Разлика между версии на „Акционер“

Текуща версия към 15:45, 9 април 2014

Акционер

Акционер е притежател на акция, участник с акции. Може да бъде както юридическо така и физическо лице. На английски shareholder, stockholder. В банковата система акционер е този който притежава акции в акционерно дружество.

Същност

Акционерите са хората които притежават и управляват дадено акционерно дружество.Те имат право да свикват общо събрание на акционерите за да взимат някакво решение във връзка с управляваната компания.По това колко акции притежават акционерите имат определени права.

Независимо от това, кой акционер колко притежава това неможе да му попречи да бъде и да участва в общата среща , както и да получава възнаграждение , което да съответства на количеството акции които притежава този акционер.

Видове

Единствен акционер – собственик на 100% акции.
Мажоритарен акционер (основен) – притежателя има правото да участва в управлението.
Миноритарен – лице което има малък брои акции.
Дребен акционер – с под 1 % акции няма права освен правото да присъства на общото събрание

Права и задължения

Тези дейности са определени от броя акции.Особеното е , че тези права са установени в закона по един и същ начин за всеки един акционер.

Правата и задълженията биват – имуществено , неимуществени.

Имуществени права:

Право на дивидент – зависи от наличната печалба , финансовия отчет, размерът на акциите

Право на ликвидационен дял – появява се когато дружеството се ликвидира.

Право на лихва – трябва да бъде вписана в договора и да се установи на какво основание е възникнало, както и размера на лихвата.

Неимуществени права:

Управителни права: Всеки акционер има право да участва в работата на ОС; Право на глас – принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас.

Контролни права. Всъщност става дума само за едно право – право на информация

Задължения:

Най-важното и почти единственото уредено от закона задължение на акционерите е задължението за вноска. Акционерите нямат задължение за лично участие, те трябва да внесат имущество, срещу което им се дължи дивидент. Вноските могат да бъдат както парични така и непарични. Могат да се правят и частични вноски в различни съотношения. Вноските не могат да се правят със средства на дружеството, със заем от дружеството или със заем, по който дружеството е гарант (в началото на дружествената практика със заем от дружеството се е ставала мажоритарен акционер). Вноската не може да се прихваща нито от дружеството нито от акционера, тя не може и да се опрощава. Вноската трябва да се направи във срок, определен в устава, но не по-дълъг от 2 години (законово изискване) от учредяването или от увеличаването на капитала. Последици от забавата на задължението за вноска. Ако вноската е парична се начислява лихва. Ако вноската е непарична се търси обезщетение за вреди, които се доказват от дружеството и неустойка ако е уговорена. Според чл. 86 ЗЗД дружеството има и иск за реално изпълнение. Най-неприятната последица е, че акционерът може да бъде изключен от дружеството и неизпълнението на това задължение е единственото основание за изключване. Законът предвижда, че ако акционерът е изпаднал в забава и му се направи едномесечно писмено предизвестие той се смята за изключен. Предупреждението следва да се обнародва в ДВ, според Калайджиев това изискване е прекалено, но то е въведено, за да не се накърнят правата на малцинството. Ако за акциите са винкулирани не е необходимо да се прави такова предизвестие – това правило не е много ясно. Според Бузева идеята на това правило, е че щом акциите са винкулирани, то те са поименни и следователно се знаят техните притежатели, така че дружеството може да им изпрати писмена покана, а не е длъжно да ги им отправи предизвестие чрез ДВ. С изключването си акционера губи акциите си и направените вноски. Акциите се обезсилват и дружеството ако не намали капитала си има право да предложи нови акции, а вноските се внасят във фонд “Резервен”.
Задължение за обезпечаване на вноската – може да се предвиди в устава.

Вижте още

Източници

Права и задължения на акционера

Външни препратки

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Акционер''' е '''притежател на [[акция]], участник с акции.''' Може да бъде както юридическо така и физическо лице. На английски shareholder, stockholder. В банковата система акционер е този който притежава акции в [[акционерно дружество]].
-==Акционерите в акционерното дружество==
+==Същност==
 Акционерите са хората които притежават и управляват дадено [[акционерно дружество]].Те имат право да свикват общо събрание на акционерите за да взимат някакво решение във връзка с управляваната компания.По това колко акции притежават акционерите имат определени права.
@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Независимо от това, кой акционер колко притежава това неможе да му попречи да бъде и да участва в общата среща , както и да получава възнаграждение , което да съответства на количеството акции които притежава този акционер.
-[[image:akcioner1.jpg|right]]
+===Видове===
-==Видове акции, които може да бъдат притежавани от акционера ==
 * Единствен акционер – собственик на 100% акции.
@@ Ред 17: / Ред 15: @@
 * Дребен акционер – с под 1 % акции няма права освен правото да присъства на общото събрание
-==Права и задължения==
+===Права и задължения===
+[[image:akcioner1.jpg|right|200px]]
 Тези дейности са определени от броя акции.Особеното е , че тези права са установени в закона по един и същ начин за всеки един акционер.
 Правата и задълженията биват – имуществено , неимуществени.
-===Права===
-*Имуществени права
-:*:Право на дивидент – зависи от наличната печалба , финансовия отчет, размерът на акциите
-:*:Право на ликвидационен дял – появява се когато дружеството се ликвидира.
-:*:Право на [[лихва]] – трябва да бъде вписана в договора и да се установи на какво основание е възникнало, както и размера на лихвата.
-*Неимуществени права
+*Имуществени права:
-:*:Управителни права:
+:::*Право на дивидент – зависи от наличната печалба , финансовия отчет, размерът на акциите
-а. Всеки акционер има право да участва в работата на ОС;
+:::*Право на ликвидационен дял – появява се когато дружеството се ликвидира.
-б. Право на глас – принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас.
+:::*Право на [[лихва]] – трябва да бъде вписана в договора и да се установи на какво основание е възникнало, както и размера на лихвата.
-:*:Контролни права. Всъщност става дума само за едно право – право на информация
+*Неимуществени права:
-===Задължения===
+:::*Управителни права: Всеки акционер има право да участва в работата на ОС; Право на глас – принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас.
-*Най-важното и почти единственото уредено от [[закон]]а задължение на акционерите е задължението за вноска. Акционерите нямат задължение за лично участие, те трябва да внесат имущество, срещу което им се дължи дивидент. Вноските могат да бъдат както парични така и непарични. Могат да се правят и частични вноски в различни съотношения. Вноските не могат да се правят със средства на дружеството, със заем от дружеството или със заем, по който дружеството е [[гарант]] (в началото на дружествената практика със заем от дружеството се е ставала мажоритарен акционер). Вноската не може да се прихваща нито от дружеството нито от акционера, тя не може и да се опрощава. Вноската трябва да се направи във срок, определен в устава, но не по-дълъг от 2 години (законово изискване) от учредяването или от увеличаването на [[капитал]]а. Последици от забавата на задължението за вноска. Ако вноската е парична се начислява лихва. Ако вноската е непарична се търси обезщетение за вреди, които се доказват от дружеството и неустойка ако е уговорена. Според чл. 86 ЗЗД дружеството има и иск за реално изпълнение. Най-неприятната последица е, че акционерът може да бъде изключен от дружеството и неизпълнението на това задължение е единственото основание за изключване. Законът предвижда, че ако акционерът е изпаднал в забава и му се направи едномесечно писмено предизвестие той се смята за изключен. Предупреждението следва да се обнародва в ДВ, според Калайджиев това изискване е прекалено, но то е въведено, за да не се накърнят правата на [[малцинство]]то.  Ако за акциите са винкулирани не е необходимо да се прави такова предизвестие – това правило не е много ясно. Според Бузева идеята на това правило, е че щом акциите са винкулирани, то те са поименни и следователно се знаят техните притежатели, така че дружеството може да им изпрати писмена покана, а не е длъжно да ги им отправи предизвестие чрез ДВ. С изключването си акционера губи акциите си и направените вноски. Акциите се обезсилват и [[дружество]]то ако не намали капитала си има право да предложи нови акции, а вноските се внасят във фонд “Резервен”.
+:::*Контролни права. Всъщност става дума само за едно право – право на информация
-*Задължение за обезпечаване на вноската – може да се предвиди в устава.
+*Задължения:
+:::*Най-важното и почти единственото уредено от [[закон]]а задължение на акционерите е задължението за вноска. Акционерите нямат задължение за лично участие, те трябва да внесат имущество, срещу което им се дължи дивидент. Вноските могат да бъдат както парични така и непарични. Могат да се правят и частични вноски в различни съотношения. Вноските не могат да се правят със средства на дружеството, със заем от дружеството или със заем, по който дружеството е [[гарант]] (в началото на дружествената практика със заем от дружеството се е ставала мажоритарен акционер). Вноската не може да се прихваща нито от дружеството нито от акционера, тя не може и да се опрощава. Вноската трябва да се направи във срок, определен в устава, но не по-дълъг от 2 години (законово изискване) от учредяването или от увеличаването на [[капитал]]а. Последици от забавата на задължението за вноска. Ако вноската е парична се начислява лихва. Ако вноската е непарична се търси обезщетение за вреди, които се доказват от дружеството и неустойка ако е уговорена. Според чл. 86 ЗЗД дружеството има и иск за реално изпълнение. Най-неприятната последица е, че акционерът може да бъде изключен от дружеството и неизпълнението на това задължение е единственото основание за изключване. Законът предвижда, че ако акционерът е изпаднал в забава и му се направи едномесечно писмено предизвестие той се смята за изключен. Предупреждението следва да се обнародва в ДВ, според Калайджиев това изискване е прекалено, но то е въведено, за да не се накърнят правата на [[малцинство]]то.  Ако за акциите са винкулирани не е необходимо да се прави такова предизвестие – това правило не е много ясно. Според Бузева идеята на това правило, е че щом акциите са винкулирани, то те са поименни и следователно се знаят техните притежатели, така че дружеството може да им изпрати писмена покана, а не е длъжно да ги им отправи предизвестие чрез ДВ. С изключването си акционера губи акциите си и направените вноски. Акциите се обезсилват и [[ООД|дружество]]то ако не намали капитала си има право да предложи нови акции, а вноските се внасят във фонд “Резервен”.
+:::*Задължение за обезпечаване на вноската – може да се предвиди в устава.
 ==Вижте още==
@@ Ред 57: / Ред 48: @@
 *[[Норма на дисконтиране]]
 *[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]
+*[[Видове акции]]
 ==Източници==