Разлика между версии на „Полезност“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Полезност''' - Полезността | + | '''Полезност''' - Полезността е '''способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека'''. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
== Видове полезност== | == Видове полезност== | ||
| − | === | + | ===Пределна полезност=== |
| − | В | + | В икономиката, пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща. |
Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]]. | Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или [[маржинална полезност]]. | ||
| − | === | + | ===Индивидуална полезност=== |
Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител. | Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител. | ||
| Ред 23: | Ред 15: | ||
*[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица. | *[[Законът]] на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица. | ||
| − | *[[Кардинална теория за полезността]] | + | *[[Кардинална теория за полезността]] - обща и пределна полезност |
Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо. | Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо. | ||
| Ред 29: | Ред 21: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Видове полезност]] |
*[[Стока]] | *[[Стока]] | ||
Версия от 09:35, 1 април 2014
Полезност - Полезността е способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека.
Видове полезност
Пределна полезност
В икономиката, пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или маржинална полезност.
Индивидуална полезност
Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.
- Законът на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.
- Кардинална теория за полезността - обща и пределна полезност
Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.
Вижте още
Източници
- Боян Андонов Андонов, Пределна полезност
- Камен Миркович, Полезност и стойност
- Кирил Тенекеджиев, Количествен анализ на решенията. Теория на полезността и субективна статистика