Икономика

Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги. Чрез нея се изучава и взаимодействието между търсенето и предлагането на стоки и услуги. Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси, наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото. Съществуват различни разграничения между аспектите на икономиката, но основното разграничение което е налично в учебниците по икономика е между микроикономиката, която разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и макроикономиката, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика. 

Същност

Обект и предмет на икономиката

Икономиката като наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяла заедно с нейните подсистеми на различни равнища на управление, а за предмет икономическите закони, закономерности и особености на тяхното проявление в конкретния обект.

Видове икономически науки

Според равнището и обхвата на обекта икономическите процеси и тяхното проявление на различните равнища, икономическите науки се обособяват като:

А) Макроикономически - тя е икономическа теория, която изучава развитието на икономиката като цяло в една държава. Макроикономиката обяснява растежа на производството в държавата, икономическата нестабилност или просперитет и други.

Б) Микроикономически - тя е тоерия, която изучава икономическите явления и процеси в предприятието, фирмите и пазарите, хората, домакинствата.

Елементарна теория за пазара

Съвременното стопанство на практика е смесена икономика, в която господства пазарната икономическа организация с основен координационен механизъм на търсене и предлагане, базиращ се на динамиката на цените.

Търсене

А) Същност – търсенето изразява потребностите и възможностите на хората да купуват стоки и услуги. Под търсене се разбира количеството от една стока, което потребителите желаят и имат възможност да купят при дадена нейна цена.В основата на търсенето са потребностите и желанията на хората да купуват дадени стоки и услуги. Но тъй като хората имат разнообразни и ограничени потребности, то за търсенето има значение само тези потребности, които са подкрепени с покупателна способност (платежоспособност) и които реално се изразяват на пазара.

Б) Фактори, от които зависи търсенето са:

1. Цената на стоката

2. Доходът на потребителите

3. Цените на другите стоки

4. Вкусовете и предпочитанията на потребителите

5. Очакванията на купувачите

Файл:Ikonomika 1.jpg

На графиката са изобразени кривата на търсене(demand) и кривата на предлагане(supply).

Предлагане

А) Същност – под предлагане се разбира количеството от една стока, което фирмите от съответния отрасъл желаят и са в състояние да предложат за реализация на пазара при дадена цена. Предлаганото количество зависи не само от желанието на фирмите, но и от техните производствени възможности, т.е. от техния технологичен капацитет. Предлагането, както и търсенето, е променлива величина, която зависи от цената. За всяка цена ще има и различно предлагано количество.

Б) Фактори, от които зависи предлагането са:

1. Цената на самата стока

2. Цените на ресурсите, които се използват за производството и доставката на стоките

3. Състояние на технологиите

4. Цените на другите стоки, които могат да се произвеждат със същите ресурси

5. Очакванията на производителите

6. Броя на продавачите на съответния пазар

Микроикономика

==

Микроикономиката има за цел по–доброто разбиране на пазарите и другите механизми за размяна на стоки и услуги, определянето на цени и разпределението на благата в обществото.

Икономиката като завършен цикъл.

==

Наченки на икономиката има и във Вавилонското царство. Хамурапи, древните гърци както и римляните съдят, че съществува икономика, но не са разполагали с научно доказателство, за нейното наличие, т.е. са имали само познание за икономиката. Има разлика между икономическо познание за икономика и научно знание за икономиката. Като научно знание, икономическата теория възниква в зората на модерната епоха, епохата на Просветлението, респективно Реформацията, някъде към 17 - 18 век в Западна Европа (възниква през 17 - 18 век, защото, в това време възниква паричнотото объщение на пазарите - заменя се стоковото обръщение с парично.) Предпоставки за възникването на икономиката е развитието на пазарното стопанство, и достигането на надмощието му спрямо натуралното стопанство, този процес става приблизително в периода от 14 - 16 век.

==

Класическата икономика

Класическата икономика обикновено е смятана за първата модерна школа в икономическата мисъл. Нейни основни "разработчици" включват Адам Смит, Жан-Батист Сей, Давид Рикардо, Томас Малтус и Джон Стюарт Мил. През 1776 година Адам Смит написва съчинението си Богатството на народите. От тогава научната общност признава новата наука политическа икономия или още известна на български като политикономия. В съчинението си той представя как в условията на оскъдни ресурси да задоволим непрекъснато нарастващите ни потребности. Тази зависимост между потребности и ресурси се описва като основен икономически проблем. Политикономията е предшественик на днешната икономика. Терминът икономика става известен около 1870 година, като замества по-популярния тогава политикономия. Разлика може да се търси в това, че политикономията се занимава основно с надпреварата между националните стопанства, докато икономиката си позволява да покрие по-широк спектър от теми.  

Адам Смит.

Марксизъм

Марксистката икономика бива извлечена от работите на Карл Маркс, чийто първи основен труд – Капиталът, е публикуван през 1867 в Германия. В него Маркс се фокусира върху теория на стойностите според труда и това, което той нарича експлоатация на труда от капитала. В марксисткия възглед за капиталистическия начин на производство класовата борба е конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и голямото мнозинство от населението, което произвежда стоки и услуги и е наричано „пролетариат“. Според тази теория неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция.

В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили капитализмът трябва да бъде замемен от нов начин на производтво, наричан социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на публична собственост. Хипотетичната система на социализма би трябвало да измести капитализма, когато натрупването на капитал стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е комунизмът –поставящо си за цел създаването на безкласово и бездържавно общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд.

Карл Маркс – немски философ и политикономист.

Неокласическа икономика

Неокласическата икономика представлява систематичен преглед на икономическите дела такива, каквито са дефинирани от професионалните икономисти. Давид Рикардо и други класически икономисти се стремят да научат преди всичко: 1. какви закони управляват разпределението на доходите сред производствените фактори и 2. кои са определящите фактори за международните търговски модели. Неокласическите икономисти не вземат под внимание историята и географията при обяснението на икономическите дела. Неокласическата теория, общо взето, игнорира промените в икономическите, политическите и другите обществени структури, които са неизбежен резултат на икономическия растеж. Неокласическите анализи не дават нито история на икономиката, нито обяснение за нейната развиваща се природа. Убеждението на неокласическите икономисти е, че териториалното разпределение на икономическите дейности няма голямо значение.

Дейвид Рикардо – основоположник на неокласицизма.

Кейнсианска икономика

Кейнсианската икономика или още на български Кейнсианството е макроикономическа теория, базирана на идеите на британския икономист от 20-те години на 20 век Джон Мейнард Кейнс.  Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла.

Кейнсианската икономика се застъпва за смесения тип икономика - основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор - и служи като икономически модел през последните години на Голямата депресия, Втората световна война, пост-военната икономическа експанзия (1945–1973), макар че губи от своето влияние след стагфлацията от 70-те на 20 век и навлизането на монетаризма и неолиберализма. Финансовата криза от 2007-2010 връща дискутирането на Кейнсианските идеи и предизвивка възраждане на Кейнсианската мисъл.

Джон Кейнс.

Други школи и подходи

- Чикагската икономическа школа

- Австрийска школа, също известна като Виенска школа.

Вижте също

• Економетрия
• Икономическа история
• Икономическа система
• Икономическо равновесие
• Икономист
• Непазарна икономика
• Основен икономически сектор
• Вторичен икономически сектор
• Третичен икономически сектор
• Четвърти икономически сектор
• Световна икономика

==

Източници

• [1]
• [2]
• Статев, Ст., Пиримова, В., Ралева, Ст., Илиев, П. Икономика и публичен сектор. София, Университетско издателство „Стопанство”, 2007г.