|
|
| (Не са показани 8 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | + | '''Приватизацията''' е '''обхватa или процеса на прехвърляне на собствеността на бизнес''', предприятие, агенция, обществени услуги или собственост от публичния сектор (държавата или правителство) към частния сектор ([[предприятиe]]я, които работят за частна печалба) или на частни нетърговски организации. |
| | | | |
| − | Приватизацията е обхватa или процеса на прехвърляне на собствеността на [[бизнес]], предприятие, агенция, обществени услуги или собственост от публичния сектор (държавата или правителство) към частния сектор ([[предприятиe]]я, които работят за частна печалба) или на частни нетърговски организации. Терминът се използва също и в съвсем различен смисъл, когато правителството [[аутсорсинг]]сва услугите си на частни фирми,като събирането на приходи, правоприлагането и управлението в затворите.
| + | ==Същност== |
| | + | Терминът се използва също и в съвсем различен смисъл, когато правителството [[аутсорсинг]]сва услугите си на частни фирми,като събирането на приходи, правоприлагането и управлението в затворите. |
| | | | |
| | Приватизация като цяло се смята, че подобрява изхода, печалбите и ефективността на [[организация]]ите, които са приватизирани. | | Приватизация като цяло се смята, че подобрява изхода, печалбите и ефективността на [[организация]]ите, които са приватизирани. |
| | | | |
| − | ==История== | + | ===История=== |
| | | | |
| | Дългата история на приватизацията датира още от [[Древна Гърция]], когато правителствата приватизират почти всичко в частния сектор. | | Дългата история на приватизацията датира още от [[Древна Гърция]], когато правителствата приватизират почти всичко в частния сектор. |
| Ред 14: |
Ред 16: |
| | Значителна приватизация на държавните предприятия в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз е предприета през 1990-те години с помощ от [[Световната банка]], Американската агенция за международно развитие, немската Treuhand, както и други правителствени и неправителствени организации. | | Значителна приватизация на държавните предприятия в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз е предприета през 1990-те години с помощ от [[Световната банка]], Американската агенция за международно развитие, немската Treuhand, както и други правителствени и неправителствени организации. |
| | | | |
| − | ==Видове== | + | ==Вижте още== |
| − | | |
| − | :* Приватизацията на емисията акции - продажба на акции на [[фондов пазар|фондовата борса]]
| |
| − | :* Приватизация за продажба на активи - продажба на цялата организация (или част от него) на стратегически инвеститор, обикновено чрез търг или чрез използване на Treuhand модел
| |
| − | :* Масова приватизация - разпределяне на акции от собствеността на всички граждани, обикновено безплатно или на много ниска цена
| |
| − | :* Приватизация отдолу - стартирането на нови частни фирми в бившите социалистически страни.
| |
| − | | |
| − | ==Административни органи на приватизацията==
| |
| − | | |
| − | Държата и общините като собственици на публични организации, извършват разпоредителни действия в качеството си на продавач чрез своите [[администрация|административни]] органи за приватизация.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | В зависимост от степента на компетентност административните органи са:
| |
| − | | |
| − | *Административни органи със специална компетентност – те са специлано създадени за извършване само на приватизационна дейност. Такъв орган е [[Агенцията за приватизация]].
| |
| − | | |
| − | *Административни органи с обща компетентност – те извършват приватизационна дейност като допълнение към своите функции. Такъв орган е ОС.
| |
| − | | |
| − | Административните органи извършват приватизационна дейност с помощта на специализирани звена и специалисти чрез изграждане и функциониране на постоянни и временни комисии или чрез инвестиционни или приватизационни посредници. Административните органи, на които се възлага подготовката и реализацията на конкретна приватизационна сделка се определя в зависимост от формата на собственост.
| |
| − | | |
| | | | |
| − | Според този критерии органите за приватизация са общинските съвети и агенцията за приватизация на държавна собственост.
| + | *[[Административни органи на приватизацията]] |
| | + | *[[Видове приватизация]] |
| | + | *[[Организация]] |
| | + | *[[Фирма]] |
| | + | *[[Организационна структура]] |
| | + | *[[Предприемач]] |
| | + | *[[Мениджър]] |
| | + | *[[Безработица]] |
| | + | *[[Сливане]] |
| | | | |
| − | *[[Общински съвет|общинските съвети]] вземат решения за приватизация на следните обекти:
| |
| − |
| |
| − | :*Предприятия, които са общинска собственост; - акции и дялове, собственост на общинските търговски дружества; - общински нежилищни имоти, които не са включени в състава на общинските предприятия и се използват за стопански цели. Агенцията за приватизация е държавен орган към мс за организиране и провеждане на приватизация на държавни предприятия. Функциите й са следните:
| |
| − |
| |
| − | :*Разработва стратегия и дългосрочни програми за приватизация на публичната собственост; - лицензира оценители на публична собственост и контролира тяхната дейност; - проучва и привлича чуждестранни инвеститори и определя надеждността и платежоспособността на купувачите в приватизационните сделки.
| |
| − |
| |
| − | *Агенцията за приватизация е държавен орган към МС з организиране и провеждане н априватизация на дътжавни предприятия. Тя провежда приватизационната политика в страната, координира и методически ръководи дейността и останалите органи по приватизацията. Агенцията за приватизация изпълнява следните функции:
| |
| − |
| |
| − | :* Разработва стратегия и дългосрочни програми за приватизацията на публичната собственост;
| |
| − | :* Подготвя проектите на годишните програми за приватизация и отчетите за тяхното изпълнение;
| |
| − | :* Лицензира оценители на публична собственост и контролира тяхната дейност;
| |
| − | :* Проучва и привлича чуждестрани инвеститори и определя надежността и платежоспособността на купувачите.
| |
| − |
| |
| − | Агенцията за приватизация се управлява от [[надзорен съвет|надзорния съвет]] на агенцията и изпълнителен директор. Надзорният съвет определя основните насоки в дейността на агенцията, а изпълнителният директор организира и ръководи дейността й.
| |
| − |
| |
| − | В приватизационния [[процес]] могат да участват и приватизационни посредници. Те подпомагат органа за приватизация в извършването на приватизационните сделки и преди всичко в търсенето, проучването и привличането на подходящи и надеждни [[купувач]]и.
| |
| − |
| |
| − | Приватизационни посредници – могат да участват в приватизационния процес и те подпомагат органа за приватизация в изпълнението на приватизационната [[сделка]], преди всичко в търсенето, проучването и привличането на подходящи и надеждни купувачи.
| |
| − |
| |
| − | ==Приватизация в България==
| |
| − |
| |
| − | Състоянието на [[ресурс]]а от предприятия, подлежащи на раздържавяване в началото на 1997 година, е следното: за изтеклите четири години по касов път са раздържавени едва 7.2 % от активите на държавните предприятия. В първата вълна на масовата приватизация през 1996 - 1997 година са предложени 1050 предимно малки и средни, сравнително атрактивни предприятия, представляващи 14.6 % от активите на държавните предприятия. Останалите нераздържавени търговски дружества в по-голямата си част са в недобро финасово състояние, с понижена конкурентноспособност, свити пазарни позиции, остаряло технологично оборудване. Особено тревожно е състоянието на 47 големи предприятия, сред които “Авиокомпания Балкан” ЕАД, “Кремиковци” АД, “ДЗУ” АД, гр. Стара Загора, “Арсенал” ЕАД, гр. Казанлък, “Ямболен” АД, гр. Ямбол и други, които през 1996 година са включени в специална програма за изолация. За да осигури по-добро качество и прозрачност при подготовката на сделките за големите и структуроопределящи предприятия, правителството възприема нов подход за реализирането им - продажбите да се подготвят от приватизационни посредници, като така се очаква да се подобри качеството на подготвяните проекти, както и да се извърши сериозен международен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори към тях.
| |
| − |
| |
| − | Общият [[финансов ефект]] от работата на органите по чл. 3 от ЗППДОП през периода 01.06.1997 г. - 31.11.2000 г. възлиза на 8 939 991 хил. лева. (89 % от общият финасов ефект) Тази сума се формира от договорените плащания по сделките - 3 448 347 хил. лева (88 % от договорените плащания), изплатените и поети за изплащане от купувачите задължения на предприятията - 1 058 152 хил. лева и договорените инвестиции - 4 433 492 хил. лева.
| |
| − |
| |
| − | С чуждестранни купувачи са сключени 104 сделки.
| |
| − |
| |
| − | Негативна черта на процеса на приватизация у нас е сравнително малкия брой на сключените сделки с големи чуждестранни инвеститори. Приватизацията чрез РМД [[(работническо-мениджърски дружества)]], която често се дискутира като един от негативните аспекти, има за цел да компенсира тази липса на интерес, да създаде условия за завършване на редица сделки, при които няма регистриран интерес от друг купувач и да създаде известна конкуренция при сделки, за които има само един купувач. От сключените от Агенцията за привтизация сделки с РМД в повече от 70 % от случаите не е имало друг купувач. При 15 от сделките, сключени от агенцията с РМД през разглеждания период, купувачите не ползват преференцията за разсрочване на плащанията.
| |
| − | ==Вижте още==
| |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| | | | |
Приватизацията е обхватa или процеса на прехвърляне на собствеността на бизнес, предприятие, агенция, обществени услуги или собственост от публичния сектор (държавата или правителство) към частния сектор (предприятиeя, които работят за частна печалба) или на частни нетърговски организации.
Същност
Терминът се използва също и в съвсем различен смисъл, когато правителството аутсорсингсва услугите си на частни фирми,като събирането на приходи, правоприлагането и управлението в затворите.
Приватизация като цяло се смята, че подобрява изхода, печалбите и ефективността на организацияите, които са приватизирани.
История
Дългата история на приватизацията датира още от Древна Гърция, когато правителствата приватизират почти всичко в частния сектор.
Eдно от първите идеологически движения към приватизация идва по време на Златната ера на Китай на династията Хан.
В по-ново време, правителството на Уинстън Чърчил приватизира британската стоманодобивна индустрия през 1950 г. , а правителството на Западна Германия започва мащабна приватизация, в това число продажбата на мажоритарен дял във Фолксваген на дребните инвеститори в публичното предлагане на акции през 1961 г.
Значителна приватизация на държавните предприятия в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз е предприета през 1990-те години с помощ от Световната банка, Американската агенция за международно развитие, немската Treuhand, както и други правителствени и неправителствени организации.
Вижте още
Източници
- Йосиф Илиев, Приватизацията:(модел, резултати, последици)
- Ангел Калайджиев, Весела Станчева-Минчева, Тодор Попов, Масова приватизация. Приватизационни фондове 1996
- Спартак Василев Керемидчиев, Политиката на приватизация в Българската индустрия 2001 Иконом. инст. при БАН
- Радан Велиславов Кънчев, Ние, реституцията и приватизацията 1992 БАH 43 с.
- Реденто Педро Карлос Майа, Приватизацията в индустрията на Ангола /Опит и проблеми/ 1995 УНСС
- Марчо Марков, Актуални проблеми на приватизацията 1991 Ф. "Оферта -90" 47 с.
- Ed. by Благой Иванов, Масова приватизация 1996 Изд."КАБРИ" 179 с.
- Неделчо Митев, Георги Илиев, Дучка Добрева, Теоретични и приложни аспекти на бизнесоценяването при приватизация 1994
- Карим Наама, Престуктуриране на собствеността и приватизацията в АР Египет ( Световен опит )
Външни препратки