Разлика между версии на „Секюритизация“

Текуща версия към 14:13, 2 април 2014

Секюритизация е заместване на банковите кредити с ценни книжа. Банките изкупуват ценните книжа срещу отстъпка, при което клиентът получава парични средства, но не под формата на банков кредит, а срещу предоставянето на записи на заповед, менителници и други ценни книжа.

Същност

Секюритизацията като процес е дело на Люис Раниери и се появява в края на 70-те години на миналия век. Секюритизацията е финансова иновация, свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни банкови заеми, ипотечни кредити, автомобилни заеми, потребителски заеми, бизнес заем и т.н. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята ликвидност и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока кредитна стабилност.

История

Началото на секюритизацията на активи е поставено със структурираното финансиране на ипотечни фондове през 70-те години на миналия век. Преди това в продължение на десетилетия банките са били основните кредитори; в тях са се съсредоточавали заемите до изтичане на погасителният им срок или до тяхното изплащане. Тези заеми са били финансирани основно от депозити или са се основавали на предпочитанията на банката към облигации при набиране на капитал (вместо към претенции върху специфични активи). След Втората световна война депозитните институции не успяват да останат в крак с нарастващото търсене на жилищни кредити. Банките, както и другите финансови посредници, съзират пазарни възможности за увеличаване на източниците за ипотечно финансиране. За да привлекат инвеститори, инвестиционните банкери създават инвестиционни дружества, които изолират определени ипотечни фондове, сегментират кредитния риск, и преструктурират паричен поток от основните заеми. Въпреки че процесът по създаване на ефективни структури за ипотечна секюритизация отнема няколко години, кредиторите бързо осъзнават, че процесът е идеално приложим и при други видове кредити. От средата на 80те години комбинацията от по-добра технология и по-квалифицирани инвеститори е основен фактор секюритизацията на активи да бъде една от най-бързо растящите дейности на капиталовите пазари. Степента на растеж на почти всеки вид секюритизация е забележителна, като това съответства на увеличаването на видовете компании, прилагащи секюритизация и на разширяването на базата за инвестиране. Сферата на кредитно посредничество се променя толкова много, че някои банки и финансови компании могат да си позволят да гледат на себе си като на изключителни портфейлни кредитори.

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Секюритизацията като процес е дело на [[Люис Раниери]] и се появява в края на 70-те години на миналия век. Секюритизацията е финансова иновация, свързана с трансформирането на неликвидни финансови активи в ликвидни ценни книжа, които могат да се търгуват на вторичните пазари. Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни [[заем|банкови заеми]], [[кредит|ипотечни кредити]], автомобилни заеми, потребителски заеми, [[бизнес заеми|бизнес заем]] и т.н. Основното предимство на секюритизиращата операция е възможността на притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да генерира определени парични средства и по този начин да подобри своята [[ликвидност на пазара|ликвидност]] и платежоспособност. Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относително висока [[кредитна стабилност]].
-==История==
+===История===
 Началото на секюритизацията на активи е поставено със структурираното финансиране на ипотечни фондове през 70-те години на миналия век. Преди това в продължение на десетилетия банките са били основните [[кредитор]]и; в тях са се съсредоточавали заемите до изтичане на погасителният им срок или до тяхното изплащане. Тези заеми са били финансирани основно от депозити или са се основавали на предпочитанията на банката към [[инвестиция|облигации]] при набиране на капитал (вместо към претенции върху специфични активи).
 След [[Втората световна война]] депозитните институции не успяват да останат в крак с нарастващото търсене на жилищни кредити. Банките, както и другите финансови посредници, съзират пазарни възможности за увеличаване на източниците за ипотечно финансиране. За да привлекат инвеститори, инвестиционните банкери създават [[инвестиционни дружества]], които изолират определени ипотечни [[фонд]]ове, сегментират кредитния риск, и преструктурират [[паричните потоци|паричен поток]] от основните заеми. Въпреки че процесът по създаване на ефективни структури за ипотечна секюритизация отнема няколко години, кредиторите бързо осъзнават, че процесът е идеално приложим и при други видове [[кредит]]и.
 От средата на 80те години комбинацията от по-добра технология и по-квалифицирани инвеститори е основен фактор секюритизацията на [[актив]]и да бъде една от най-бързо растящите дейности на [[капиталовите пазари]]. Степента на растеж на почти всеки вид секюритизация е забележителна, като това съответства на увеличаването на видовете компании, прилагащи секюритизация и на разширяването на базата за инвестиране. Сферата на кредитно посредничество се променя толкова много, че някои банки и финансови компании могат да си позволят да гледат на себе си като на изключителни портфейлни кредитори.
-==Процесът на секюритизация==
-Процесът на секюритизация започва, когато [[кредитор]] (обикновено банка или финансова компания) създаде дружество със специална инвестиционна цел - например [[корпорация]], [[дружество с ограничена отговорност]] или тръст, и прехвърли към него собствеността на портфейл от кредити, които са сходни по вид (ипотеки, автомобилни заеми, и т.н.), по падеж, по лихвен процент или по вероятност за просрочие.  Акционерните дялове в създадената единица със специална цел могат да бъдат продадени на инвеститори или банката може да задържи собствеността върху тях, но издава ценни книжа, които обещават на инвеститорите лихвени и основни плащания, след което те се събират от кредитополучателите. От гледната точка на инвеститорите, първите са подобни на притежаване на капитал от [[дружеството със специална цел]], а вторите са подобни на притежаването на дългови ценни книжа. И в двата случая, кредиторът използва постъпленията от продажбата, за създаване на нови заеми или за други корпоративни цели. Той също продължава и да обслужва заемите - събиране на основни плащания и лихви от кредитополучатели, за което се удържа [[такса за обслужване]].
-Въз основа на това, инвеститорите трябва бързо да разпознават конфликтите на интереси в тази структура. Кредиторът може да запази всички добри заеми за себе си и да изостави всички лоши в(за) дружеството със специална цел. Тъй като инвеститорите не са източниците на заемите, те не могат да потвърждават качеството на всеки секюритизиран заем. За да се подсигурят инвеститорите, кредиторът иска от агенция за оценяване на кредити да удостовери качеството на кредитния портфейл. Агенцията оценява риска от неизпълнение на задълженията и решава каква защита за неустойка трябва да предостави кредитора на инвеститорите, за да направят те инвестиция. Кредиторът може да подобри качеството на заемния фонд по няколко начина. Той може да създаде резервен фонд, който да компенсира неустойките; друга възможност е да осигури допълнителна гаранция, заделяйки част от заемите настрана, с които да заменя заемите, които се просрочват или не се изпълняват.
-Процесът на секюритизация преразпределя риска чрез разчупване на традиционната роля на банката в няколко по-специализирани роли: кредитор, емитент, дружество за подсилване на кредита, гарант и инвеститор.
-Банката може да играе няколко от тези роли и често се специализира в една или в няколко, за да има преимущество в economies of scale. Видовете и нивата на риск, на които конкретната банка е изложена зависят от ролята на организацията в процеса на секюритизация.
-С достатъчен контрол и необходимите инфраструктури на място, секюритизацията предлага няколко преимущества пред обикновения модел на банков кредит. Тези преимущества, които могат да увеличат ефективността на кредитния процес, са свързани с по-ефективен емисионен процес, по-добра диверсификация на риска, подобрена ликвидност.
-==Видове==
-Според степента, в която собствеността на секюритизираните активи преминава от оригиналния им собственик към инвеститора, различаваме:
-Традиционна секюритизация осъществявана с помощта на дружество със специална инвестиционна цел, което се явява самостоятелно [[юридическо лице]], което изкупува активите (и свързаните с тях вземания) от оригиналния им собственик чрез постъпления, получени от емитирането на ценни книги акции и/или облигации. В този случай секюритизираните експозиции се отписват от баланса на финансовата институция инициатор на сделката и емитираните ценни книжа не пораждат [[юридическо задължение]] за плащане на инициатора. Тя включва прехвърляне на базисните експозиции към дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация при спазване на следните изисквания:
-*банката - инициатор прехвърля собствеността върху базисните експозиции или прехвърля техния риск чрез синдикиране;
-*издадените ценни книжа не представляват задължение на институцията - инициатор.
-Синтетична секюритизация при която финансовите активи предмет на секюритизационната сделка остават в [[инвестиционен портфейл|портфейл]]а на финансовата институция инициатор на сделката и само служат като законово обезпечение на емисия ценни книги, издадена от същата (напр. ипотечни облигации, емитирани от банка). В този случай прехвърлянето на кредитния риск се осъществява с помощта на деривативни финансови инструменти и/или гаранции. При нея базисните експозиции продължават да се посочват в баланса на институцията - инициатор.
-==Причини за секюритизация на активите==
-Привлекателността на секюритизацията се състои в изгодата, която тя дава на фирмите, пристъпили към такава мярка по отношение на своите активи. Причините за нейната привлекателност са няколко.
-Тя улеснява специализацията на фирмите в определени области на някаква комплексна стопанска дейност, където те биха имали особена изгода, вместо ако участ във всички сфери на тази дейност. Значителен брой големи финансови компании се развиха успешно с помощта на неортодоксален подход към определена специфична задача – например предоставяне на заеми на собственици на подвижни жилища или откриване на клиенти с кредитни карти, имащи потенциал за бъдещи добри печалби. Една фирма може да не притежава изключителна специализация в други области на стопанската дейност, например в управлението на активите след тяхното създаване. Продажбата на активите посредством секюритизация дава възможност на фирмата да насочи усилията си към това, което прави най-добре, и където би могла да създаде най-висока добавена стойност.
-Продажбата на активите дава възможност на емитентите да изменят рисковия си профил. Един от рисковете за естраден изпълнител, който издава записи на изпълненията си, е вероятността продажбите на албумите му да намалеят поради изменящите се вкусове на публиката. Ако секюритизира някои свои записи, изпълнителят може веднага да получи определен доход. Така той може да изгуби възможността да прибере огромна печалба, ако тези изпълнения се превърнат в хит, но пък се отървава от риска да загуби популярността си и да понесе загуби от намаляващите продажби. При желание от негова страна сделката може също да бъде сключена така, че ако се продадат повече от определен брой записи, той да получи част от непредвидената печалба.
-Емитентите може да поискат да намалят капиталовите си потребности. Да вземем за пример една банка, която в съответствие с нормативните изисквания трябва да поддържа равнище на капитала в зависимост от размера и вида на активите си. Когато тя предоставя заем, неговата пазарна стойност се записва в баланса й като актив и банката трябва да задели съответен размер [[капитал]], с който да може да покрие възможно понижение на стойността на този актив. Може да се окаже, че тъй като голяма част от капитала на банката е обвързан по този начин, това ограничава възможностите й да го използва за цели, които може да създават по-добра доходност за нейните акционери, например финансиране на нови инвестиции или придобиване на други фирми.
-Секюритизацията на активите дава възможност на банката да ги отпише изцяло или частично от баланса си, и по този начин да освободи капитал за други начинания. Плащанията към нея по лихвите върху предоставените [[заем]]и ще бъдат прекратени, но тя е избегнала риска за несвоевременното им обслужване. Банката може да върне излишния си капитал на акционерите или да го използва за предоставяне на нови заеми, които ще бъдат секюритизирани, и така да създаде възможност за по-голяма доходност за акционерите си.
-Продажбата на секюритизирани активи създава публично известни цени. Някои видове активи, например имущество или права върху звукозаписи, се търгуват трудно и, тъй като са уникални, трудно могат да бъдат оценени. Ценните книжа, обезпечени с активи, обикновено се търгуват много по-лесно, отколкото самите активи. Ако ценни книжа, гарантирани с ипотека на служебна сграда, се продават на половината на цената, която са имали преди две години, инвеститорите, регулаторните органи и мениджърите могат да добият доста добра представа за стойността на търговския ипотечен портфейл на заемодателя, дори ако тези специфични активи не са секюритизирани.
-==Секюритизация в България==
-В България секюритизацията в банковия ссектор се урежда в наредба 8 на БНБ за кредитната адекватност на кредитните институции, част 2, глава 7 Секюритизация. Според нея секюризацията е сделка или схема от сделки, при която кредитният риск на базисна експозиция или група от експозиции се прехвърля под формата на траншове към трети страни при спазване на следните изисквания:
-*паричните потоци по сделката или схемата от сделки зависят от доходността на базисната експозицията или групата от експозиции;
-*подчинеността на секюритизационните траншове обуславя разпределянето на загубите по сделката.
-Банката установява рисковопретегления размер на секюритизирани експозиции или секюритизащи позиции, които тя е прехвърлила или придобила по схеми за традиционна или синтетична секюритизация.
-При традиционната секюритизация банката инициатор не включва секюритизираните експозиции и съответстващата на тях очаквана загуба (в случаите на вътрешнорейтингов подход) при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите за кредитен риск.
 ==Вижте още==
 *[[Бюджетиране]]
 *[[Видове секюритизация]]
+*[[Процес на секюритизация]]
 *[[Актив]]
 *[[Инвестиция]]