Разлика между версии на „Процес на секюритизация“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: ==Процесът на секюритизация== Процесът на секюритизация започва, когато кредитор (обикнов...)
 
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
−
==Процесът на секюритизация==
+
'''Процесът на секюритизация започва, когато [[кредит]]ор (обикновено банка или финансова компания) създаде дружество със специална инвестиционна [[цел]] - например корпорация, [[ООД|дружество с ограничена отговорност]] или тръст, и прехвърли към него собствеността на портфейл от кредити, които са сходни по вид (ипотеки, автомобилни заеми, и т.н.), по падеж, по лихвен процент или по вероятност за просрочие.'''  
−
Процесът на секюритизация започва, когато [[кредитор]] (обикновено банка или финансова компания) създаде дружество със специална инвестиционна цел - например [[корпорация]], [[дружество с ограничена отговорност]] или тръст, и прехвърли към него собствеността на портфейл от кредити, които са сходни по вид (ипотеки, автомобилни заеми, и т.н.), по падеж, по лихвен процент или по вероятност за просрочие.  Акционерните дялове в създадената единица със специална цел могат да бъдат продадени на инвеститори или банката може да задържи собствеността върху тях, но издава ценни книжа, които обещават на инвеститорите лихвени и основни плащания, след което те се събират от кредитополучателите. От гледната точка на инвеститорите, първите са подобни на притежаване на капитал от [[дружеството със специална цел]], а вторите са подобни на притежаването на дългови ценни книжа. И в двата случая, кредиторът използва постъпленията от продажбата, за създаване на нови заеми или за други корпоративни цели. Той също продължава и да обслужва заемите - събиране на основни плащания и лихви от кредитополучатели, за което се удържа [[такса за обслужване]].
+
 
 +
==Същност==
 +
Акционерните дялове в създадената единица със специална цел могат да бъдат продадени на инвеститори или банката може да задържи собствеността върху тях, но издава ценни книжа, които обещават на инвеститорите лихвени и основни плащания, след което те се събират от кредитополучателите. От гледната точка на инвеститорите, първите са подобни на притежаване на капитал от [[дружеството със специална цел]], а вторите са подобни на притежаването на дългови ценни книжа. И в двата случая, кредиторът използва постъпленията от продажбата, за създаване на нови заеми или за други корпоративни цели. Той също продължава и да обслужва заемите - събиране на основни плащания и лихви от кредитополучатели, за което се удържа [[такса за обслужване]].
  
 
Въз основа на това, инвеститорите трябва бързо да разпознават конфликтите на интереси в тази структура. Кредиторът може да запази всички добри заеми за себе си и да изостави всички лоши в(за) дружеството със специална цел. Тъй като инвеститорите не са източниците на заемите, те не могат да потвърждават качеството на всеки секюритизиран заем. За да се подсигурят инвеститорите, кредиторът иска от агенция за оценяване на кредити да удостовери качеството на кредитния портфейл. Агенцията оценява риска от неизпълнение на задълженията и решава каква защита за неустойка трябва да предостави кредитора на инвеститорите, за да направят те инвестиция. Кредиторът може да подобри качеството на заемния фонд по няколко начина. Той може да създаде резервен фонд, който да компенсира неустойките; друга възможност е да осигури допълнителна гаранция, заделяйки част от заемите настрана, с които да заменя заемите, които се просрочват или не се изпълняват.
 
Въз основа на това, инвеститорите трябва бързо да разпознават конфликтите на интереси в тази структура. Кредиторът може да запази всички добри заеми за себе си и да изостави всички лоши в(за) дружеството със специална цел. Тъй като инвеститорите не са източниците на заемите, те не могат да потвърждават качеството на всеки секюритизиран заем. За да се подсигурят инвеститорите, кредиторът иска от агенция за оценяване на кредити да удостовери качеството на кредитния портфейл. Агенцията оценява риска от неизпълнение на задълженията и решава каква защита за неустойка трябва да предостави кредитора на инвеститорите, за да направят те инвестиция. Кредиторът може да подобри качеството на заемния фонд по няколко начина. Той може да създаде резервен фонд, който да компенсира неустойките; друга възможност е да осигури допълнителна гаранция, заделяйки част от заемите настрана, с които да заменя заемите, които се просрочват или не се изпълняват.

Текуща версия към 14:14, 2 април 2014

Процесът на секюритизация започва, когато кредитор (обикновено банка или финансова компания) създаде дружество със специална инвестиционна цел - например корпорация, дружество с ограничена отговорност или тръст, и прехвърли към него собствеността на портфейл от кредити, които са сходни по вид (ипотеки, автомобилни заеми, и т.н.), по падеж, по лихвен процент или по вероятност за просрочие.

Същност

Акционерните дялове в създадената единица със специална цел могат да бъдат продадени на инвеститори или банката може да задържи собствеността върху тях, но издава ценни книжа, които обещават на инвеститорите лихвени и основни плащания, след което те се събират от кредитополучателите. От гледната точка на инвеститорите, първите са подобни на притежаване на капитал от дружеството със специална цел, а вторите са подобни на притежаването на дългови ценни книжа. И в двата случая, кредиторът използва постъпленията от продажбата, за създаване на нови заеми или за други корпоративни цели. Той също продължава и да обслужва заемите - събиране на основни плащания и лихви от кредитополучатели, за което се удържа такса за обслужване.

Въз основа на това, инвеститорите трябва бързо да разпознават конфликтите на интереси в тази структура. Кредиторът може да запази всички добри заеми за себе си и да изостави всички лоши в(за) дружеството със специална цел. Тъй като инвеститорите не са източниците на заемите, те не могат да потвърждават качеството на всеки секюритизиран заем. За да се подсигурят инвеститорите, кредиторът иска от агенция за оценяване на кредити да удостовери качеството на кредитния портфейл. Агенцията оценява риска от неизпълнение на задълженията и решава каква защита за неустойка трябва да предостави кредитора на инвеститорите, за да направят те инвестиция. Кредиторът може да подобри качеството на заемния фонд по няколко начина. Той може да създаде резервен фонд, който да компенсира неустойките; друга възможност е да осигури допълнителна гаранция, заделяйки част от заемите настрана, с които да заменя заемите, които се просрочват или не се изпълняват.

Процесът на секюритизация преразпределя риска чрез разчупване на традиционната роля на банката в няколко по-специализирани роли: кредитор, емитент, дружество за подсилване на кредита, гарант и инвеститор.

Банката може да играе няколко от тези роли и често се специализира в една или в няколко, за да има преимущество в economies of scale. Видовете и нивата на риск, на които конкретната банка е изложена зависят от ролята на организацията в процеса на секюритизация. С достатъчен контрол и необходимите инфраструктури на място, секюритизацията предлага няколко преимущества пред обикновения модел на банков кредит. Тези преимущества, които могат да увеличат ефективността на кредитния процес, са свързани с по-ефективен емисионен процес, по-добра диверсификация на риска, подобрена ликвидност.

Вижте още

Източници

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Процес_на_секюритизация&oldid=14446“.