Разлика между версии на „Шанс“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 21 междинни версии от 2 потребители)
Ред 1: Ред 1:
−
==Произход и синоними==
+
Думата '''"шанс"''' се използва за '''отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет'''.
  
−
Произходът да думата “'''шанс'''”''' '''е латински и произлиза от названието „''cadere”'', означаващо  "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са '''надежда, вероятност, възможност за успех или неуспех,  щастие, късмет, сполука.'''
+
==Същност==
  
 +
[[file:chance.jpg|right]]
  
 +
[[Термин]]ът е [[обект]] на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите [[явление|явления]] и [[процес]]и, както и [[следствие|следствията]] от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.
  
−
==Определние и морфологичен разбор==
+
Дори математиците, развили [[теория на игрите]] на шанс (хазартни игри), като [[Пиер Симон Лаплас]], намират начин да покажат, че [[риск]]овете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на [[вероятностна стойност|вероятностните стойности]] на събитията, които възникват. [[Подход]]ът му „смятане на вероятностите”  е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието.  За [[Пиер Симон Лаплас|Лаплас]] случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна [[информация]] за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
  
−
Морфологичен разбор на „шанс”- съществително име, мъжки род, единствено число. Като антоним на думата се приема фразата „неизбежност”. Съществуват редица определения  на „шанса”, като най- разпространените са следните:
+
Десетилетия преди Лаплас, [[Авраам де Моивр]] открива [[нормалното разпределение]] на [[резултат]]ите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ [[модел]] за разпределение вследствие на много [[опит]]и. Необяснимо защо, установяването на тези [[закономерност]]и в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че  всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на  явленията и процесите.
  
−
* Възможност за сбъдване на непредвидими и случайни събития;
+
==Вижте още==
−
* Сила, предизвикваща събития, които не могат да бъдат предвидени или контролирани;
 
−
* Възможност, благоприятна за обстоятелсвата;
 
−
* Възприема се като риск, опасност или хазарт;
 
  
−
Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като ''having a chance, some chance, get a chance, take a chance'' и редица други.
+
*[[Теория на игрите]]
 +
*[[Неопределеност]]
 +
*[[Риск]]
  
 +
==Източници==
  
 +
*Бойка Йосифова Савова, Евгени Георгиев Евгениев, Оценка на професионалния риск
 +
*Збигнев Бжежински ; Прев. от англ. , Втори шанс
 +
*Л. Н. и др. Алцишевский, Мировое хозяйство и советская экономика : Шансы и иллюзии
  
−
==История и развитие на термина „шанс”==
+
==Външни препратки==
−
 
 
−
Терминът е обект на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите явления и процеси, както и следствията от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.
 
−
 
 
−
Дори математиците, развили теоретия на игрите на шанс (хазартни игри), като Пиер Симон Лаплас, намират начин да покажат, че рисковете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите”  е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието.  За Лаплас случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
 
−
 
 
−
Десетилетия преди Лаплас Авраам де Моивр открива нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение в следствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че  всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас просто по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на  явленията и процесите.
 
  
−
[[file:chance.jpg]]
+
*[http://bgtoto.com/ Тото шанс калкулатор]
−
 
+
*[http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=6771 Теория на игрите и равновесието на Наш]
−
==Източници==
 
−
* http://www.informationphilosopher.com/freedom/chance.html
 
−
* http://dictionary.reference.com/browse/chance
 
  
 
[[category:Управленски решения и риск]]
 
[[category:Управленски решения и риск]]

Текуща версия към 15:54, 8 април 2014

Думата "шанс" се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет.

Същност

Chance.jpg

Терминът е обект на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите явления и процеси, както и следствията от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.

Дори математиците, развили теория на игрите на шанс (хазартни игри), като Пиер Симон Лаплас, намират начин да покажат, че рисковете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите” е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието. За Лаплас случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.

Десетилетия преди Лаплас, Авраам де Моивр открива нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение вследствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.

Вижте още

Източници

  • Бойка Йосифова Савова, Евгени Георгиев Евгениев, Оценка на професионалния риск
  • Збигнев Бжежински ; Прев. от англ. , Втори шанс
  • Л. Н. и др. Алцишевский, Мировое хозяйство и советская экономика : Шансы и иллюзии

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Шанс&oldid=15105“.