Разлика между версии на „Психология“

Текуща версия към 12:17, 1 април 2014

Психологията (от гръцки: ψυχή —душа,дух,пеперуда, λόγος —наука) е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.

Същност

История

Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima - душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. То възникнало около 10 000 г. п.н.е. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така например, считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.Според основоположниците на атомическото учение Левкип и Демокрит светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици.

Почти по същото време възниква и идеалистическото обяснение на душевните явления. Според него душата е безсмъртна (тоест, приема идеята за прераждането) и нематериална, тя усеща, мисли, помни и преживява. Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.

Механистическото учение възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича се съществуването на вътрешния свят. Емпиризмът (от емпирия — опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му Джон Лок човек се ражда като „чиста дъска“ ,върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.

Съвременна психология

През 1879 година германецът Вилхелм Вунд, често определян като основоположник на експерименталната психология, създава първата в света психологична лаборатория в Лайпцигския университет. Основен метод на изследване в нея е интроспекцията или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в Софийския униврситет "Св. Климент Охридски".

През 1880 г. американският философ Уилям Джеймс публикува книгата си „Принципи на психологията“ в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като функционализъм и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Други учени с по-значителен принос към психологията на 19 век са германецът Херман Ебингхаус, пионер в експерименталните изследвания на паметта, който открива кривите на научаване и забравяне, и руският физиолог Иван Павлов, който открива ролята на условните рефлекси в процеса на учене.

През 90-те години на 19 век австрийският философ Зигмунд Фройд създава метод на психотерапия, известен като психоанализа. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и интроспекцията и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и психопатология. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като сексуалността и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били табу по онова време и Фройд ги поднася за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че днес теориите на Фройд търпят силна критика и не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идеи за приложението на психологията като медицинско лечение имат своята стойност.

Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква бихевиоризмът. Създаден от психолози като Джон Уотсън и Едуард Толмен, бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.

Обект

Психологията описва и се опитва да обясни съзнанието, поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между съзнанието и мозъка или нервната система. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете?

Методи на изследване

Психологията разполага с множество различни методи за изследване на човешката психика. Ето някои от основните:

наблюдение
беседа
контролирани експерименти
дългосрочно изучаване
неврологични методи
психологически тестове
интервюта
анкети
компютърно моделиране

Вижте още

Източници

Ърдоус, Ричард и др. Митове и легенди на северноамериканските индианци.ISBN 9543210454
Кун, Н.А. Старогръцки легенди и митове.
Shields, Christopher. Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2010.
Kim, Alan. Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2006.
James, William, The Principles of Psychology. Harvard University Press, 1983, [1890].
Wozniak, Robert H. Introduction to memory: Hermann Ebbinghaus (1885/1913). // Classics in the History of Psychology. York University, Toronto, Ontario, 1999.
Windholz, G. Ivan P. Pavlov: An overview of his life and psychological work. // American Psychologist 52. 1997. с. 941-946.
Mandler, G. A history of modern experimental psychology: From James and Wundt to cognitive science. Cambridge, MA, MIT Press, 2007.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Психологията''' (от гръцки: ''ψυχή —''душа'',''дух'',''пеперуда'', λόγος —''наука) е '''научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни''', като често прилага научния метод при лабораторни изследвания.
-==Корените на психологията ==
+==Същност==
+===История===
 Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: ''anima'' - душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. То възникнало около 10 000 г. п.н.е. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така например, считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.Според основоположниците на атомическото учение Левкип и Демокрит светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици.
@@ Ред 9: / Ред 10: @@
 Механистическото учение възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича се съществуването на вътрешния свят. [[Емпиризъм|Емпиризмът]] (от емпирия&nbsp;— опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му Джон Лок човек се ражда като „[[чиста дъска]]“ ,върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.
-==Съвременната психология ==
+===Съвременна психология===
 През 1879 година германецът [[Вилхелм Вунд]], често определян като основоположник на [[Експериментална психология|експерименталната психология]], създава първата в света психологична лаборатория в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Основен метод на изследване в нея е [[интроспекция]]та или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в [[Софийски университет|Софийския униврситет "Св. Климент Охридски"]].
@@ Ред 19: / Ред 20: @@
 Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква [[Бихевиоризъм|бихевиоризмът]]. Създаден от психолози като [[Джон Уотсън]] и [[Едуард Толмен]], бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.
-==Обект на психологията ==
+===Обект===
 Психологията описва и се опитва да обясни [[съзнание]]то, поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между [[съзнание]]то и [[мозък]]а или [[Нервна система|нервната система]]. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете?
-==Основни дялове на съвременната психология ==
+===Методи на изследване===
-Психологията може условно да се раздели на два относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания&nbsp;— фундаментален и приложен.
-===Фундаментален дял ===
-Резултатите от изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни.
-===Биологична психология===
-Биологичната психология е научно изследване за биологичните корени на поведението и състоянията на ума. Поведението се контролира от [[Централна нервна система|централната нервна система]], затова е важно да се изучи как функционира [[мозък]]а, за да бъде разбрано [[поведение]]то.
-===Възрастова психология ===
-Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се променят с [[възраст]]тa им. Изследванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени.
-===Генетическа психология ===
-Генетическата психология изучава наследствените механизми на психиката и поведението и доколко [[наследственост]]та има значение във формирането на личността.
-===Диференциална психология ===
-Диференциалната психология изучава индивидуалните различия в психическите процеси и поведението на хората и причините за тяхното възникване и развитие. Включва изучаването на [[Знание|знанията]], [[способност]]ите, [[Настроение|настроенията]]. Възникнала е в опит да се измери [[интелигентност]]та, но сега се фокусира върху измерването на личността, настроенията и вярванията, професионални постижения и здравни въпроси. Измерването на тези феномени е трудно и са възникнали много нови методи в опит да се определят тези феномени.
-===Зоопсихология и сравнителна психология ===
-В българската и руската наука зоопсихологията е този вид психология, която търси отговорите на въпроси като могат ли животните да изпитват [[Емоция|емоции]], да [[Мисъл|мислят]], имат ли [[съзнание]]. Занимава се с цялостната психика на животните и как тяхната нервна система влияе на [[поведение]]то им. На английски този тип психология е известна под названието comparative psychology или компаративна (сравнителна) психология и има по-различен обсег от зоопсихологията в изследванията, които тук са свързани не толкова с фокусирането върху психология на животните, колкото в сравнителния подход между човешката психология и тази на животните от гледна точка на възможни еволюционни връзки.
-Компаративната психология се занимава с изучаването на поведението и умствения живот на животните, свързана е с дисциплини извън психологията, които изучават поведението на животните като[[етология]]та. Макар, че полето на психологията е основно заинтересовано от хората, поведението и умствените процеси на животните също са важна част от психологическите изследвания. Това или като предмет сам по себе си (например възприятие при животните и етология) или със силно ударение върху еволюционните ръзки, а понякога по-скоро спорно като начин за вникване в човешката психология. Това се постига с начините на сравняване или чрез животинските модели на емоции и поведенчески системи, като наблюдавани в неврологията, например неврология на афектите и социалната неврология.
-===Когнитивна психология ===
-Когнитивната психология е преди всичко интердисциплинарен клон на науката. Еквивалент на когнитивната психология е гносеологията в рамките на философската наука. Когнитивните психолози не просто изучават произхода на психичните явления, но и анализират принципите,върху които човешкият разум структурира и организира своя опит. В рамките на когнитивното направление се извършва задължителна ратификация на универсалната структура на филогенетичните познания и строго индивидуалните метаморфози в онотогенетичното развитие на човека. Когнициите, подобно на компютърната томография или електроенцефалографията, визуализират нервната система като биологично поле или функционално равнище на психична активност. Когнитивната психология осъществява своята функционална предназначеност да съхранява в паметовите следи на дълготрайната памет специфичните кодове,които идентифицират условнорефлекторното значение на психогенезата.За разлика от от бихевиористичната парадигма, когнитивната психология разглежда психичната топография не като прост математически сбор от механистични стумули и реакции ,а като култивирано поле,в което са дислоцирани познанието и емпирията.Изследователските методи на когнитивната психология не подценяват поведенческата стратегия,върху която акцентира вниманието бихевиористичната концепция,а просто търсят други пътища,които да символизират социалните аспекти на съзнателната преработка на постъпващата информация от заобикалящата ни среда.Пример за подобни теоретични конфигурации са социо-когнитивните теории на Джуииан Ротър и Албърт Бандура.
-===Психология на личността ===
-Психологията на личността изучава психологическите модели на поведение, мисли и емоции, често наричани индивидуалност, както и устойчивостта на личността. В тази област съществуват десетки теории, които се опитват да определят факторите на личността. Според Ханс Айзенк личността има три измерения:  екстравертност - интровертност, невротизъм - емоционална стабилност и психотизъм. Реймънд Кател предлага теория от 16 личностни фактора. Различен, но много известен подход към личността е този на Зигмунд Фройд. Според неговата структурна теория на личността тя се разделя на То, Аз и Свръх-Аз.
-===Социална психология ===
-Тя изучава природата и причините за социалното поведение на човек с акцент върху това как мислят хората и как общуват. Социалната психология се стреми да разбере как извличаме смисъл от различни социални ситуации. Основна задача на социалната психология е да изследва човека не като индивид, а като част от формални и неформални групи, както и начина на функциониране и развитие на тези групи. Социалните когниции са популярен подход и включват когнитивни и експериментални методи за разбиране на социалното поведение. Изследването на груповата динамика е друга важна зона от проучванията в социалната психология. В последните години много социални психолози стават все по-заинтересовани от имплицитните мерки, медиативни модели и взаимодействието между личността и социалните изменения за отчитане на поведението.
-===Патопсихология ===
-Това е наука, изучаваща анормалните поведения с цел да ги опише, предвиди, обясни и промени. Патопсихологията изучава природата на психопатологията и нейните причини, и това знание се прилага в клиничната психология за лечението на пациенти с психологически разстройства.
-===Военна психология===
-Военната психология изучава психическите качества и процеси на хората в отбранителна готовност. Анализира как им се отразява напрежението, способността им за вземане на решения в кризисни ситуации, както и инстинктите за самосъхранение.
-===Медицинска психология===
-Медицинската психология е прилагането на психологичните теории и изследвания към здравето, болестите и лечението. Докато клиничната психология се съсредоточава върху психическото [[здраве]] и неврологични болести, здравната психология се заема с много по-широк спектър от поведения, свързани със здравето, включително здравословно хранене, връзката доктор-пациент, разбирането на пациента за здравето му и силата на убеждението при [[болест]]ите.
-===Инженерна психология ===
-Инжeнерната психология наблюдава, описва и се опитва да разбере връзката човек-машина.
-===Педагогическа психология ===
-Педагогическата психология, или психология на образованието, изучава как хората учат, ефективността на различните обучения, психология на преподаването и социална психология на училища и организации. Работата на педагози като [[Лев Виготски]] и [[Жан Пиаже]] е спомогнала много за изграждането на методи за преподаване и учене.
-===Психология на дейността ===
-Психологията на дейността включва трудовата и организационна психология. Занимава се с трудовите процеси, управлението на човешките ресурси, изследването и подбирането на персонал, както и всички дейностни процеси, свързани със заетите лица. Дейностната психология е една от най-комплексните, защото обхваща почти всички други останали дялове.
-===Психодиагностика ===
-Психодиагностиката изучава методите, които позволяват най-прецизно да се изследват психическите характеристики на хората. Тук не става дума само за психични характеристики. Психодиагностиката по-скоро се занимава с психологически изследвания, насочени към подпомагане при определянето на психичното разстройство у даден човек. Крайната ѝ цел е подбиране на възможно най-ефективно и адекватно лечение.
-===Спортна психология ===
-Спортната психология изучава професионалната дейност на спортистите и как тя може да бъде подобрена и описана чрез методите на психологията.
-===Трудова психология ===
-Трудовата психология изследва психичните компоненти на трудовата дейност. Тя е един от най-новите дялове на психологията. Занимава се с подобряване, оценяване и предсказване на трудовото представяне, включва още социалната психология на работното място.
-===Юридическа психология ===
-Юридическата психология прилага психологическите методи в юридическата сфера. Обикновено е свързана с кличинен анализ на някой индивид и провеждането на психо-юридически въпроси. Наблюдава как хората се съобразяват с правните норми и правилата на поведение. Работата на юридическия психолог е да разбере има ли връзка между определен инцидент и неврологични промени в мозъка на даден човек.
-==Методи на изследване в психологията ==
 Психологията разполага с множество различни методи за изследване на човешката психика. Ето някои от основните: