Разлика между версии на „Хипотеза“
| (Не са показани 11 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Хипотеза '''hypothesis (pl. hypotheses); speculation; supposition ,kлючови думи: хипотеза;[[ теза]]; [[индукция]]; [[дедукция]]; [[риск]] при научните изследвания , от старогръцки — предположение) е '''предложено обяснение на дадено явление'''. В [[наука]]та хипотеза е [[твърдение]], което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде [[фалсифицируема]], т.е. трябва да са възможни [[експеримент]]и, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат. | '''Хипотеза '''hypothesis (pl. hypotheses); speculation; supposition ,kлючови думи: хипотеза;[[ теза]]; [[индукция]]; [[дедукция]]; [[риск]] при научните изследвания , от старогръцки — предположение) е '''предложено обяснение на дадено явление'''. В [[наука]]та хипотеза е [[твърдение]], което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде [[фалсифицируема]], т.е. трябва да са възможни [[експеримент]]и, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат. | ||
| − | == | + | ==Същност== |
Хипотетичният метод е валиден за всяко изследване и изложение. Той се основава на допускане за съществуване на някакакво възможно взаимодействие между явления и [[процес]]и, от една страна, и съпътстващи го [[резултат]]и - от друга страна, догадка за очаквана истина, която при определени условия може да се прояви изцяло, отчасти, а може и да отсъства | Хипотетичният метод е валиден за всяко изследване и изложение. Той се основава на допускане за съществуване на някакакво възможно взаимодействие между явления и [[процес]]и, от една страна, и съпътстващи го [[резултат]]и - от друга страна, догадка за очаквана истина, която при определени условия може да се прояви изцяло, отчасти, а може и да отсъства | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Основните черти на всяка хипотеза са: | Основните черти на всяка хипотеза са: | ||
| − | + | *Тя се изгражда върху твърдения, които са малко доказани, но достатъчни, за да се аргументира определено априорно предположение. Доказването на истинността на хипотезата е същевременно разширяване на теорията, в т. ч. на нейните познавателна сила и приложна функция. | |
| − | + | *Предположението е вероятно и подлежи на доказване. То съдържа ново знание, което трябва да се потвърди с [[доказателства]]. | |
| − | + | *Хипотезата се поражда, когато наличните [[факт]]и не могат да обяснят дадено явление, т.е. търсят се нови [[доказателства]]. | |
| − | + | *Във всяко изследване се генерират различни хипотези, които са неговата опорна точка. Те са потенциална новост до доказване на тяхната истинност. В този смисъл новостта е външната форма на постоянния процес на възпроизводство на хипотези. | |
| − | + | *В изследването някои хипотези се потвърждават, а други се оказват невалидни – това е пътят „проба-грешка” в реалния процес на търсенето на истината. Хипотезата е основоположен елемент на теорията в стадия на нейното формиране и проверка. С нейната правдивост се доказва адекватността между теорията и практиката. | |
| − | + | *Някои от основните изисквания към хипотезата са: | |
| − | да е максимално конкретна; | + | :*да е максимално конкретна; |
| − | да е формулирана разбираемо и еднозначно; | + | :*да е формулирана разбираемо и еднозначно; |
| − | да носи ново [[знание]]; | + | :*да носи ново [[знание]]; |
| − | да се изгражда върху достатъчен изходен материал от [[теория]]та и [[практика]]та – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен [[контингент]]; | + | :*да се изгражда върху достатъчен изходен материал от [[теория]]та и [[практика]]та – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен [[контингент]]; |
| − | да може да се провери чрез [[дискусия]], [[анализ]], [[експеримент]] и др.; | + | :*да може да се провери чрез [[дискусия]], [[анализ]], [[експеримент]] и др.; |
| − | да има предсказателна сила; | + | :*да има предсказателна сила; |
| − | да бъде коректно дефинирана; | + | :*да бъде коректно дефинирана; |
| − | да предполага тенденция, а не разнообразни [[факт]]и; | + | :*да предполага тенденция, а не разнообразни [[факт]]и; |
| − | да съдържа потенциал на саморазвитие на [[знание]]то и др. | + | :*да съдържа потенциал на саморазвитие на [[знание]]то и др. |
| − | + | * В специализираната литература се обобщават следните правила за формулиране на хипотезата (2): | |
| − | да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост; | + | :*да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост; |
| − | да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания [[феномен]]; | + | :*да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания [[феномен]]; |
| − | да не съдържа морални оценки и съждения; | + | :*да не съдържа морални оценки и съждения; |
| − | по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези; | + | :*по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези; |
| − | да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти. | + | :*да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти. |
Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от [[йероглифа]] на научното познание. | Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от [[йероглифа]] на научното познание. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | * [[ | + | * [[Видове хипотеза]] |
| − | * [[ | + | * [[Образование]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Риск]] | * [[Риск]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Инфлация]] |
| − | * [[ | + | * [[Анализ]] |
| − | * [[ | + | * [[Експеримент]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| Ред 174: | Ред 68: | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | [http://rechnik.info/ Синонимен речник Българо-Английски речник ] | + | *[http://rechnik.info/ Синонимен речник Българо-Английски речник ] |
| − | + | *[http://bg.wikipedia.org/wiki/ Хипотеза ] | |
| − | [http://bg.wikipedia.org/wiki/ Хипотеза ] | + | *[http://files.slovo.uni-plovdiv.bg/old/ma/hypothesis.htm Изследователска хипотеза] |
| − | + | *[http://download.pomagalo.com/ Природа и основни черти Видово разнообразие Рискове на избора Някои обобщения] | |
| − | [http://files.slovo.uni-plovdiv.bg/old/ma/hypothesis.htm Изследователска хипотеза] | ||
| − | |||
| − | [http://download.pomagalo.com/ Природа и основни черти Видово разнообразие Рискове на избора Някои обобщения] | ||
| − | [[category:Управленски решения и риск]] | + | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Методи за изследване в бизнеса]] |
Текуща версия към 12:43, 9 април 2014
Хипотеза hypothesis (pl. hypotheses); speculation; supposition ,kлючови думи: хипотеза;теза; индукция; дедукция; риск при научните изследвания , от старогръцки — предположение) е предложено обяснение на дадено явление. В науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.
Същност
Хипотетичният метод е валиден за всяко изследване и изложение. Той се основава на допускане за съществуване на някакакво възможно взаимодействие между явления и процеси, от една страна, и съпътстващи го резултати - от друга страна, догадка за очаквана истина, която при определени условия може да се прояви изцяло, отчасти, а може и да отсъства
Основните черти на всяка хипотеза са:
- Тя се изгражда върху твърдения, които са малко доказани, но достатъчни, за да се аргументира определено априорно предположение. Доказването на истинността на хипотезата е същевременно разширяване на теорията, в т. ч. на нейните познавателна сила и приложна функция.
- Предположението е вероятно и подлежи на доказване. То съдържа ново знание, което трябва да се потвърди с доказателства.
- Хипотезата се поражда, когато наличните факти не могат да обяснят дадено явление, т.е. търсят се нови доказателства.
- Във всяко изследване се генерират различни хипотези, които са неговата опорна точка. Те са потенциална новост до доказване на тяхната истинност. В този смисъл новостта е външната форма на постоянния процес на възпроизводство на хипотези.
- В изследването някои хипотези се потвърждават, а други се оказват невалидни – това е пътят „проба-грешка” в реалния процес на търсенето на истината. Хипотезата е основоположен елемент на теорията в стадия на нейното формиране и проверка. С нейната правдивост се доказва адекватността между теорията и практиката.
- Някои от основните изисквания към хипотезата са:
- да е максимално конкретна;
- да е формулирана разбираемо и еднозначно;
- да носи ново знание;
- да се изгражда върху достатъчен изходен материал от теорията и практиката – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен контингент;
- да може да се провери чрез дискусия, анализ, експеримент и др.;
- да има предсказателна сила;
- да бъде коректно дефинирана;
- да предполага тенденция, а не разнообразни факти;
- да съдържа потенциал на саморазвитие на знанието и др.
- В специализираната литература се обобщават следните правила за формулиране на хипотезата (2):
- да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост;
- да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания феномен;
- да не съдържа морални оценки и съждения;
- по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези;
- да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти.
Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от йероглифа на научното познание.
Вижте още
Източници
- Umberto Cassuto, Joshua A. Berman (Introduction), The Documentary Hypothesis
- E. L. Lehmann, Testing Statistical Hypotheses (Springer Texts in Statistics)
- Lawrence B. Mohr, Understanding Significance Testing (Quantitative Applications in the Social Sciences)