Разлика между версии на „Инвестиция“

Версия от 13:32, 12 февруари 2012

Инвестиция e дългосрочното влагане на парични средства или капитал за придобиването на финансови инструменти или други активи, с цел да се постигнат печеливши възвръщения във формата на лихва, доход или повишаване на стойността на инструмента. Инвестицията е свързана със спестяването и се различава от потреблението.

инвестиция

Инвестиция в икономиката

В икономическата теория или в макроикономиката , инвестициите е сумата, закупени за единица време на стоки , които не се консумират, но трябва да се използват за бъдещото производство. Инвестициите в човешкия капитал включва разходите за допълнително училищно образование или на обучение на работното място инвентаризация, инвестицията се отнася до натрупването на стоки , материални запаси, то може да бъде положителен или отрицателен, и могат да бъдат предназначени или непреднамерено.В мерките на националния доход и изход брутната инвестиция също е компонент от брутния вътрешен продукт (БВП), като се има предвид, във формулата БВП = C + I + G + NX, където C е потреблението, G е на държавните разходи и NX е нетния износ.По този начин инвестицията е всичко, което е останало от общите разходи след потреблението, правителствените разходи и нетния износ се извадят (т.е. I = БВП - C - G - NX).

Инвестицията в областта на финансите

В финанси, инвестици е ангажимент на средства чрез обезпечени заеми или извършване на депозит в защитена институция. В контраст на инвестициите усредняване долара на разходите, времето на пазара и диверсификацията са фрази, свързани с спекулации.

Инвестициите са често непряко чрез посредници,като например банки,кредитни съюзи,брокери, заемодатели и застрахователни компании.Въпреки,че техните правни и процедурни детайли се различават, посредник като цяло, прави инвестиции, използване на пари от много хора, всеки от които получава иск на посредника.

инвестиция

Инвестиции, свързани с бизнеса на фирмата - за управление на бизнеса

Инвестиционно решение (също известен катокапиталово бюджетиране ) е един от основните решения за управление на бизнеса: Мениджърите определят инвестиционна стойност на активите, които стопанско предприятие е под неин контрол или притежание. Тези активи могат да бъдат физически (като сгради или машини), нематериални ( като патенти , софтуер, репутация) или финансови. Активите се използват за производство на потоци от приходи, които често са свързани с определени разходи или изходящи. Всички заедно, мениджърът трябва да се определи дали нетнатанастояща стойност на инвестицията на предприятието като положителни при използване на пределната цена на капитала, която е свързана с определена област на бизнес.

По отношение на финансовите активи, те често са търгуеми ценни книжа, като акционерно дружество (на собствения капитал, инвестиции) или облигации (дългови инвестиции). От време на време, целта на инвестицията е да се произвеждат бъдещите парични потоци, докато в други то може да бъде за целите на получаване на достъп до повече от активите, като установяване на контрол или влияние върху дейността на второ дружество, в което е инвестирано.

Бизнес фирми или организации, набиране на средства от инвеститори под формата на Equites и дългове (общо известни като структурата на капитала) и по-нататъшно реинвестиране в различни инвестиционни схеми, като внимателно анализиране на се завръща, за да отговори на техните задължения, свързани с покупка на активи, който предвижда дългосрочни ползи на компенсация.

Видове инвестиции

Финансови инвестиции ( ценни книжа ):

Запаси (акции)
Облигации (дългови ценни книжа)
Парични средства (инструменти на паричния пазар)
Суровини (могат да се възлагат на нефинансови инвестиции)
Производни (деривативни инструменти като фючърси и опции)
Взаимни фондове (може да бъде назначен от деривативните финансови инвестиции)

Нефинансови инвестиции (инвестиции в материални активи):

Имот (недвижими имоти)
Колекции на изкуството или други ценни активи (занаяти от злато и други материали)
Преките инвестиции в материални активи, които се използват в дейността е инвестиция, както и

Ясно е, че инвестиции, които се използват при инвестиране процес могат да се различават от характеристиките много широко и там не са добри или лоши инвестиции, има само подходящи инвестиции за правилното инвеститор в конкретна среда.

Всяка инвестиция има своите собствени характеристики, но всички от тях могат да бъдат обобщени в няколко функции:

Return (добив) на инвестицията показва каква рентабилност може да се очаква годишна база. Исторически връща не играят главна роля тук, защото бъдещите постъпления зависят от много други фактори. Лесно да се предскаже доходност за ценни книжа с фиксиран доход, но е много по-трудно да се прогнозира замяна на акции.
Рискованост е следващият най-важен фактор за инвестициите. Рискованост обикновено се измерва като стандартно отклонение, което показва колко силно инвестицията се променя стойността. Колкото по-силни колебания на инвестиции в стойност по-висок е риска.

Корелация е също важен фактор при моделиране на пълен инвестиционен портфейл Тази характеристика не съществува за еднократна инвестиция, но може да се покаже съответствието на инвестициите в сравнение с други инвестиции. Ако е ниска корелация с други активи, инвестиции може да бъде ценна за портфейла, въпреки по-ниска възвръщаемост.

Недвижими имоти като инструмент на инвестициите

Жилищни недвижими имоти

Инвестициите в жилищни недвижими имоти е най-честата форма на инвестиции в недвижими имоти, измерена чрез броя на участниците, защото той включва имущество, закупени като първоначално местоживеене. В много случаи купувачът не пълната цена за покупка на имот и трябва да се ангажира за заемодателя, като банка, финансова компания или частен кредитор. Различните страни имат своите индивидуални нормални нива на кредитирането, но обикновено те ще попадат в границите на 70-90% от покупната цена. Срещу други видове недвижими имоти, жилищни недвижими имоти е най-малко рисковано.

За търговско недвижимо имущество

За търговско недвижимо имущество се състои от многофамилни апартаменти, офис сгради, търговски площи, хотели и мотели, складове и други търговски обекти. Поради по-високия риск на недвижими имоти с търговско предназначение, съотношения заем към стойност , разрешени от банки и други кредитори са по-ниски и често попадат в границите на 50-70%.