Разлика между версии на „Статистика“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 18 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Статистиката '''е наука за събиране, организиране, анализиране и интерпретиране на данни. | + | [[Image:Graunt.gif|thumb|right|alt=John Graunt|[[Джон Граунт]], 24 април 1620г. – 18 април 1674г.]] |
| + | '''Статистиката '''е '''наука за събиране, организиране, анализиране и интерпретиране на данни'''. | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Статистиката се занимава и с планиране на събирането на данни за проучвания и експерименти. Статистиката изучава интерпретираните емпирични данни, използвайки [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. Статистиката може да се разглежда и като [[математическа дисциплина]], но се различава от повечето математически клонове по своята приложна насоченост. Статистическите методи се прилагат в широк кръг области като природните и обществените науки, [[бизнес]]а и държавното управление. | ||
| − | + | ===Възникване и развитие=== | |
| + | [[Image:Graunt_Observations.jpg|thumb|right|alt=Kniga na John Graunt|Заглавна страница на книгата на [[Джон Граунт]] – „''Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността''”.]] | ||
| + | Възникването и развитието на статистиката ката наука и като практическа дейност са свързани с нуждите на обществото от [[знаниe|знания]] за неговото състояние. Историята „твърди”, че статистически сведения се събирали 3000г. пр. Хр. Първи в тази дейност е бил древният Египет, последван от древния Китай през 22 в. пр. Хр. | ||
| − | + | Исторически, първоначално потребностите от знания и информация били задоволявани с данни за броя и състава на населението и съответно имота му. На статистиката като [[наука]] обаче се поставя началото в средата на 17в. като името й тогава било държавоведение. | |
| − | + | Това представявало словесно описание на състоянието на отделните държави. Етимологията на думата „статистика” от среднолатински е: ''statisticum'' е лекционен курс по държавни въпроси (от ''stat-'', подобно на ''state -'' държава, ''estate'' - земя, владение, собственост (англ.), ''état'' (фр.) - държава, от лат. ''status'' - положение, състояние. | |
Някои учени считат публикуваната през 1663г. книга „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността“ (“''Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality”), ''чийто автор е [[Джон Граунт]]. Обхватът на статистиката се разширява през 19в. , обхващайки събирането и анализа на данни като цяло. | Някои учени считат публикуваната през 1663г. книга „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността“ (“''Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality”), ''чийто автор е [[Джон Граунт]]. Обхватът на статистиката се разширява през 19в. , обхващайки събирането и анализа на данни като цяло. | ||
| − | + | Основите на статистиката като математическа дисциплина са положени през 17в. с [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] от [[Блез Паскал]] и [[Пиер дьо Ферма.]] Методът на най-малките квадрати е описан за пръв път от [[Карл Фридрих Гаус]] около 1794 година. Широката употреба на [[компютър|компютри]] в наши дни дава възможност за масово приложение на статистически изчисления върху големи обеми данни и довежда до появата на нови [[метод]]и, чието използване при ръчни изчисления е трудно осъществимо. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Основите на статистиката като математическа дисциплина са положени през 17в. с [[теорията на вероятностите]] от [[Блез Паскал]] и [[Пиер дьо Ферма.]] Методът на най-малките квадрати е описан за пръв път от [[Карл Фридрих Гаус]] около 1794 година. Широката употреба на [[компютър|компютри]] в наши дни дава възможност за масово приложение на статистически изчисления върху големи обеми данни и довежда до появата на нови [[метод]]и, чието използване при ръчни изчисления е трудно осъществимо. | ||
[[Image: Linear_least_squares.png|thumb|right|alt=Malki kvadrati| Апроксимация по метода на най-малките квадрати, представяща връзката между две статистически величини като квадратна парабола]] | [[Image: Linear_least_squares.png|thumb|right|alt=Malki kvadrati| Апроксимация по метода на най-малките квадрати, представяща връзката между две статистически величини като квадратна парабола]] | ||
| − | ==Обхват== | + | ===Обхват=== |
Някои считат статистиката като математическа наука, отнасяща се към събирането, анализа, интерпретацията или обяснението, и представянето на данни, докато други я считат за клон на математиката, занимаващ се със събирането и интерпретацията на данни. Заради емпиричните си корени и факта, че е фокусирана върху фактическите приложения, статистиката по принцип се счита по-скоро за отделна математическа наука отколкото за клон на математиката. | Някои считат статистиката като математическа наука, отнасяща се към събирането, анализа, интерпретацията или обяснението, и представянето на данни, докато други я считат за клон на математиката, занимаващ се със събирането и интерпретацията на данни. Заради емпиричните си корени и факта, че е фокусирана върху фактическите приложения, статистиката по принцип се счита по-скоро за отделна математическа наука отколкото за клон на математиката. | ||
| − | Статистиката подобрява качеството на данните чрез | + | Статистиката подобрява качеството на данните чрез експерименталния дизайн и [[извадкови проучвания|извадковите проучвания]]. Статистиката също така предоставя инструменти за предсказване и [[прогнозиране]], използвайки се данни и [[статистически модел]]и. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ==Приложение на изчислителната техника== | + | ===Приложение на изчислителната техника=== |
Бързото и постоянно увеличаване на мощността на изчислителната техника от средата на 20 век оказва сериозно влияние върху статистическата дейност. Ранните статистически модели почти винаги са линейни, но появата на мощни компютри с подходящи изчислителни алгоритми предизвиква по-силен интерес към нелинейни модели, като [[невронните мрежи]], и довежда до появата на напълно нови методи, като обобщените линейни и йерархичните модели. | Бързото и постоянно увеличаване на мощността на изчислителната техника от средата на 20 век оказва сериозно влияние върху статистическата дейност. Ранните статистически модели почти винаги са линейни, но появата на мощни компютри с подходящи изчислителни алгоритми предизвиква по-силен интерес към нелинейни модели, като [[невронните мрежи]], и довежда до появата на напълно нови методи, като обобщените линейни и йерархичните модели. | ||
Широката достъпност до относително мощни компютри увеличава популярността на тежки от изчислителна гледна точка методи, като пермутационни тестове или [[извадки на Гибс]]. Компютърната революция води и до увеличаване на значението на експерименталната и емпирична статистика. | Широката достъпност до относително мощни компютри увеличава популярността на тежки от изчислителна гледна точка методи, като пермутационни тестове или [[извадки на Гибс]]. Компютърната революция води и до увеличаване на значението на експерименталната и емпирична статистика. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | + | *[[Основни понятия в статистиката]] | |
| − | * [[ | + | * [[Етапи на статистическото изследване]] |
| − | * [[ | ||
* [[Нормално разпределение]] | * [[Нормално разпределение]] | ||
* [[Теория на игрите]] | * [[Теория на игрите]] | ||
| − | |||
* [[Вероятност]] | * [[Вероятност]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Теория на вероятностите]] | * [[Теория на вероятностите]] | ||
* [[Теория на решенията]] | * [[Теория на решенията]] | ||
| − | |||
* [[Корелационен анализ]] | * [[Корелационен анализ]] | ||
* [[Регресионен анализ]] | * [[Регресионен анализ]] | ||
| − | |||
* [[Бейсова вероятност]] | * [[Бейсова вероятност]] | ||
* [[Вариационен анализ]] | * [[Вариационен анализ]] | ||
* [[Закон за големите числа]] | * [[Закон за големите числа]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | * | + | *Т. Андерсон ; Перев. с англ. И. Г. Журбенко, В. П. Носко, Статистический анализ временных рядов |
| − | * | + | *Бойко Иванов Атанасов, Количествени методи в управление на бизнеса |
| − | * Мишев, Георги. Цветков, Стоян. Статистика за икономисти. София, Денеб-Консулт, 1995г. | + | *А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ |
| + | *Надежда Николаевна Бек, Дмитрий И. Голенко, Статистические методы оптимизации в экономических исследованиях | ||
| + | *Мишев, Георги. Цветков, Стоян. Статистика за икономисти. София, Денеб-Консулт, 1995г. | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | [http://www.nsi.bg/index.php | + | *[http://www.nsi.bg/index.php Национален статистически институт на Република България] |
| − | + | *[http://cmamucmuka.hit.bg/ Сайт за статистика] | |
| − | [http://cmamucmuka.hit.bg/ | + | *[http://web.archive.org/web/20080303064813/www.abs.dir.bg/ABS_Frameset_bg.htm Сдружение на статистиците в България] |
| − | + | *[http://en.wikipedia.org/wiki/Portal:Statistics Портал за статистиката в Wikipedia] | |
| − | [ | + | *[http://www.socr.ucla.edu/ Онлайн ресурс за статистически пресмятания (УКЛА)] |
| − | + | *[http://wiki.stat.ucla.edu/socr/index.php/EBook Статистическа електронна книга (Ebook)] | |
| − | [ | + | *[http://stats.oecd.org/Index.aspx Статистика (OECD)] |
| − | + | *[http://www.statsci.org/ Сайт за Статистическа наука (Мелбълнски университет)] | |
| − | [http://www.socr.ucla.edu/ | + | *[http://statprob.com/encyclopedia Статистическа енциклопедия] |
| − | + | *[http://probweb.berkeley.edu/probweb.html Сайт за вероятности (Колеж Кърлтън)] | |
| − | [ | + | *[http://oli.web.cmu.edu/openlearning/forstudents/freecourses/statistics Безплатен онлайн курс по статистика с практически упражнения (Университет „Карнеги Мелън”)] |
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | |||
| − | [[category:Управленски решения и риск]] | + | [[category:Управленски решения и риск]][[category:Статистика]] |
Текуща версия към 12:45, 3 април 2014
Джон Граунт, 24 април 1620г. – 18 април 1674г.
Статистиката е наука за събиране, организиране, анализиране и интерпретиране на данни.
Същност
Статистиката се занимава и с планиране на събирането на данни за проучвания и експерименти. Статистиката изучава интерпретираните емпирични данни, използвайки теорията на вероятностите. Статистиката може да се разглежда и като математическа дисциплина, но се различава от повечето математически клонове по своята приложна насоченост. Статистическите методи се прилагат в широк кръг области като природните и обществените науки, бизнеса и държавното управление.
Възникване и развитие
Заглавна страница на книгата на Джон Граунт – „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността”.
Възникването и развитието на статистиката ката наука и като практическа дейност са свързани с нуждите на обществото от знания за неговото състояние. Историята „твърди”, че статистически сведения се събирали 3000г. пр. Хр. Първи в тази дейност е бил древният Египет, последван от древния Китай през 22 в. пр. Хр.
Исторически, първоначално потребностите от знания и информация били задоволявани с данни за броя и състава на населението и съответно имота му. На статистиката като наука обаче се поставя началото в средата на 17в. като името й тогава било държавоведение.
Това представявало словесно описание на състоянието на отделните държави. Етимологията на думата „статистика” от среднолатински е: statisticum е лекционен курс по държавни въпроси (от stat-, подобно на state - държава, estate - земя, владение, собственост (англ.), état (фр.) - държава, от лат. status - положение, състояние.
Някои учени считат публикуваната през 1663г. книга „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността“ (“Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality”), чийто автор е Джон Граунт. Обхватът на статистиката се разширява през 19в. , обхващайки събирането и анализа на данни като цяло.
Основите на статистиката като математическа дисциплина са положени през 17в. с теорията на вероятностите от Блез Паскал и Пиер дьо Ферма. Методът на най-малките квадрати е описан за пръв път от Карл Фридрих Гаус около 1794 година. Широката употреба на компютри в наши дни дава възможност за масово приложение на статистически изчисления върху големи обеми данни и довежда до появата на нови методи, чието използване при ръчни изчисления е трудно осъществимо.
Обхват
Някои считат статистиката като математическа наука, отнасяща се към събирането, анализа, интерпретацията или обяснението, и представянето на данни, докато други я считат за клон на математиката, занимаващ се със събирането и интерпретацията на данни. Заради емпиричните си корени и факта, че е фокусирана върху фактическите приложения, статистиката по принцип се счита по-скоро за отделна математическа наука отколкото за клон на математиката.
Статистиката подобрява качеството на данните чрез експерименталния дизайн и извадковите проучвания. Статистиката също така предоставя инструменти за предсказване и прогнозиране, използвайки се данни и статистически модели.
Приложение на изчислителната техника
Бързото и постоянно увеличаване на мощността на изчислителната техника от средата на 20 век оказва сериозно влияние върху статистическата дейност. Ранните статистически модели почти винаги са линейни, но появата на мощни компютри с подходящи изчислителни алгоритми предизвиква по-силен интерес към нелинейни модели, като невронните мрежи, и довежда до появата на напълно нови методи, като обобщените линейни и йерархичните модели.
Широката достъпност до относително мощни компютри увеличава популярността на тежки от изчислителна гледна точка методи, като пермутационни тестове или извадки на Гибс. Компютърната революция води и до увеличаване на значението на експерименталната и емпирична статистика.
Вижте още
- Основни понятия в статистиката
- Етапи на статистическото изследване
- Нормално разпределение
- Теория на игрите
- Вероятност
- Теория на вероятностите
- Теория на решенията
- Корелационен анализ
- Регресионен анализ
- Бейсова вероятност
- Вариационен анализ
- Закон за големите числа
Източници
- Т. Андерсон ; Перев. с англ. И. Г. Журбенко, В. П. Носко, Статистический анализ временных рядов
- Бойко Иванов Атанасов, Количествени методи в управление на бизнеса
- А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
- Надежда Николаевна Бек, Дмитрий И. Голенко, Статистические методы оптимизации в экономических исследованиях
- Мишев, Георги. Цветков, Стоян. Статистика за икономисти. София, Денеб-Консулт, 1995г.
Външни препратки
- Национален статистически институт на Република България
- Сайт за статистика
- Сдружение на статистиците в България
- Портал за статистиката в Wikipedia
- Онлайн ресурс за статистически пресмятания (УКЛА)
- Статистическа електронна книга (Ebook)
- Статистика (OECD)
- Сайт за Статистическа наука (Мелбълнски университет)
- Статистическа енциклопедия
- Сайт за вероятности (Колеж Кърлтън)
- Безплатен онлайн курс по статистика с практически упражнения (Университет „Карнеги Мелън”)