Разлика между версии на „Управление на риска“

Версия от 15:52, 7 април 2014

Управление на риска или риск-мениджмънт е процес, базиран на икономическото и организационно-управленското съдържание на понятията “риск”, “мениджмънт” и “предприемач”.

Същност

Управлението на риска е процес за изучаване на параметрите на обекта и субекта, на външните и вътрешните фактори, които влияят върху тях, както и на дейности свързани с оптимизацията, планирането, отчета и контрола на всички процеси на бизнеса, в това число мотивацията , регулирането и изпълнението на управленските дейности. Според различните икономически възприятия за понятието “риск”, същността на тази управленска функция би могла да бъде ориентирана в различни (понякога и противоположни) насоки. От гледна точка на риска като възможност, неговото управление следва да бъде насочено към методи, максимизиращи очаквания положителен резултат от наличните потенциални възможности или увеличаване на вероятността за неговото получаване (оптимистичен подход). От гледна точка на риска като опасност следва да се прилагат методи за намаляване на потенциалния размер на загубите или вероятността за възникването на такива (песимистичен подход). Разглеждайки риска като неопределеност следва да се търси минимизиране на отклоненията от очакваното равнище на потенциалните бъдещи резултати.

Функции

Ефективното управление на риска предполага комплексно разглеждане на всеки негов аспект, което детерминира и основните функции в този процес:

Активна – насочена към постигането на очакваните положителни резултати, увеличаване вероятността за успех и намаляване на вероятността за неуспех, заложена в принципите на функциониране на финансово-инвестиционните стопански единици (дружества, дилъри или брокери), генериращи борсови печалби на базата на така наречения “спекулативен” риск;
Пасивна – насочена към предотвратяването на потенциални загуби, чрез редуциране на неблагоприятните въздействия на негативни външни фактори, което е заложено и в основата на управленската политика за оптимално функциониране на организациите;
Балансираща – ориентирана към осигуряването на минимални разлики между фактически и очаквани резултати с цел оптимизация на крайния финасов резултат.

От гледна точка на времевия хоризонт на управлението на риска могат да се разграничат три аспекта на процеса:

Оперативно управление - краткосрочен аспект, свързан с конкретна рискова ситуация;
Тактическо управление – средносрочен аспект, ориентирано към намаляване степента на неопределеност в дейността, т.е. осигуряване на минимални отклонения от планираните резултати;
Стратегическо упрваление – активно управление в дългосрочен аспект, свързано предимно с очакваните положителни резултати в резултат от поемането на умерени рискове, непоставящи под заплаха дългосрочното развитие на организацията.

Подходи за управление на риска

Могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска:

Избягване на риска – отбягване на всякави рискови начинания или пасивно изчакване на по-благоприятни моменти за оценка на ситуацията;
Външен трансфер на риска – прехвърляне на риска върху субекти, разполагащи с по-добри възможности за минимизиране на потенциалните загуби (типичен пример са така наречените “джойнт-венчър” дружества (Joint Venture);
Вътрешен трансфер на риска – чрез диверсификация или разпределяне на рисковете във времето;
Поемане на риска.

Вижте още

Източници

Александрова, М., “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ISBN 978-954-323-606-0
Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
Александрова, М., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010

Външни препратки

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 # Вътрешен трансфер на риска – чрез [[диверсификация]] или разпределяне на рисковете във времето;
 # Поемане на риска.
-==Стртегии в управлението на риска==
-Основавайки се на надеждно [[прогнозиране]], основните принципи, които следва всяка [[стратегия]] в риск-мениджмънта са:
-* Максимална [[печалба]] – избор на рисков вариант с очакван максимален резултат при равни други условия;
-* Максимална вероятност на очаквания резултат – избор на варианта с най-висока вероятност за реализация при равни други условия;
-* Минимални колебания в очакваните резултати – избор на вариант с най-ниска степен на вариация на възможната печалба при равни други условия;
-* Оптимално съчетание между печалба и риск – избор на вариант осигуряващ неприемливи нива на риска при осигуряване на възможно най-висок резултат.
-На тази база се класифицират “чистите” стратегии “[[Максимакс стратегия|максимакс]]” (оптимистични – осигуряващи максималния възможен резултат), “[[Максимин стратегия|максимин]]” (максимален сред минималните резултат) и “[[Минимаксно правило|минимакс]]” (минимален измежду максималните резултат), залягащи в основата на критериите за вземане на решение в условията на риск и неопределност.
 ==Вижте още==