|
|
| (Не са показани 18 междинни версии от 2 потребители) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | '''Продуктът''' е '''произведена от човека [[стока]] или [[услуга]]''', която задоволява дадени потребности на [[потребителя]]. Той може да се дефинира и като [[резултат]], последица или следствие от някакво действие. Тези действия могат да са различни и те определят предназначението, формата и броя на продуктите.
| + | [[Image:prir.jpg|thumb|right|alt=Priroda.|300px|Продукция]] |
| | | | |
| − | Съществуват различни видове продукти - потребителски, индустриални и др. Разликата помежду им е в т. нар. вторично търсене.
| + | '''Продуктът''' е '''произведена от човека [[стока]] или [[услуга]]''', която задоволява дадени потребности на [[потребителя]]. |
| | | | |
| − | ==Жизнен цикъл на продукта== | + | ==Същност== |
| − | Първият етап е на въвеждане на нов продукт.Това е рисково, защото резултата от възприемането на продукта не може да се определи. [[Потребителите]] са слабо информирани за продукта, не биха платили висока [[цена]] или [[потребителите]] са осведомени за продукта, готови са да платят висока [[цена]].
| + | Той може да се дефинира и като [[резултат]], последица или следствие от някакво действие. Тези действия могат да са различни и те определят предназначението, формата и броя на продуктите. |
| | | | |
| − | Вторият етап е на растеж, ако продукта е качествен [[клиентите]] се увеличават, а от там и [[продажбите]]. Фирмата може да избере между високо равнище на [[печалбата]] или голям [[пазарен дял]].
| + | Съществуват различни видове продукти - потребителски, индустриални и др. Разликата помежду им е в т. нар. вторично търсене. |
| − | | |
| − | Третия етап е на зрялост, [[конкурентите]] са много, затова оцеляват само най-добрите.[[Производителите]] се стремят да се утвърдят на [[пазара]], затова подобряват непрекъснато своите продукти.
| |
| − | | |
| − | Четвъртия етап е на спад. Много от фирмите се отказват, забелязва се намаляване на продажбите и интереса към продукта. Решението, което трябва да вземе фирмата е дали да премине към ликвидиране на продукта или към [[инвестиране]] в него с цел удължаване на живота му.
| |
| − | | |
| − | [[Модификация]] на продукта цел – да привлече нови [[потребители]], подобряване [[качеството]] на продукта. Разработване на нови области за използване на продукта, намиране на нови начини за използване, допълнително сегментиране на [[пазара]], намиране на нови групи [[потребители]] за модифицирания продукт. [[Модификацията]] може да бъде с цел подобряване на продукта или адаптиране на продукта към нови [[пазари]].
| |
| − | | |
| − | [[Image:produkt.jpg|thumb|right|alt=Jiznen cikal na produkta.|Жизнен цикъл на продукта.]]
| |
| − | | |
| − | ==Ефективност от използването на ДМА в производството==
| |
| − | | |
| − | От гледна точка на [[ДМА]] върху изменението на обема на [[продукцията]] в най-общ аспект оказват влияние два фактора: 1) промени в средния размер на [[ДМА]]; и 2) промени в коефициента на натовареност (коефициента на поглъщаемост).
| |
| − | | |
| − | Пример:
| |
| − | | |
| − | {| class="prettytable"
| |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Показатели
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Преходен период
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Текущ период
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Отклонение
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | Процент
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Продукция в хил. лв.
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>6854</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>7225</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>+371</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>105,41</center>
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Среден остатък на ДМА хил. лв.
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>2795</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>2816</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>+21</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>100,75</center>
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Коефиц. На нато-вареност лв. (1:2)
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>2,4522</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>2,5657</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>+0,1135</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>104,63</center>
| |
| − | | |
| − | |-
| |
| − | |
| |
| − | Коефиц. на поглъ-щаемост лв. (2:1)
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>0,4878</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>0,3898</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>-0,0180</center>
| |
| − | | |
| − | |
| |
| − | <center>95,59</center>
| |
| − | | |
| − | |}
| |
| − | | |
| − | Обемът на [[продукцията]] се е увеличил с 371 хил. лв., което се дължи на влиянието на горепосочените два обобщаващи фактора.
| |
| − | | |
| − | От гледна точка на производствените машини промяната на количеството на [[продукцията]] се дължи на влиянието на факторите:
| |
| − | | |
| − | # промени в броя на машините;
| |
| − | # промени в отработените машиночасове от една машина и
| |
| − | # промени в произведената [[продукция]] за един машиночас
| |
| − | | |
| − | ==Използване на работна сила за производството на продукта==
| |
| − | | |
| − | Работниците в промишленото предприятие се обособяват на основни и спомагателни. Основните работници извършват основните процеси по произвеждането на продуктите, характерни за профила на отделното промишлено предприятие. Чрез средствата на труда те пряко въздействат върху предметите на труда. Спомагателните работници изпълняват функции, които съдействат за изпълнението на основните процеси, като например ремонта на [[ДМА]], транспортирането на суровините на [[материалите]] за влагането им в [[производството]] и др. Численият състав на основните и на спомагателните работници зависи от характера на произвеждания продукт и от равнището на [[механизация]] и [[автоматизация]] на производството. Изменението в съотношението между основните и спомагателните работници трябва да бъде обект на задълбочено анализиране, тъй като то води до изменение в [[производителността]] на труда. Отношението между броя на основните, спомагателните работници и общия брой на работниците се нарича [[коефициент на основните]], [[коефициент на спомагателните]] работници.
| |
| − | | |
| − | [[Image:proizvodstvo.jpg|thumb|right|alt=Proizvodstvo na produkt.|Производство на продукт.]]
| |
| − | | |
| − | ==Ценност на продукта==
| |
| − | | |
| − | [[Производството]] всъщност се свежда до [[производството]] на услуги за [[полезност]], които са резултат от продуктивното използване на факторите на производството. Именно съединяването, продуктивното действие и използване на [[капитала]], труда и [[земята]] създава полезността като [[икономически обект]] на желанията и [[потребностите]] на хората. Както казва [[Сей]] ‘’Производителните [[услуги]], изразяващи същността на [[производствения процес]] са дейност на силите на природата’’.
| |
| − | | |
| − | Именно съединението и целенасоченото използване на [[природните сили]] придава на продукта [[полезност]], която удовлетворява човешките [[потребности]].
| |
| − | | |
| − | Продуктът на [[производството]] – [[полезността]] е общ резултат от съвместното действие на производителните услуги на труда, [[капитала]] и [[земята]] и участието на всеки един от тези фактори обуславя съответен дял в създаването на продукта. В ежедневната [[производствена]] практика при различното комбиниране на факторите на [[производството]] се получават различни функционално кореспондиращи на тяхното продуктивно приложение [[производствени резултати]] като създадено количество продукти, притежаващи [[полезност]]. Трудът не е единственият участник в [[производството]] на продукта, наред с него в [[производството]] участват още услугите на [[капитала]] и [[земята]], а [[полезността]] е единствения резултат и цел на [[производството]].
| |
| − | | |
| − | [[Капиталът]], [[земята]] и трудът са източниците на [[ценността]]. Собственикът на всеки един от тези фактори получава въз основа на това възнаграждение като част от ценността на продукта [[печалба]], [[доход]].
| |
| − | | |
| − | [[Image:prir.jpg|thumb|right|alt=Priroda.|Продукция]]
| |
| − | | |
| − | ==Брутен вътрешен продукт==
| |
| − | | |
| − | [[БВП]] е сума от пазарните стойности на крайните [[стоки]] и [[услуги]] произведени и реализирани в течение на една година.
| |
| | | | |
| − | Продуктът е [[брутен]], защото включва и покупките на машини и съоражения възстановяващи употребените. Вътрешен е защото се отчитат само сделки вътре в страната, независимо от националността на участниците.
| + | [[Производство]]то всъщност се свежда до [[производство]]то на услуги за [[полезност]], които са резултат от продуктивното използване на факторите на производството. Именно съединяването, продуктивното действие и използване на [[капитал]]а, труда и [[земята]] създава полезността като [[икономически обект]] на желанията и [[потребностите]] на хората. Както казва Сей ‘’Производителните [[услуга|услуги]], изразяващи същността на [[производствения процес]] са дейност на силите на природата’’. |
| | | | |
| − | Има три подхода при измерването на [[БВП]]:
| + | Именно съединението и целенасоченото използване на [[природните сили]] придава на продукта [[полезност]], която удовлетворява човешките [[потребност]]и. |
| | | | |
| − | # [[Производствен]] – сумира се добавената стойност създадена във всички отрасли на стопанството. Добавена стоиност е всичко онова, което се добавя към [[суровините]] и [[материалите]] на дадения стадии на [[производство]].
| + | Продуктът на [[производство]]то – [[полезност]]та е общ резултат от съвместното действие на производителните услуги на труда, [[капитал]]а и [[земята]] и участието на всеки един от тези фактори обуславя съответен дял в създаването на продукта. В ежедневната [[производствена]] практика при различното комбиниране на факторите на [[производство]]то се получават различни функционално кореспондиращи на тяхното продуктивно приложение [[производствени резултати]] като създадено количество продукти, притежаващи [[полезност]]. Трудът не е единственият участник в [[производствот]]о на продукта, наред с него в [[производство]]то участват още услугите на [[капитала]] и [[земята]], а [[полезността]] е единствения резултат и цел на [[производство]]то. |
| − | # [[Разходен]] – [[БВП]] се изчислява като сума от съвкупните [[разходи]], които правят на [[макроравнище]] всички [[стоки]] субекти. Това са потребителски [[разходи]] на домакинства за крайни [[блага]].
| |
| − | # [[Доходен]] – доходи от заплати и възнаграждения от труд и самонаемане. Чисти [[лихви]] [[ренти]], наеми и други [[доходи]] от собствености.
| |
| | | | |
| − | [[БВП]] се изчислява по [[пазарни цени]] от текущата година или по [[факторни цени]], като сума от всички собственици на производствени фактори. [[Реалния БВП]] е действително произведения, влияе се от промените в [[цените]]. | + | [[Капитал]]ът, [[земята]] и трудът са източниците на ценността. Собственикът на всеки един от тези фактори получава въз основа на това възнаграждение като част от ценността на продукта [[печалба]], [[доход]]. |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| − | * [[Асортимент]] | + | *[[Видове работници в промишленото предприятие]] |
| − | * [[Теория за разпределението]] | + | *[[Подходи при измерване на БВП]] |
| − | * [[Закон на Сей за реализацията]] | + | *[[Брутен вътрешен продукт]] |
| − | * [[Основни теоретикоикономически възгледи]] | + | *[[Жизнен цикъл на продукта]] |
| | | | |
| − | ==Използвана информация и източници== | + | ==Източници== |
| | | | |
| − | * Икономически теории – Катя Бекярова, Боян Велев | + | * Катя Бекярова, Боян Велев, Икономически теории |
| − | * Финансов-стопански анализ на предприятието – Кръстьо Чуков | + | * Кръстьо Чуков, Финансов-стопански анализ на предприятието |
| | | | |
| | ==Външни препратки== | | ==Външни препратки== |
Продуктът е произведена от човека стока или услуга, която задоволява дадени потребности на потребителя.
Същност
Той може да се дефинира и като резултат, последица или следствие от някакво действие. Тези действия могат да са различни и те определят предназначението, формата и броя на продуктите.
Съществуват различни видове продукти - потребителски, индустриални и др. Разликата помежду им е в т. нар. вторично търсене.
Производството всъщност се свежда до производството на услуги за полезност, които са резултат от продуктивното използване на факторите на производството. Именно съединяването, продуктивното действие и използване на капитала, труда и земята създава полезността като икономически обект на желанията и потребностите на хората. Както казва Сей ‘’Производителните услуги, изразяващи същността на производствения процес са дейност на силите на природата’’.
Именно съединението и целенасоченото използване на природните сили придава на продукта полезност, която удовлетворява човешките потребности.
Продуктът на производството – полезността е общ резултат от съвместното действие на производителните услуги на труда, капитала и земята и участието на всеки един от тези фактори обуславя съответен дял в създаването на продукта. В ежедневната производствена практика при различното комбиниране на факторите на производството се получават различни функционално кореспондиращи на тяхното продуктивно приложение производствени резултати като създадено количество продукти, притежаващи полезност. Трудът не е единственият участник в производството на продукта, наред с него в производството участват още услугите на капитала и земята, а полезността е единствения резултат и цел на производството.
Капиталът, земята и трудът са източниците на ценността. Собственикът на всеки един от тези фактори получава въз основа на това възнаграждение като част от ценността на продукта печалба, доход.
Вижте още
Източници
- Катя Бекярова, Боян Велев, Икономически теории
- Кръстьо Чуков, Финансов-стопански анализ на предприятието
Външни препратки
