Разлика между версии на „Полезност“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 5 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
−
'''Полезност''' - Полезността е '''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Способност способността] на дадена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стока] да задоволява определена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребност потребност] на човека'''.
+
'''Полезност''' - Полезността е '''способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека'''.
−
 
 
−
==Изложение и синоними==
 
−
 
 
−
Синоними на тази дума могат да бъдат:[[[http://bg.wiktionary.org/wiki/полза полза]]], [http://bg.wiktionary.org/wiki/изгода изгода], [[[http://bg.wiktionary.org/wiki/придобивка придобивка]]], [http://bg.wiktionary.org/wiki/печалба печалба], [http://bg.wiktionary.org/wiki/интерес интерес], [[[http://bg.wiktionary.org/wiki/облага облага]]], [http://bg.wiktionary.org/wiki/кяр кяр], [http://bg.wiktionary.org/wiki/файда файда], [http://bg.wiktionary.org/wiki/преимущество преимущество], [http://bg.wiktionary.org/wiki/резултат резултат], [http://bg.wiktionary.org/wiki/награда награда], [http://bg.wiktionary.org/wiki/цена цена], [http://bg.wiktionary.org/wiki/изгодност изгодност],[http://bg.wiktionary.org/wiki/добив добив], [http://bg.wiktionary.org/wiki/доход доход], [http://bg.wiktionary.org/wiki/приход приход],[http://bg.wiktionary.org/wiki/ценност ценност], [http://bg.wiktionary.org/wiki/важност важност]
 
−
 
 
−
Основната идея за субективния характер на полезността е следната: потребителят сам знае какво му е нужно, той има [http://bg.wikipedia.org/wiki/Суверенитет суверенитет] при вземане на решения за конкретното поведение на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Пазар пазара].
 
−
 
 
−
Към това ще добавим и важното положение: полезността на стоката /и услугата/ е мерило, критерий за избора на потребителя.
 
−
 
 
−
== Видове полезност==
 
−
 
 
−
===[[Пределна полезност]]===
 
−
 
 
−
В [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика икономиката]]], пределна или маргинална полезност на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките] и услугите е [http://bg.wikipedia.org/wiki/Полезност полезността], придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Намаляваща_пределна_полезност&action=edit&redlink=1 намаляващата пределна полезност]. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
 
−
 
 
−
Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]]. Тя представлява удовлетворението, което потребителя получава от потреблението на една допълнителна единица от благото. Алгебрично пределната полезност се записва така:
 
−
 
 
−
"U
 
−
 
 
−
MUx=-------------------------
 
−
 
 
−
"qx
 
−
 
 
−
където MUx е пределната полезност;
 
−
 
 
−
U - полезност на благото x;
 
−
 
 
−
qx - количеството на благото x;
 
−
 
 
−
" - прираст на съответната величина
 
−
 
 
−
===[[Индивидуална полезност]]===
 
−
 
 
−
Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.
 
−
 
 
−
*[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
 
−
 
 
−
*[[Кардинална теория за полезността]]  - обща и пределна полезност
 
−
 
 
−
Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.
 
−
 
 
−
==Полезността като потребност==
 
−
 
 
−
В процеса на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребление потреблението] на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Благо благата] индивидът задоволява някакво усещане и желание. Например водата задоволява усещането за жажда и желанието тя да се утоли. Полезността се проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом то угасне. За [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител потребителя] полезността е индивидуализирана, отразява личните му вкусове, т.е. има субективен характер. Ето защо полезността на една [[стока]] ще е различна за отделните индивиди. Субективния характер на полезността на дадена стока изразява интензивността на желанието, което потребителят изпитва към нея. Историкът-изследовател оценява високо полезността на архивните документи в сравнение с тясно специализирана книга по корабостроене и обратно.
 
−
 
 
−
Полезността се превръща във [[фактическо задоволяване]] на конкретна [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребност потребност] едва в акта на потреблението, което предполага не само желанието на потребителя. Металите и другите природни ресурси, които се съдържат в недрата на планетите от слънчевата система, могат да са обект на желанието на хората, но докато не станат тяхно достояние нямат реална потребителска стойност. Пратка компютри, доставени на общност с племенно устройство на живот и всеобща неграмотност на населението, няма полезност за тях, защото не познават предназначението им, нито са в състояние да ги използват.
 
−
 
 
−
Следователно при равни други условия потребителското поведение се реализира чрез платежоспособното търсене, ако са налице няколко условия:
 
−
 
 
−
* желанието на потребителя и благо, което да го задоволи;
 
−
* познаване свойствата и качествената характеристика на благото; трето, възможност реално да се използва даденото благо.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  
−
*[http://bg.wiktionary.org/wiki/полза Полза]
+
*[[Видове полезност]]
−
*[[Икономическа полезност]]
 
−
*[http://bg.wiktionary.org/wiki/придобивка Придобивка]
 
−
*[[Пределна полезност]]
 
−
*[[Маржинална полезност]]
 
−
*[[Индивидуална полезност на благото]]
 
−
*[[Закон]]
 
 
*[[Стока]]
 
*[[Стока]]
−
*[[фактическо задоволяване]]
 
  
 
==Източници==
 
==Източници==

Текуща версия към 09:35, 1 април 2014

Полезност - Полезността е способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека.

Вижте още

Източници

  • Боян Андонов Андонов, Пределна полезност
  • Камен Миркович, Полезност и стойност
  • Кирил Тенекеджиев, Количествен анализ на решенията. Теория на полезността и субективна статистика

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Полезност&oldid=14129“.