Разлика между версии на „Код“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Kодът''' | + | '''Kодът'''е правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма(един знак в друг знак). В [[комуникация|комуникациите]] и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник се превръща в символи, за да бъде съобщена. '''Декодирането ''' е обратният процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно. |
[[image:code.png|thumb|left|alt=code|Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]]] | [[image:code.png|thumb|left|alt=code|Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]]] | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
==Теория на кодиране== | ==Теория на кодиране== | ||
| − | |||
| Ред 16: | Ред 15: | ||
| − | + | В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането. | |
| − | В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат | ||
| Ред 25: | Ред 23: | ||
| − | В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [телекомуникации]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са | + | В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [телекомуникации]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са [[метод]]и, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници. |
| Ред 36: | Ред 34: | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | |||
| Ред 44: | Ред 41: | ||
http://tuj.asenevtsi.com/ http://tuj.asenevtsi.com/ | http://tuj.asenevtsi.com/ http://tuj.asenevtsi.com/ | ||
| − | |||
| − | |||
[[category:Управленски решения и риск]] | [[category:Управленски решения и риск]] | ||
Версия от 14:48, 12 февруари 2012
Kодъте правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма(един знак в друг знак). В комуникациите и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник се превръща в символи, за да бъде съобщена. Декодирането е обратният процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.
Теория на кодиране
[Теория на кодиране] е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за [компресиране на данни], [криптография], [корекция на грешките] и за кодиране на [мрежата|Internet]. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като [теория на информацията], [eлектротехника], [математика] и [компютърни науки] – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва [откриване и корекция на грешки] в предадените данни.
Код с променлива дължина
В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.
Откриване и корекция на грешки
В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [телекомуникации]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са методи, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.
Виж също
Източници
http://en.wikipedia.org/ http://en.wikipedia.org