Полезност

Полезност - Полезността е способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека.

Изложение и синоними

Синоними на тази дума могат да бъдат:[[полза]], изгода, [[придобивка]], печалба, интерес, [[облага]], кяр, файда, преимущество, резултат, награда, цена, изгодност,добив, доход, приход,ценност, важност

Основната идея за субективния характер на полезността е следната: потребителят сам знае какво му е нужно, той има суверенитет при вземане на решения за конкретното поведение на пазара.

Към това ще добавим и важното положение: полезността на стоката /и услугата/ е мерило, критерий за избора на потребителя.

Пределна полезност

В [[икономиката]], пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.

Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или маржинална полезност. Тя представлява удовлетворението, което потребителя получава от потреблението на една допълнителна единица от благото. Алгебрично пределната полезност се записва така:

"U

MUx=-------------------------

"qx

където MUx е пределната полезност;

U - полезност на благото x;

qx - количеството на благото x;

" - прираст на съответната величина

Индивидуална полезност на благото.

Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.

Законът на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.

Кардинална теория за полезността  - обща и пределна полезност

Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.

Полезността като потребност

В процеса на потреблението на благата индивидът задоволява някакво усещане и желание. Например водата задоволява усещането за жажда и желанието тя да се утоли. Полезността се проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом то угасне. За потребителя полезността е индивидуализирана, отразява личните му вкусове, т.е. има субективен характер. Ето защо полезността на една стока ще е различна за отделните индивиди. Субективния характер на полезността на дадена стока изразява интензивността на желанието, което потребителят изпитва към нея. Историкът-изследовател оценява високо полезността на архивните документи в сравнение с тясно специализирана книга по корабостроене и обратно.

Полезността се превръща във фактическо задоволяване на конкретна потребност едва в акта на потреблението, което предполага не само желанието на потребителя. Металите и другите природни ресурси, които се съдържат в недрата на планетите от слънчевата система, могат да са обект на желанието на хората, но докато не станат тяхно достояние нямат реална потребителска стойност. Пратка компютри, доставени на общност с племенно устройство на живот и всеобща неграмотност на населението, няма полезност за тях, защото не познават предназначението им, нито са в състояние да ги използват.

Следователно при равни други условия потребителското поведение се реализира чрез платежоспособното търсене, ако са налице няколко условия:

• желанието на потребителя и благо, което да го задоволи;
• познаване свойствата и качествената характеристика на благото; трето, възможност реално да се използва даденото благо.

Виж още

полза

икономическа полезност

придобивка

пределна полезност

маржинална полезност

Индивидуална полезност на благото

Кардинална теория за полезността  

Законът

стока

фактическо задоволяване

Източници

http://bg.wikipedia.org/wiki/

http://www.referatite.com/Potrebitelsko_povedenie_-189.html