Матрица на решенията

Матрицата на решението, (или платежна матрица) както е описана от Кук и Слак, е метод за моделиране на сравнително прости решения в условия на несигурност по такъв начин, че да се направят ясни откритите възможности за този, който взема решението, факторите или „естествените състояния”, съответстващи на решението и вероятните последствия от комбинация от всяка възможност с всеки фактор.

Матрица на решенията.

Същност

Преценяването на възможните решения в матрица на решенията, значително улеснява този който се налага да ги взима. Чрез този начин нагледно се представят ако не всички, то повечето и по важни възможни решения, последвани от евентуалните ситуации които могат да настъпят в следствие на взетото решение. Чрез този метод може най-лесно и обективно да се прецени кое ще е най доброто и кое ще доведе до неприятни последствия.

Например в една реална бизнес ситуация, мениджърите и управленците от по високо ниво (както и някои от по ниско), трябва във всеки един момент да бъдат подготвени за вземане на важно стратегическо решение или оперативно решение. В такъв момент, за тяхно улеснение, матрицата на решенията, може до голяма степен да даде нагледен вид на създалата се моментна ситуация и да представи най-опростено, възможните изходи от евентуалните решения които са налице.

Естествено съществуват и  не малко фактори които влияят, при вземането на решение. Матрицата на решенията представя тези фактори, както и евентуалните взаимодействия с някои от решенията в нея. Именно това значително разширява обхвата на матрицата на решенията, чрез което конкретизира спецификата на бъдещия избор. Чрез прости математически сметки лесно може да се провери надеждността при всяко едно решение от изготвената матрица, което не създава допълнителни усложнения при нейното използване. При по сложни системи от възможни решения и взаимодействието им с повече фактори от външната среда, е възможно съставянето на по сложни матрици, чрез които се създава допълнително улеснение и възможност за по обстойна, нагледна преценка, за възможния резултат от конкретното действие. Именно това улеснение дава основната и най-качествена характеристика на матриците за вземане на решения - достъпност и яснота. Колкото по често се използва методът на матрицата за вземане на решение, толкова по-малка става възможността от по сериозни грешки и неточности при последсвията от направения избор. Така процента на несигурност у вземащия на решението, значително намалява. Това представя метода на този вид матрица, като надежден и строго целенасочен начин при оценката и определянето на силните и слаби страни на дадено решение, вземайки предвид влиянието и индивидуалното взаимодействие на външните и странични фактори, оказващи влияние върху него.

Nj състояние на обективни условия

Pj -вероятността да се появи едно или друго състояние на обективните дейности

Vi - Варианти на решение, на стратегии на действие в съответната ситуация

Qij - Количествен израз на последствията от даден вариант при дадено състояние на външната среда/на обективните условия/

MO = Q11 . P1 + Q12 P2 +Q1n Pn

MO2 = Q21 . P1 +Q22 P

Вземане на решения в условие на неопределеност ръководителят взема дадено решение в условия на неопределеност, ако е възможна появата на различни резултати от реализацията на взетото решение и не е възможно да се определи вероятността за възникването на един или друг резултат

Етапи при матрица на решенията. Пример

Процедурата при матрица на решенията включва следните етапи:

1.Мозъчна атака за избор на подходящ критерии за ситуацията (ако е възможно е добре да се включи и клиента в процеса). Мозъчната атака е един от най-ефективните групови методи за анализ на причините. За работа по този метод е необходимо:

-да се осигури атмосфера за свободно изказване на мнения от членовете на групата по повод причините за възникване на проблема.

-да се изключат безполодните разговори, да се ценят идеите и съзнателно да се работи с фактите.

-ръководителят на групата никпга да не се изказва пръв.

2.Дискусия и изчистване на списъка с критериите – идентифициране на критерии които трябва или не трябва дасе включват. Редуциране на списъка с критериите до най-важните според колектива( може да се използва многократно гласуване)

3.Определяне на относително тегло на всеки критерии, според неговата важност за конкретната ситуация (10 точкова система) – прави се с дискусия и консенсус

4.Изчертаване на L-матрица. Записват се критерите и техните тегла от единия край, а спиъка на направените гласувания на другия. Обикновено групата с повече означения е по вертикала.

5.Оценяване на всеки избор според критерия.Има три начина това да се направи:

Метод 1: Установяване на скала за рейтинга на всеки критерии:

   1,2,3,        (1=слабо, 2=средно, 3=високо)

   1,2,3,4,5   (1=малко до 5=голямо)

   1.4.9         (1=недостатъчно, 4=средно, 9=високо)

Метод 2: Подреждане на всеки избор по ранг, според това как отговаря на съответния критерии. С „1” се намира най-малко желаният избор.

Метод 3 (Pugh matrix): Създава се една базова линия, която може да бъде една от алтернативните или текущия продукт, или услуга. За всеки критерии се ранжира всяка друга алтернатива (продукт, услуга) в сравнение с базовата, като се използват оценки за лош (-1), сщия (0) или по-добър (+1). Може да се използват и по-прецизни скали като: 2,1,0, -1, -2 за пет точкова или седем точкова скала. Умножават се рейтингите на всеки избор с теглото. Прибавят се точките за всеки избор. Не е необходимо изборът с най-висок резултата да е само един. При избори с относително равни резултати се провежда дискусия за достигане на консенсус.

Матрица на решенията.

Приложение на матрицата на решенията

Приемаме, че фирмата преследва определени цели- искаме максимално да я планираме(преценим), фирмата работи като система и е насочена към бъдещето, фирмата работи в пазарни условия- отговаря за всички свои действия(решения). За максимално точно определяне на бъдещия резултат(печалбата) фирмите планират(бюджетират) финансовата година, за тази цел:

-фирмата описва всички свои вътрешни фактори

-определя количеството и силата на влияние на всички външни фактори и въздействието им върху нея с определена скорост.Формира се комбинация от всички възможни решения (комбинации) от въздействието на вътрешните и външните фактори. Получават се:

-по колона въздействието на един външен фактор върху всички вътрешни

-въздействието на всички външни върху един вътрешен фактор

Получава се матрица на решенията:

Елементите на матрицата са:

S1-Sn- външни фактори

a1-an- вътрешни фактори

Р1-Рn- тегла, вероятности

Еnm- решения(комбинация от въздействията)

Вижте още

• алтернатива
• анализ
• вероятност
• ефективност
• задача за решаване
• информация
• критерий
• модел
• оптималност
• планиране
• полза
• предвиждане
• прогноза
• проблем
• рационално решение
• решаващ субект

Източници

• Маврова-Гиргинова Мария, Съвременни методи за определяне нивото на приемливия риск при насипни язовирни стени, Годишник на УАСГ, Св.VI , Хидротехника, София, 2004
• Мараджиева М., М.Маврова-Гиргинова, Анализ на риска при експлоатация на скатови преливници, Годишник на УАСГ, Св.VI , Хидротехника, София, 2004
• Waars P.H. and A.C.Vrouwenvelder, Risk management of large scale floodings, Heron, Vol. 49, N1, 2004
• Ganoulis J., Risk-based floodplain management: A case study from Greece, Int. J. River Basin Management Vol.1, N1, 2003
• Мараджиева М., М.Маврова-Гиргинова, Подходи за установяване нивото на риска при експлоатация на облекчителни съоръжения - I част: Методика, Булаква бр.1, Издание на БАВК,2004
• Мараджиева М., М.Маврова-Гиргинова, Подходи за установяване нивото на риска при експлоатация на облекчителни съоръжения - II част: Язовир Йовковци, Булаква бр.1, Издание на БАВК,2004
• Норми за натоварвания и въздействия на хидротехнически съоръжения съоръжения от вълни, лед и плавателни съдове, С.,1988
• Berger J.B., Statistical Decision Theory and Bayesian Analysis, Springer, New York, 1985

Външни препратки

• Анализ на риска
• Критерии за вземане на бизнес решения в условията на неопределеност
• Оптимизиране на разпределението
• Вземане на професионално решение
• Устойчивост на периодични решения