Разлика между версии на „Беноа Манделброт“
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Беноа Манделброт''' е '''създател на Фракталната геометрия.''' | '''Беноа Манделброт''' е '''създател на Фракталната геометрия.''' | ||
| − | == | + | ==Биография== |
===Ранни години=== | ===Ранни години=== | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център ''Recherche Scientifique''. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в [[Принстън]], Ню Джърси, където е бил спонсориран от [[Джон фон Нойман]]. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил "Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в [[Изследователския център Томас Дж. Уотсън]] в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години. | От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център ''Recherche Scientifique''. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в [[Принстън]], Ню Джърси, където е бил спонсориран от [[Джон фон Нойман]]. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил "Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в [[Изследователския център Томас Дж. Уотсън]] в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години. | ||
| − | Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него [[ | + | Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него теория за [[фрактал]]ите – сложни геометрични фигури. През 1977 г. той публикува труда си "Фракталната геометрия на природата", според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена местност. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието. |
==Награди== | ==Награди== | ||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
*[[Едуард Лоренц]] | *[[Едуард Лоренц]] | ||
*[[Теория на хаоса]] | *[[Теория на хаоса]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
*[[Обект (управление)]] | *[[Обект (управление)]] | ||
*[[САЩ]] | *[[САЩ]] | ||
*[[Персонал]] | *[[Персонал]] | ||
*[[Търговия]] | *[[Търговия]] | ||
| + | *[[Видове фрактали]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
Текуща версия към 15:59, 9 април 2014
Беноа Манделброт е създател на Фракталната геометрия.
Биография
Ранни години
Манделброт е роден във Варшава в еврейско семейство от Литва със силна академична традиция - майка му е лекар; научен е на математика от двама свои чичовци, единият от които, Шолем Манделброт , е математик, живял в Париж. Въпреки това баща му изхранва семейството с търговия . Семейството избягва от Полша към Франция през 1936 г., поради заплаха от Фашистка Германия. Манделброт се изучава в Лицей Ролен в Париж до началото на Втората световна война, когато семейството му се премества в Тюл, Франция. През 1944 г. се завръща в Париж. Учи в Лицей дьо Парк в Лион и през 1945-47 учи в Политехнически институт, където учи при Гастон Юлия и Пол Леви. От 1947 до 1949 г. учи в Калифорнийския технологичен институт, където получава магистърска степен по аеронавтика. Завръщайки се във Франция, той получава докторска степен по Математически науки в Университета на Париж през 1952 г.
Кариера
От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център Recherche Scientifique. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси, където е бил спонсориран от Джон фон Нойман. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил "Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в Изследователския център Томас Дж. Уотсън в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години.
Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него теория за фракталите – сложни геометрични фигури. През 1977 г. той публикува труда си "Фракталната геометрия на природата", според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена местност. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.
Награди
- 2004 Best Business Book of the Year Award
- AMS Einstein Lectureship
- Barnard Medal
- Caltech Service
- Casimir Funk Natural Sciences Award
- Charles Proteus Steinmetz Medal
- Franklin Medal
- Harvey Prize
- Honda Prize
- Humboldt Preis
- Fellow, American Geophysical Union
- IBM Fellowship]
- Japan Prize]
- John Scott Award]
- Légion d'honneur
- Medaglia della Presidenza della Repubblica Italiana
- Médaille de Vermeil de la Ville de Paris
- Nevada Prize
- Science for Art
- Sven Berggren-Priset
- Władysław Orlicz Prize
- Wolf Foundation Prize for Physic
Вижте още
- Фрактална геометрия на Манделброт
- Едуард Лоренц
- Теория на хаоса
- Обект (управление)
- САЩ
- Персонал
- Търговия
- Видове фрактали
Източници
- Mathematical pioneer: Benoit Mandelbrot
- Benoit B. Mandelbrot, The Fractal Geometry of Nature
- Mandelbrot, "How Long Is the Coast of Britain? Statistical Self-Similarity and Fractional Dimension", 1967
- Yurij Baryshev, Pekka Teerikorpi, Benoit B. Mandelbrot, Discovery of Cosmic Fractals