Разлика между версии на „Ситуационен подход в управлението“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 13 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Ситуационния подход''' е '''концепция на управлението в конкретна ситуации, за да бъдат ефективно постигнати поставените цели'''. | |
| + | ==Същност== | ||
| + | [[ Image: situacionen_podhod1.jpg |thumb|500px | right | alt= Shema na dinamichno protichashtite promeni v organizaciqta. | Схема на динамично протичащите промени в организацията.]] | ||
| − | През [[1970]]г. учени от [[Харвард]]ската школа по бизнес («Политика на бизнеса»,1965) предлагат | + | През [[1970]]г. учени от [[Харвард]]ската школа по бизнес («Политика на бизнеса»,1965) предлагат ситуационен подход за [[мениджмънт|управление]]. Той изисква при дефиниране на [[организация]]та да се отчита конкретната [[ситуация]], в която се намира тя. При ситуационния подход се разглеждат отношенията между организацията и нейната среда - както външната (обкръжаващата), така и вътрешната. Тя използва мениджърските функции от класическата школа, сътрудничеството и хуманизма от [[школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] и количествените методи и стратегиите на конкурентната борба от третата школа. Ситуационния подход не проповядва само един най-добър начин на управление, а предпочита да се набляга на гъвкавостта, адаптивността, оцеляването като свои цели. Всеки подход на управление може да доведе до отрицателни или положителни последствия, в [[зависимост]] от това дали е подбран в съответствие със ситуацията на организацията. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ===Възникване=== | ||
Ситуационния подход възниква от реалния опит на мениджърите - изследователи и консултанти. Много често те забелязват, че методите, техниките и предписанията, предложени от старите школи, не действат при всяка ситуация. Според ситуационния подход ефективността на различните мениджърски практики, стилове, техники и [[функция|функции]] варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Този подход също отчита, че състоянието на мениджмънта като [[наука]] не е стигнало нивото, на което да има дефинитивни предписания за най-добрия начин на управление във всяка ситуация. Дори някой смятат, че поради сложността на конюнктурата, организациите и хората в тях, можем никога да не достигнем до състояние, в което ще имаме отговори или подходи за решаване на повечето проблеми. Ето защо ситуационния подход не е признат като официална школа. | Ситуационния подход възниква от реалния опит на мениджърите - изследователи и консултанти. Много често те забелязват, че методите, техниките и предписанията, предложени от старите школи, не действат при всяка ситуация. Според ситуационния подход ефективността на различните мениджърски практики, стилове, техники и [[функция|функции]] варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Този подход също отчита, че състоянието на мениджмънта като [[наука]] не е стигнало нивото, на което да има дефинитивни предписания за най-добрия начин на управление във всяка ситуация. Дори някой смятат, че поради сложността на конюнктурата, организациите и хората в тях, можем никога да не достигнем до състояние, в което ще имаме отговори или подходи за решаване на повечето проблеми. Ето защо ситуационния подход не е признат като официална школа. | ||
| − | == | + | ===Етапи === |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Методологията на ситуационния подход предполага неговото използване да се осъществява в следните стъпки, свързани с следните умения на [[мениджър]]ите: | Методологията на ситуационния подход предполага неговото използване да се осъществява в следните стъпки, свързани с следните умения на [[мениджър]]ите: | ||
| − | * | + | * да познават всички методи на управление . |
* да познават и дългосрочните и крадкосрочните последствия от даден метод . | * да познават и дългосрочните и крадкосрочните последствия от даден метод . | ||
* да умеят да дефинират ситуацията , в която се намира организацията. | * да умеят да дефинират ситуацията , в която се намира организацията. | ||
* да подбират подходящите методи на управление , адекватни на съответната ситуация . | * да подбират подходящите методи на управление , адекватни на съответната ситуация . | ||
| − | + | ===Разделения === | |
| − | |||
| − | ==Разделения | ||
| − | |||
| − | |||
Управленската наука може да бъде представена като [[система]], съставена от три дисциплини, изследващи феномена на организационната динамика на пет равнища: | Управленската наука може да бъде представена като [[система]], съставена от три дисциплини, изследващи феномена на организационната динамика на пет равнища: | ||
| + | #Индивид | ||
| + | #Организационна група | ||
| + | #Организационно подразделение (функция, отдел, област на дейност) | ||
| + | #Организацията като цяло | ||
| + | #Окръжаващата среда на организацията | ||
| + | ==Вижте още== | ||
| − | + | *[[Метод]] | |
| − | + | *[[Процес]] | |
| − | + | *[[Планиране]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | |||
| + | ==Източници== | ||
| + | *[http://www.referati.org/syvremenni-podhodi-procesen-podhod-i-sistemno-mislene-situacionen-podhod-kym-izsledvaneto-i-upravlenieto/63898/ref/p2 Специфики на ситуационния подход] | ||
| + | *[http://fbm.uni-ruse.bg/d/tu/l-tu-2.pdf Възникване; Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта] | ||
| + | *[http://tuj.asenevtsi.com/BSC/BSC21.htm Теории, основани на ситуационния подход] | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | *[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:9vuu2LMhaT4J:rosen4o.net/YHCC-XackoBo/2008/Darjaven%2520Izpit/nashi/Tema%252002%2520-%2520Podhodi%2520v%2520upravlenieto.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESinCH0FEcntuNAcYj8IgjHtjjn6W842jKqeXzsA_kL1IVhvQRlfOx1PKlK9cJxnDEityrNM0B0uskZU6NE4Cu3HzwgkbqopImiMy320FayaxRLMzLSegaE8iudHoaNMvdPD60Ca&sig=AHIEtbTs964iikFAXzYrBikypfVPt7sxnQ Подходи в управлението] | ||
| + | *[http://www.referati.org/podhodi-v-menidjmynta-kolichestveni-podhodi-modelirane-ekspertna-informaciq-sistemen-podhod-vidove-roblemi/20380/ref Подходи в мениджмънта] | ||
| + | *[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:PHch5XLIkB8J:www.ue-varna.bg/uploads/materials/situaciq_25932.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgb_b23TFXi6eczD7vMFfLap6M1cofUAlkylgdDHyPaEwclXCP-epKTxsStCaWZWiIeaUvQOZVJ9HrikKBh8QVr_KCm8z1CO3yRBbVlSz9GVfBIcsv5IW3a8pneAV_xdCE8fRXr&sig=AHIEtbSzMg6na8aPEdXPu20i_3n9bOb2qw Ситуационен подход] | ||
| + | *[http://www.novavizia.com/4241.html Организация] | ||
[[category:Основи на управлението]] | [[category:Основи на управлението]] | ||
Текуща версия към 16:43, 2 април 2014
Ситуационния подход е концепция на управлението в конкретна ситуации, за да бъдат ефективно постигнати поставените цели.
Същност
През 1970г. учени от Харвардската школа по бизнес («Политика на бизнеса»,1965) предлагат ситуационен подход за управление. Той изисква при дефиниране на организацията да се отчита конкретната ситуация, в която се намира тя. При ситуационния подход се разглеждат отношенията между организацията и нейната среда - както външната (обкръжаващата), така и вътрешната. Тя използва мениджърските функции от класическата школа, сътрудничеството и хуманизма от школата на човешките отношения и количествените методи и стратегиите на конкурентната борба от третата школа. Ситуационния подход не проповядва само един най-добър начин на управление, а предпочита да се набляга на гъвкавостта, адаптивността, оцеляването като свои цели. Всеки подход на управление може да доведе до отрицателни или положителни последствия, в зависимост от това дали е подбран в съответствие със ситуацията на организацията.
Възникване
Ситуационния подход възниква от реалния опит на мениджърите - изследователи и консултанти. Много често те забелязват, че методите, техниките и предписанията, предложени от старите школи, не действат при всяка ситуация. Според ситуационния подход ефективността на различните мениджърски практики, стилове, техники и функции варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Този подход също отчита, че състоянието на мениджмънта като наука не е стигнало нивото, на което да има дефинитивни предписания за най-добрия начин на управление във всяка ситуация. Дори някой смятат, че поради сложността на конюнктурата, организациите и хората в тях, можем никога да не достигнем до състояние, в което ще имаме отговори или подходи за решаване на повечето проблеми. Ето защо ситуационния подход не е признат като официална школа.
Етапи
Методологията на ситуационния подход предполага неговото използване да се осъществява в следните стъпки, свързани с следните умения на мениджърите:
- да познават всички методи на управление .
- да познават и дългосрочните и крадкосрочните последствия от даден метод .
- да умеят да дефинират ситуацията , в която се намира организацията.
- да подбират подходящите методи на управление , адекватни на съответната ситуация .
Разделения
Управленската наука може да бъде представена като система, съставена от три дисциплини, изследващи феномена на организационната динамика на пет равнища:
- Индивид
- Организационна група
- Организационно подразделение (функция, отдел, област на дейност)
- Организацията като цяло
- Окръжаващата среда на организацията
Вижте още
Източници
- Специфики на ситуационния подход
- Възникване; Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта
- Теории, основани на ситуационния подход