Разлика между версии на „Риск“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е '''решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.'''  
 
Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е '''решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.'''  
 
==Същност==
 
==Същност==
[[Априорно]], в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.  
+
Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “[[шанс]]” или възможност за [[печалба]]. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност.  
 
Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
 
Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.
 
==Психологически аспекти==
 
 
Навлизайки в сферата на човешката дейност, най-честото проявление на риска е свързано с неговия индивидуално-психологически аспект, като избор на алтернатива с несигурен резултат. Практически всяко действие (или бездействие) на един индивид произтича от такова решение. [[Субект]]ът (съзнателно или не) отчита обективните и субективните вероятности за постигане на желания от решението/действието си резултат и на база тази си [[оценка]], избира измежду възможните алтернативи. Налице е така наречената “'''[[рискова ситуация]]'''”, която се характеризира с неувереност в постигането на желания резултат (вероятност за постигането му, възможност за отклонение от предвидените [[цел]]и или реализиране на потенциални загуби от конкретния [[избор на алтернатива]]). От тази гледна точка рискът може да бъде разглеждан и като [[отклонение]] от [[очаквана стойност]] на резултат от бъдещо събитие.
 
 
Степента на влияние на субективните фактори при оценяването на вероятностите за постигане на желания резултат при избора на алтернатива се детерминира както от вродения [[характер]] на личността, така и от различни когнитивни процеси, обединени в понятието “[[предекспозиция]]”. Конкретният избор на алтернатива в дадена рискова ситуация е резултат от оценката на съвкупност от ситуационни фактори (обусловени от външната среда) и самата предекспозиция на субекта, вземащ решението. Самата склонност към поемане на риск, като наблюдавана повтаряемост на избор при сходни ситуации формира така наречения “'''[[индивидуален рисков профил]]'''”, като ниските и стойности се отъждествяват с “[[песимизъм]]”, а високите с “[[оптимизъм]]”. От тази гледна точка рискът се разглежда в неговите абсолютни стойности като опасност от загуба или възможност за печалба. В ежедневието тази концепция се свързва най-често с [[хазарт]]ните игри, а нейният [[емпиричен аспект]] в по-ограничен обхват се прилага в криминалистиката.
 
 
==Социално-икономически аспекти==
 
 
[[Икономика]]та е основна сфера от [[социалните науки|социални науки]], в които понятието “риск” намира напълно самостоятелно теоретично и приложно значение и бива определян в частност като '''“[[предприемач]]ески риск'''”, като се набляга на неговата измеримост и необходимостта от управлението му. Обособени са две теории – ''класическа'' (с най-ярки представители [[Джон Мил]] и Н. Сеньор), в която рискът се измерва с математическото очакване на загубите, които могат да настъпят като резултат от конкретно предприемаческо решение и ''неокласическа'' (развита през 20-те и 30-те години на 20-ти век от [[Алфред Маршал]] и Артур Пигу, допълнена по-късно от [[Джон Менард Кейнс]]), в която поведението на предприемача се обуславя от концепцията за [[пределна полезност]] и в която рискът се разглежда като възможност за поява на отклонение от очаквания резултат, или в частност – несъвпадане на очаквания резултат с фактическия.
 
 
В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==

Текуща версия към 15:31, 1 април 2014

Понятието “риск” (от латинската дума risico - “опасност”, “несигурност”) е решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен.

Същност

Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на вреда или загуба. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “шанс” или възможност за печалба. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност. Практически всяко действие (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен феномен, който подлежи на различни дефиниции.

Вижте още

Източници

  • Александрова, М., “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ISBN 978-954-323-606-0
  • Николова, Н., “Принципи на корпоративните финанси”, изд. Сиела, София, 2100; ISBN 978-954-28-0741-4
  • Mill, J.S., Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy, Oxford University Press, 1954
  • Jorion, P., Financial Risk Manager Handbook, Wiley; ISBN 047-047-961-2
  • Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
  • Александрова, М., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010

Външни препратки