Разлика между версии на „Политика“
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Политиката''' (от старогръцки: πολιτικός, гр. полис — град, държава) - '''умението да се управлява [[полис]]ът и действието по управлението.''' | + | '''Политиката''' (от старогръцки: πολιτικός, гр. полис — град, държава) - '''умението да се управлява [[полис]]ът и действието по управлението.''' |
| + | ==Същност== | ||
Политическото поведение се изучава от науката [[политология]] . Тя е основен обект на изследване от страна и на политическата философия. | Политическото поведение се изучава от науката [[политология]] . Тя е основен обект на изследване от страна и на политическата философия. | ||
| − | |||
| − | |||
Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от Аристотел в [[книга]]та си „Политика“. Терминът преминава през средноанглийски и през среднофренски, за да стигне до латинизацията на гръцкото πολιτικός в politicus. | Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от Аристотел в [[книга]]та си „Политика“. Терминът преминава през средноанглийски и през среднофренски, за да стигне до латинизацията на гръцкото πολιτικός в politicus. | ||
| Ред 12: | Ред 11: | ||
Повечето съвременни автори стигат до извода, че политиката и властта биват взаимно свързани и взаимно определени. Александър Галкин и Фьодор Бурлацки определят политиката като форма на взаимоотношение между класите, социалните групи, [[нациите]] , която е свързана с проявите на властта и дейността на властването. | Повечето съвременни автори стигат до извода, че политиката и властта биват взаимно свързани и взаимно определени. Александър Галкин и Фьодор Бурлацки определят политиката като форма на взаимоотношение между класите, социалните групи, [[нациите]] , която е свързана с проявите на властта и дейността на властването. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Ценностите са общата основа на политиката и властта. Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото. | Ценностите са общата основа на политиката и властта. Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото. | ||
Текуща версия към 16:15, 31 март 2014
Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гр. полис — град, държава) - умението да се управлява полисът и действието по управлението.
Същност
Политическото поведение се изучава от науката политология . Тя е основен обект на изследване от страна и на политическата философия.
Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от Аристотел в книгата си „Политика“. Терминът преминава през средноанглийски и през среднофренски, за да стигне до латинизацията на гръцкото πολιτικός в politicus.
Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес , при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното „политически“ в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките — например политически теории, политическа икономия.
Така значенията на термина „политика“ могат да се обобщят в две групи. Първата се свежда до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват тактика, стратегия, цел и други. Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основна е също така връзката между политиката и властта.
Повечето съвременни автори стигат до извода, че политиката и властта биват взаимно свързани и взаимно определени. Александър Галкин и Фьодор Бурлацки определят политиката като форма на взаимоотношение между класите, социалните групи, нациите , която е свързана с проявите на властта и дейността на властването. Ценностите са общата основа на политиката и властта. Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото.
От друга страна, „политика“ (употребена често и в множествено число, политики) може да има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание. Тази употреба е характерна за по-съвременния език, като на английски за нея си има отделна дума policy, но на български тя се превежда като „политика“ или (списък от) „принципи“ или „правила“ - например Уикипедия:Препоръки_и_правила. При тази употреба „политика“ означава, че организацията е формулирала определени принципи, към които да се придържа и декларира публично, че се ангажира с тях. Една популярна употреба в този смисъл е „политика за защита на информацията“ или „политика за защита на личните данни“, която се среща често в Интернет.
Вижте още
- Ефективност на управлението
- Иновативност
- Ефективност
- Имитационен модел
- Мениджмънт
- Стойностна верига
- PEST анализ