Разлика между версии на „Аристотел“

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''    Аристотел''' (на гръцки: ''Αριστοτέλης'') е [[древногръцки философ]], един от най-големите гении на [[Античността]]. Ученик на Платон и учител на [[Александър Македонски]], Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава [[анатомия]], [[астрономия]], [[география]], [[геология]], [[зоология]], [[метеорология]] и [[физика]]. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика [[енциклопедия]] на древногръцкото познание. Аристотел е сновател на формалната логика.От него е създадена [[концептуална система]], която все още прониква философския речник и стила на научно мислене.
-[[image:Aristotel.jpg|thumb|right|altAristotel|Аристотел, бюст от Лизип, римско копие от оригинала ]]
-Аристотел е първият мислител, който създаде цялостна система на [[философия]], която обхваща всички сфери на човешкото развитие - социология, философия, политика, логика. Неговите възгледи за онтологията са имали голямо влияние върху последващото развитие на човешката мисъл. Метафизичното учение на Аристотел беше прието от Тома Аквински и развито с помоща на схоластичния разработения метод.
-Биография
-    Аристотел е роден през 384 г. пр. н.е. в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров, откъдето идва прозвището му Стагирит. Баща му Никомах е личен лекар на цар Аминт III, баща на Филип II Македонски. Аристотел израства в македонския двор, а когато е на 15 години, баща му умира и той е поверен на грижите на своя роднина Проксен. През 367 година пр.н.е. отива в [[Атина]] и там става ученик в школата на [[Платон]], където престоява 20 години, до смъртта на учителя си през 347 година пр.н.е.
-[[image:Nikomah.jpg|thumb|right|altNikomah|Никомах]]
-    След като напуска Атина, Аристотел отива, заедно с Ксенократ, при своя съученик Хермий, владетел на град Атарней в Мала Азия, където престоява три години. През този период той пътува с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследват местната флора и фауна. В Атарней Аристотел се жени за Пития, осиновена дъщеря или племенница на Хермий, от която има дъщеря, също наречена Пития.
-    През 343 г. пр.н.е., след смъртта на Хермий, Аристотел напуска Атарней и по покана на Филип II става възпитател и учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава е на 13 години. В Македония той преподава не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър. Аристотел окуражава бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света е силно етноцентрично. Той съветва ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите, като на     приятели и роднини, а да се отнася към вторите, като към зверове или растения“.
-    През 335 година пр.н.е. Аристотел се връща в Атина, където основава своята Ликейска школа, където преподава в продължение на 12 години. По това време умира съпругата му и той живее с нейната бивша робиня Херпилис, от която има един син, Никомах. Според някои източници има връзка и с бъдещия филолог Палефат.
-    Смята се, че по време на своя престой в Атина Аристотел съставя повечето си съчинения. Запазените до днес са главно трактати, които първоначално не са предназначени за публикуване, а служат като помощно средство при преподаването. Най-значимите сред тях са „[[Физика]]“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „[[Политика]]“, „За душата“ и „Поетика“.
-    Освен че работи в почти всяка област на познанието по това време, Аристотел има значителен принос към повечето от тях. В природните науки той работи в областта на анатомията, астрономията, географията, геологията, ембриологията, зоологията, метеорологията и физиката. В областта на философията пише за държавно управление, естетика, етика, икономика, метафизика, психология, реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Според някои изследователи той е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време.
-    В края на живота си Александър Македонски е обхванат от подозрения за заговор срещу себе си и отправя писмени заплахи към Аристотел. Философът публично изразява пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а неговият родственик Калистен е екзекутиран за измяна. Според разпространена в Античността легенда, Аристотел има връзка с внезапната смърт на Александър, но за това няма надеждни доказателства.
-    След смъртта на Александър през 323 година пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел става една от техните жертви. Той е обвинен, че не почита боговете и заминава за имението на майка си в Халкида. Заявява, че няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията, намеквайки за смъртната присъда на [[Сократ]]. Година по-късно той умира от естествена смърт в Халкида.
-    Аристотел оставя завещание, в което иска да бъде погребан до съпругата си, а за главен изпълнител на волята си оставя своя ученик [[Антипатър]]. Школата му продължава съществуването си, като по негово желание старият му приятел и ученик Теофраст заема ръководното място.
-       Философия
-       Разделение на науките
-    Аристотел разделя човешкото знание на три вида - теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (''epistemai'') - теоретически ([http://bg.wikipedia.org/wiki/Метафизика метафизиката], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Физика физиката], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Математика математиката], психологията), технически (реториката,поетиката) и практически (етиката и политиката). Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката).
-Учението за четирите причини
-Една от основните доктрини на "първата философия" е доктрина на четирите причини на Аристотел. В "Метафизиката" Аристотел развива теорията за причините и оригиналите на всички неща. Тези причини са:
-# [[Материя]]'' - „него, от което”. ''Многообразието на нещата, съществуващите обективно; материята е вечна и неразрушима; тя не може да възникне от нищото, да се увеличи или намали в броя; тя е инертна и пасивна. Безформената материя е нищо. Первичоформената материя се изразява под формата на петте елементи (елементи): въздух, вода, земя, огън и етер (небесно вещество).
-# [[Форма]]'' – «това, което». ''Същност, стимулът,  целта, както и причината за образуването на множество елементи на единни материи. Създава форми на различни неща от материята Бог. Аристотел стига до идеята, че е едно нещо, това явление: той представлява синтез на материя и форма.
-# Действаща, или произвеждаща причина'' – «това, откъдето». ''Характеризира момента, в който да започне съществуването на нещата. Началото на всички начала, е Бог. Налице е причинно-следствена връзка на явлението: има основателна причина - това е енергийна сила, създаваща нещо в останалата част на универсалното взаимодействие на явленията, което съществува, не само от материя и форма, действие и ефикасност, но също така и генериращата енергия-причина, в допълнение към които имат валидно стартиране и целквата точка.
-# Целта или крайна причина – „''това, за което''”. Всяко нещо има своя лична цел. Най-високата цел е добро.
-[[image:''' '''Aristotle's Metaphysics.jpg|thumb|left|alt Aristotle's Metaphysics|Метафизика на Аристотел]]
-Категории на философията
-[[Категории]] - най-честите и основни понятия от философията, изразяващи основните, универсални свойства и отношения на явления от реалността и познанието. Категориите са се образували в резултат на обобщение на историческото развитие на познанието.
-Аристотел разработи йерархична система от категории, в които основната е "същност" или "вещество", а останалите са смятани за нейните признаци. Той е създал класификация на свойствата, напълно определящи  субекта  - 9 предикати.
-На първо място е категорията на същността с изразяване на първата същност - индивидуално същество, и втората същност-видове и родове. Другите категории разкриват  свойствата и състоянията на съществот:количество, качество, място, отношение, положение, време, действие, страдание, владение.
-В опит да се опрости системата за категоризация, Аристотел после признава сред основните категории, само три от девет - време, място, позиция(или [[същност]], [[състояние]],  [[отношение]].
-[[image:Kategorii.jpg|thumb|right|altKategorii na filosofiata|Категории на философията]]
-Аристотел създава йерархия на нивата на всички неща:
-     - неорганични образование;
-&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; -свят на растенията и живите същества;
-&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; -свят от животински видове;
-&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; -хора.
-   История на философията
-Аристотел е казал, че философията се появява на базата на "[[епистема]]та" - знание отвъд сетивата, умения и опит. Така емпиричните  знания на смятане, човешкото здраве, естествените свойства на обекти,са били не са само основите на науката, но също така и теоретични предпоставки на философията.
-Философия - система от научни знания. Философските знания Аристотел разделя на метафизика, [[логика]], [[разузнаване]], [[етика]], [[физик]]а, [[история]] и [[естетика]].
-         Логика
-    Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива&nbsp; независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”
-[[image:logica.jpg|thumb|left|altlogica|Логическото учение на Аристотел]]
-Идеализъм
-В своите философски възгледи Аристотел се колебае между идеализма и материализма. В историята на философията значителна роля играе неговата критика срещу Платон. Аристотел доказва безплодността на Платоновото учение, което въвежда за всяко нещо неговата “идея” - вместо действително обяснение на природните явления,&nbsp; то само удвоява броя на предметие, които трябва да бъдат обяснени. Ако се обясняват нещата с помощта на “идеите”, трябва да се признаят “идеите” за причини на нещата, но Платон отрича причинната връзка между “идеите” и нещата. Според мисълта на Аристотел Платоновите “идеи” не могат да обяснят движението в природата. Платон нарича “идеите” образци на нещата, поетическа метафора според Аристотел, която няма философско значение. За всяко нещо може да има няколко “образци”, следователно трябва да има и няколко негови “идеи”. Може да има “идея” за човека като двуного, “идея” за човека като живо същество и “идея” за човека като човек. Това говори за безполезността на Платоновата теория по отношение на науката.&nbsp;
-Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”.
-[[image:Platon.jpg|thumb|right|altPlaton|Платон]]
-Източноци
-* [http://philosophy.log.bg/article.php?article_id12872 http://philosophy.log.bg/article.php?article_id12872]
-* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Аристотел http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB#cite_note-Russell1972-1]
-* [http://ru.wikipedia.org/wiki/Аристотель http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C]
-Вижте  също
-[[философия]]
-[[материя]]
-[[логика]]
-Външни препратки
-'''[ '''[http://www.crossroadbg.com/aristotel_-_biografiq.html http://www.crossroadbg.com/aristotel_-_biografiq.html]  биография ''']'''
-'''[ '''[http://www.gumfak.ru/filos_html/otvet/otv24.shtml http://www.gumfak.ru/filos_html/otvet/otv24.shtml]  метафизика ''']'''

Разлика между версии на „Аристотел“

Версия от 16:35, 18 декември 2011

Навигация

Търсене