Хоризонтална интеграция

В макроиномиката и стратегическия мениджмънт, терминът хоризонтална интеграция, описва тип собственост и контрол.

Същност

Хоризонтална интеграция настъпва, когато една фирма слага под свой контрол или поглъща друга фирма, чрез сливане или придобиване. Двете фирми трябва да се намират в един и същ промишлен отрасъл и на една и съща степен на производство.

Монополията създадена при хоризонталната интеграция се нарича хоризонтална монополия.

Преди да се определи понятието „хоризонтална интеграция”, е необходимо да се определи същността на процеса интеграция.

В стратегическия мениджмънт, процесът интеграция се изучава в рамките на диверсификацията.

А. Чандлър е показал, че необходимостта от стратегически изменения най-често се осъзнава, след значително падане на обема на продажбите или равнището на дохода, при повишаване на конкуренцията и след продължителна неспособност да се достигнат набелязаните цели. За съжаление, когато компанията осъзнае стоящите пред нея проблеми, тя вече е прекалено слаба да се справи с тях. Разрешаването на тези проблеми е сложно, тъй като тяхните симптоми, като правило са неочевидни. За да се разбере, че проблемът е от стратегически характер, е необходимо да се направи дълбок анализ на ситуацията и едновремено с това, да се намерят решения на оперативните (съкращаване на разходите) и административни (реорганизация) задачи.

В XX в много компании не могат да си позволят „разкоша” да обърнат внимание на стратегическите проблеми, не могат да се ограничат само в укрепване на стратегическите си позиции и да се връщат към оперативните и административни въпроси. Постоянното изменение в технологиите, динамичността на структурите на глобалните пазари и насищането в основните отрасли, водят до рязко съкращение на периода на цикъла стратегия-операции-стратегии.

Много компании открили, че оставането на традиционния пазар претрупан с нови технологии, е много по-трудно, от преместването в някой друг пазар. Така се случва и с водещите производители на вакуумни тръби, които стават в най-добрия слаучай, слаби конкуренти в производството на усилватели и започват да търсят възможности за преместване и в други области на бизнеса.

Диаграма илюстрираща хоризонталната интеграция и сравняваща я с вертикалната.

Още един стимул за изменението на бизнес-портфейла, става наличието на желание, в някои фирми, да разширят дейността си над предела на досегашния бизнес на компанията. Пътят към новите хоризонти приема две форми. Едната от тях е интернационализацията, а другата диверсификацията.

За английските теоретици на стратегическия мениджмънт, процесът на интеграция е свързан с вътрешни и външни механизми на растеж. Вътрешният е чрез реинвестиране на доходите от предишните години в съществуващия бизнес. Той е по-бавен механизъм, в сравнение с външния. Развитието на новите компании става по-бързо, чрез външния растеж. Външните механизми са сливане и поглъщане. При доброволното сливане, акционерите на компаниите се обидиняват на доброволна основа и си делят ресурсите на образуваната, укрепена компания, като стават акционери на новата компания. Поглъщането е когато едната компания е над другата. При такава сделка акционерите на погълнатата компания не се явяват собственици на новата организция. Акциите на малката компания се присвояват от по-голямата. Независимо от това, какъв тип на укрепване на компанията се избира, в резултат се появява по-голяма и финансово по-мощна компания. За описването на този механизъм на растеж се използва по-общ термин интеграция, обединение.

Интеграцията на предприятията е особена, сложна форма на обединение на производството в нова обединена стуктура с общи цели. Интеграцията мове да е хоризонтална и вертикална.

Подобно на вертикалната интеграция, хоризонтална интеграция е потенциален стратегически ход, който една фирма може да предприеме.

Хоризонтална интеграция (или свързаната хоризонтална диверсификация) е обединение на предприятия, работещи и конкуриращи се в една област на дейност. Главната цел на хоризонталната интеграция е засилване на позициите на даденото предприятие в отрасъла, чрез поглъщане на определени конкуренти или установяване на контрол над тях (например, когато един производител на бонбони, поема дейността на друг производител на сладки). Тази форма на разширяване контрастира с вертикалната интеграция, с която фирмата се разширява в посока по течението или надолу по веригата дейности.

Процесът на хоризонтална интеграция е характерен за капиталистическите икономики, които имат изразена тенденция към секторната концентрация в колкото е възможно по-малко предприятия и бизнес конгломерати.

Хоризонтална интеграция е стратегия, използвана от фирма или корпорация, която има за цел да продаде даден вид продукти, на много пазари. Причина за това е географско разширяване на пазарите. За да се получи това покритие на пазари, се създават няколко малки дъщерни дружества (обединяват се предприятия). Всяко произвежда еднотипна продукция, но в различен сегмент на пазара или в друг географски район. Това понякога насочва към хоризонтална интеграция на пазара.

Хоризонатална интеграция на производството е налице, когато една фирма има заводи на няколко места, произвеждащи подобни продукти. В случай че продуктите на двете фирми са сходни, това е сливане на конкуренти. Когато всички производители на дадена стока или услуга на пазара се слеят, тогава се създава монопол. Ако се слеят само някои от конкурентите, тогава е налице олигопол.

Термин, който е тясно свързан с хоризонтална интеграция е хоризонтална експанзия. Това е разширяване на фирмата в рамките на отрасъла, в който вече е активна, с цел увеличаване на дела си на пазара за определен продукт или услуга.

Хоризонталаната интеграция в маркетинга, се среща много по често, отколкото хоризонталната интеграция в производството.

Недостатъци

Хоризонтална интеграция чрез придобиване на конкуренти ще увеличи пазарния дял на предприятието. Въпреки това, ако концентрацията на производстовото се увеличава значително могат да възникнат антитръстовите въпроси.

Освен правните въпроси, друг проблем е дали очакваните икономически ползи ще се осъществят. Преди разширяването на обхвата на фирмата чрез хоризонтална интеграция, управлението трябва да се увери, че очакваните ползи са реални. Много грешки са направени от фирми, които разширяват хоризонталния си обхват за постигане на синергии, които не съществуват. Например, производителите на хардуери за компютри, които са влезли на пазара за бизнес със софтуери, с очакването, че има взаимодействие между хардуер и софтуер. Въпреки това връзката между двата продукта, не предполага непременно реализуеми икономии от обхвата.

Дори и когато потенциалните ползи от хоризонтална интеграция съществуват, те не се материализират спонтанно. Трябва да има ясна стратегия за хоризонталното място. Тези стратегии по принцип не възникват от отдолу нагоре, а по-скоро, трябва да бъдат формулирани от корпоративното управление.

На последно място, заместителите на пазара често са много различни. Превръщането на придобиването в успех е голямо и продължително предизвикателство за управлението.

Приложение

Някои от ползите, получавани от фирмите използващи стратегия на хоризонтална интеграция са:

• Икономии от мащаба - постигнато чрез по-голяма продажба на един и същ продукт, например чрез географска експанзия.
• Икономии от обхвата – постига се чрез споделяне на ресурси, общи за различните продукти. Често се свързва със "съвместни дейности ".
• Увеличена пазарна мощ (над доставчиците и над членовете надолу по веригата);
• Намаляване на опасността от конкурентна борба;
• Да се разшири гамата на произвежданите изделия/предлаганите услуги
• Намаляване на разходите за международна търговия с управляването на заводи на чужди пазари;
• Защита от заместители;
• Изпълнение на очакванията на клиентите.

Понякога ползи може да се получат, чрез възприятията на клиентите на връзките между продукти. Така например, в някои случаи може да се постигне синергия с помощта на едноименна марка за насърчаване на няколко продукта. Това обаче може да има недостатъци, както се изтъква от Ал Ries и Jack Trout.

Вижте още

• Видове хоризонтална интеграция
• Организация
• Ефективност
• Цел
• Организационна структура
• Анализ

Източници

• Прев. от старогр. Ружа Иванова, Основи на европейската интеграция 1994 Център за европейски изследвания
• Отг. ред. Ружа Иванова, Основи на европейската интеграция 1998 Център за европ. изследвания 408 с.
• Марин П. и др. Маринов, Основи на международните икономически отношения и социалистическата икономическа интеграция: Ч.1
• Марин П. и др. Маринов, Основи на международните икономически отношения и социалистическата икономическа интеграция
• Георги Станев, Венцислав Христов, Румяна Русева ; Под общ. ред. на Нина Каменова, Основни административни регистри
• Науч. рък. Теменуга Ракаджийска, Трансформацията и адаптацията на българския бизнес в процеса на интеграция на българското общество
• Силвия Трифонова, Европейска парична и финансова интеграция 2011 Издателство на ВУЗФ
• Силвия Трифонова Трифонова, Парична теория, парична политика, европейска парична интеграция 2006 Стопанство
• Ръков. проект Венелин Николаев Бошнаков, Университетското обучение по приложна статистика и иконометрия и интеграция на УНСС в европейското образователно пространство 2009 УНСС 81 л.
• Димитър Веселинов Хаджиниколов, ЕС: външнотърговски аспекти на интеграцията 2000 Унив. изд. "Стопанство" 224 с.
• Дончо Хрусанов, Елена Златинова, Административно право и процес на Република България с практика на Върховния административен съд

Външни препратки

• Хоризонтална интеграция в пазарната икономика
• Икономии от мащаба
• Вертикална интеграция
• Същност на стратегическия мениджмънт