Разлика между версии на „Паричен пазар“
(Нова страница: '''Паричните пазари''' са '''пазари на краткосрочни кредитни инструменти''', обект на тяхната тър...) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | + | [[Image:parichni pazari1.jpg|thumb|right|300px|alt=Parichni pazari.|Парични пазари]] | |
| − | |||
| − | |||
Паричният [[пазар]] е част от делението на пазара на паричен и капиталов. Паричният пазар може да се определя като пазар на непаричните [[актив]]и, чийто основно предназначение може да се посочи, че той улеснява [[кръгооборот]]а и нарастването на богатството на [[общество]]то.Паричният пазар влияе пряко обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на [[производство]]то, [[потребление]]то и [[управление]]то на съвременната [[икономика]]. | Паричният [[пазар]] е част от делението на пазара на паричен и капиталов. Паричният пазар може да се определя като пазар на непаричните [[актив]]и, чийто основно предназначение може да се посочи, че той улеснява [[кръгооборот]]а и нарастването на богатството на [[общество]]то.Паричният пазар влияе пряко обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на [[производство]]то, [[потребление]]то и [[управление]]то на съвременната [[икономика]]. | ||
| + | Паричните пазари се разделят на две главни групи''''':''''' | ||
| + | * традиционният дисконтен пазар; | ||
| + | * паралелните парични пазари от които най-важният е известен още като [[банков пазар]]. | ||
| − | + | Цената, по която се купуват и продават паричните ефекти на този пазар може да приема различни форми. Например, тя приема формата на [[валутен курс]], когато има сделки с валута и валутни ценности. Когато има кредитни сделки, цената се представя като лихвен или сконтов процент. При сделките с ценни книжа цената се нарича курс на ценните книжа. | |
===Сегменти=== | ===Сегменти=== | ||
| Ред 21: | Ред 22: | ||
* [[валутен пазар]] | * [[валутен пазар]] | ||
| − | === | + | ===Обект=== |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Обектът или предмета на [[търсене]] или [[предлагане]] на този пазар, това са националните и [[чужди парични средства]], паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа в най-широкия смисъл на тази дума. | Обектът или предмета на [[търсене]] или [[предлагане]] на този пазар, това са националните и [[чужди парични средства]], паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа в най-широкия смисъл на тази дума. | ||
| Ред 38: | Ред 33: | ||
* сделки с ценни книжа | * сделки с ценни книжа | ||
| − | + | ===Функции === | |
| − | |||
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | == | ||
| − | |||
| − | |||
* Банките винаги се стремят да задържат част от [[фонд]]овете във форма, която да им позволява бърз достъп до тях, когато им се наложи. Това означава, че те могат да се влагат в други институции или да купуват краткосрочни финансови инструменти. | * Банките винаги се стремят да задържат част от [[фонд]]овете във форма, която да им позволява бърз достъп до тях, когато им се наложи. Това означава, че те могат да се влагат в други институции или да купуват краткосрочни финансови инструменти. | ||
| Ред 60: | Ред 42: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | |||
| − | |||
* [[Форекс]] | * [[Форекс]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Субекти на паричния пазар]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Фондова борса]] | * [[Фондова борса]] | ||
* [[Анализ]] | * [[Анализ]] | ||
Текуща версия към 14:52, 31 март 2014
Паричните пазари са пазари на краткосрочни кредитни инструменти, обект на тяхната търговия са краткосрочни заеми и финансови инструменти, които са с падеж под 1 година. Представа за паричния пазар можем да получим като разгледаме субектите – участници, които участват в сделките на този пазар и обектите или предмета на тези сделки на видовете операции, на цените, по които се купуват паричните ефекти.
Същност
Паричният пазар е част от делението на пазара на паричен и капиталов. Паричният пазар може да се определя като пазар на непаричните активи, чийто основно предназначение може да се посочи, че той улеснява кръгооборота и нарастването на богатството на обществото.Паричният пазар влияе пряко обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на производството, потреблението и управлението на съвременната икономика.
Паричните пазари се разделят на две главни групи:
- традиционният дисконтен пазар;
- паралелните парични пазари от които най-важният е известен още като банков пазар.
Цената, по която се купуват и продават паричните ефекти на този пазар може да приема различни форми. Например, тя приема формата на валутен курс, когато има сделки с валута и валутни ценности. Когато има кредитни сделки, цената се представя като лихвен или сконтов процент. При сделките с ценни книжа цената се нарича курс на ценните книжа.
Сегменти
- пазар на краткосрочните банкови заеми и депозити
- пазар на краткосрочните държавни ценни книжа в това число и сконтови
- пазар на други сконтови инструменти като депозитни сертификати, търговски и банкови и др.
- пазар на търговски книжа
- пазар на контракти с обратно изкупуване
- евровалутен пазар пазар на евродепозити
- валутен пазар
Обект
Обектът или предмета на търсене или предлагане на този пазар, това са националните и чужди парични средства, паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа в най-широкия смисъл на тази дума.
Сделки извършвани на паричните пазари са:
- чисто парични или валутни сделки
- кредитни сделки
- посреднически или комисионни сделки
- сделки с ценни книжа
Функции
- Банките винаги се стремят да задържат част от фондовете във форма, която да им позволява бърз достъп до тях, когато им се наложи. Това означава, че те могат да се влагат в други институции или да купуват краткосрочни финансови инструменти.
- Винаги ще има банки, едни , от които ще имат временен недостиг на пари, а другите – временен излишък.Парите могат да се теглят от едната банка и да се влагат в другата.
- Докато банките си осигуряват голям дял от стерлинговите си фондове, от сметките на индивидуалните вложители, същевременно те заемат големи суми от компании, финансови институции и местни органи на управление, които имат краткосрочни излишъци от пари, за да ги вкарат в действие.
Вижте още
Източници
- Атанасов, М., „Фондови борси и финансови пазари“, УИ „Св. Св. Кирил и Методи“
- Йовкова Й., Банково - финансов мениджмънт; София - 2002г.
- Marcia Stigum, The Money Market
- Marcia Stigum, Stigum's Money Market
- John C. Cox, Options Markets
