Разлика между версии на „Икономика“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 35 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Image:ikonomika_2.jpg|thumb|400px|right|alt=Икономиката като завършен цъкъл.|Икономиката като завършен цикъл]] | |
| − | |||
| + | '''Икономиката''' е '''социална наука, която изучава [[производство]]то, разпределението, [[търговия]]та и потреблението на [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]'''. | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | + | Чрез икономиката се изучава и взаимодействието между [[търсене]]то и [[предлагане]]то на [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как [[икономически агент|икономическите агенти]] си взаимодействат. Тя е [[наука]] за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси, наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на [[общество]]то. Съществуват различни разграничения между аспектите на икономиката, но основното разграничение което е налично в учебниците по икономика е между [[микроикономика]]та, която разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и [[макроикономика]]та, която разглежда въпроси като [[безработица]], [[инфлация]], [[икономически растеж]], монетарна и фискална политика за цялата икономика. | |
| − | ===Обект и предмет | + | ===Обект и предмет=== |
| − | |||
| − | |||
Икономиката като [[наука]] има за обект на изследване и анализ [[икономическа система|икономическата система]] като цяла заедно с нейните подсистеми на различни равнища на [[управление]], а за предмет икономическите закони, закономерности и особености на тяхното проявление в конкретния обект. | Икономиката като [[наука]] има за обект на изследване и анализ [[икономическа система|икономическата система]] като цяла заедно с нейните подсистеми на различни равнища на [[управление]], а за предмет икономическите закони, закономерности и особености на тяхното проявление в конкретния обект. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==История на икономическата мисъл== | ==История на икономическата мисъл== | ||
| − | = | + | [[Image:ikonomika_6.jpg|thumb|right|alt=Джон Кейнс.|Джон Кейнс]] |
| − | + | Наченки на икономиката има и във Вавилонското царство. Хамурапи, древните гърци както и римляните съдят, че съществува икономика, но не са разполагали с научно доказателство, за нейното наличие, т.е. са имали само познание за икономиката. Има разлика между икономическо познание за икономика и научно знание за икономиката. Като научно знание, икономическата теория възниква в зората на модерната епоха, епохата на [[Просветление]]то, респективно [[Реформация]]та, някъде към 17 - 18 век в Западна Европа (възниква през 17 - 18 век, защото, в това време възниква паричнотото объщение на пазарите - заменя се стоковото обръщение с парично.) Предпоставки за възникването на икономиката е развитието на пазарното стопанство, и достигането на надмощието му спрямо натуралното стопанство, този процес става приблизително в периода от 14 - 16 век. | |
| − | Наченки на икономиката има и във Вавилонското царство. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ===Класическа икономика=== | ||
| + | [[Класическа икономика|Класическата икономика]] обикновено е смятана за първата модерна школа в икономическата мисъл. Нейни основни "разработчици" включват [[Адам Смит]], [[Жан-Батист Сей]], [[Давид Рикардо]], [[Томас Малтус]] и [[Джон Стюарт Мил]]. През 1776 година [[Адам Смит]] написва съчинението си [[Богатството на народите]]. От тогава научната общност признава новата [[наука]] [[политическа икономия]] или още известна на български като [[политикономия]]. В съчинението си той представя как в условията на оскъдни ресурси да задоволим непрекъснато нарастващите ни [[потребност]]и. Тази зависимост между потребности и ресурси се описва като основен икономически проблем. Политикономията е предшественик на днешната икономика. Терминът икономика става известен около 1870 година, като замества по-популярния тогава политикономия. Разлика може да се търси в това, че политикономията се занимава основно с надпреварата между националните стопанства, докато икономиката си позволява да покрие по-широк спектър от теми. | ||
| + | [[Image:ikonomika_3.jpg|thumb|right|alt=Адам Смит.|Адам Смит]] | ||
===Марксизъм=== | ===Марксизъм=== | ||
| + | [[Марксистка икономика|Марксистката икономика]] бива извлечена от работите на [[Карл Маркс]], чийто първи основен труд – [[Капитал]]ът, е публикуван през 1867 в Германия. В него Маркс се фокусира върху теория на [[стойност]]ите според [[труд]]а и това, което той нарича експлоатация на труда от [[капитал]]а. В марксисткия възглед за капиталистическия начин на [[производство]] класовата борба е [[конфликт]] между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и голямото мнозинство от населението, което произвежда стоки и услуги и е наричано „пролетариат“. Според тази теория неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция. | ||
| + | В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили [[капитализъм|капитализмът]] трябва да бъде замемен от нов начин на [[производтво]], наричан [[социализъм]], при който частната собственост върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на [[публична собственост]]. Хипотетичната [[система]] на социализма би трябвало да измести капитализма, когато натрупването на [[капитал]] стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е [[комунизъм|комунизмът]] –поставящо си за [[цел]] създаването на безкласово и бездържавно общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд. | ||
| − | + | [[Image:ikonomika_4.jpg|thumb|right|alt=Карл Маркс – немски философ и политикономист.|Карл Маркс – немски философ и политикономист]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[Image:ikonomika_4.jpg|thumb| | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
===Неокласическа икономика=== | ===Неокласическа икономика=== | ||
| + | [[Неокласическа икономика|Неокласическата икономика]] представлява систематичен преглед на икономическите дела такива, каквито са дефинирани от професионалните икономисти. [[Давид Рикардо]] и други класически икономисти се стремят да научат преди всичко: 1. какви закони управляват разпределението на [[доход]]ите сред [[производствени фактори|производствените фактори]] и 2. кои са определящите фактори за международните търговски модели. Неокласическите икономисти не вземат под внимание историята и географията при обяснението на икономическите дела. Неокласическата теория, общо взето, игнорира промените в икономическите, политическите и другите обществени [[структура|структури]], които са неизбежен [[резултат]] на икономическия растеж. Неокласическите анализи не дават нито история на икономиката, нито обяснение за нейната развиваща се природа. Убеждението на неокласическите икономисти е, че териториалното разпределение на икономическите дейности няма голямо значение. | ||
| − | + | [[Image:ikonomika_5.jpg|thumb|right|alt=Дейвид Рикардо.|Дейвид Рикардо – основоположник на неокласицизма]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[Image:ikonomika_5.jpg|thumb|right|alt=Дейвид Рикардо.|Дейвид Рикардо – основоположник на неокласицизма | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
===Кейнсианска икономика=== | ===Кейнсианска икономика=== | ||
| + | [[Кейнсианска икономика|Кейнсианската икономика]] или още на български Кейнсианството е макроикономическа теория, базирана на идеите на британския икономист от 20-те години на 20 век [[Джон Мейнард Кейнс]]. Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически [[резултат]]и и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и [[монетарна политика]] от страна на [[централна банка|централната банка]], както и действия от страна на правителството по [[фискална политика|фискалната политика]] за стабилизиране на [[бизнес цикъл|бизнес цикъла]]. | ||
| + | [[Кейнсианска икономика|Кейнсианската икономика]] се застъпва за смесения тип икономика - основно [[частен сектор]], но с голяма роля на държавното управление и [[публичен сектор|публичния сектор]] - и служи като икономически модел през последните години на Голямата депресия, Втората световна война, пост-военната икономическа експанзия (1945–1973), макар че губи от своето влияние след [[стагфлация]]та от 70-те на 20 век и навлизането на [[монетаризъм|монетаризма]] и [[неолиберализъм|неолиберализма]]. Финансовата криза от 2007-2010 връща дискутирането на Кейнсианските идеи и предизвивка възраждане на Кейнсианската мисъл. | ||
| − | + | ==Вижте още== | |
| − | + | *[[Дялове на икономиката]] | |
| − | + | * [[Елементарна теория за пазара]] | |
| − | + | * [[Макроикономика]] | |
| − | + | * [[Микроикономика]] | |
| − | + | * [[Финансов анализ (икономика)]] | |
| − | + | *[[Когнитивна наука]] | |
| − | + | *[[Джон Стюарт Мил]] | |
| − | + | *[[Ноу-хау]] | |
| − | + | *[[Видове алтернатива]] | |
| − | + | *[[Риск]] | |
| − | + | *[[Леонид Хурвиц]] | |
| − | = | + | *[[Хипотеза]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | * [[ | ||
| − | |||
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | * | + | * Henry Hazlitt, Economics in One Lesson: The Shortest and Surest Way to Understand Basic Economics |
| − | * | + | * John Bates, Essentials Of Economic Theory, As Applied To Modern Problems Of Industry And Public Policy |
| + | * Марин Григоров Георгиев, Людмил И. Мутафчиев, Икономика на транспортната система | ||
| + | * Людмил Георгиев, Регионалната икономика | ||
* Статев, Ст., Пиримова, В., Ралева, Ст., Илиев, П. Икономика и публичен сектор. София, Университетско издателство „Стопанство”, 2007г. | * Статев, Ст., Пиримова, В., Ралева, Ст., Илиев, П. Икономика и публичен сектор. София, Университетско издателство „Стопанство”, 2007г. | ||
| − | + | * Иван Тотев, Искра Пантелеева, Количествени методи в индустриалната икономика | |
| − | + | * Charles J. Wheelan, Naked Economics: Undressing the Dismal Science (Fully Revised and Updated) | |
| − | + | * John Maynard Keynes, The Economic Consequences of the Peace | |
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | + | * [http://www.oswego.edu/~economic/journals.htm Икономически списания в мрежата] | |
| − | + | * [http://repec.org/ Изследователски материали в областта на икономиката] | |
| − | + | * [http://rfe.org/ Ресурси за икономисти] | |
| − | + | * [http://ikonomika.org/ Блогът за икономика] | |
| − | + | * [http://www.iwatchbulgaria.com/index.php?lang=bg Индърстри Уоч] | |
| − | + | * [http://www.bma-bg.org/ Българска макроикономическа асоциация] | |
| − | + | * [http://library.ime.bg/pages/home/ Икономическа библиотека] | |
| − | + | * [http://www.cepr.net/ Център за икономически и политически изследвания (САЩ)] | |
| − | + | * [http://edirc.repec.org/ Икономически департаменти, институции и изследователски центрове в света] | |
| − | + | * [http://data.worldbank.org/ Данни на световната банка] | |
| − | + | * [http://www.wto.org/ Световна търговска организация] | |
| − | + | * [http://www.oswego.edu/~economic/newbooks.htm Гид към няколко икономически учебника онлайн] | |
| − | + | * [http://economics.about.com/ Икономика в About.com] | |
| − | + | * [http://www.merlot.org/merlot/materials.htm?category=2216 MERLOT Учебни материали: Икономика] | |
| − | + | * [http://www.newschool.edu/404.aspx?aspxerrorpath=/nssr/economics/thought.htm Школи] | |
| − | + | * [http://www.econlib.org/ Библиотека за икономика и свобода] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | [[category: Икономикс]] | |
Текуща версия към 09:38, 31 март 2014
Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.
Същност
Чрез икономиката се изучава и взаимодействието между търсенето и предлагането на стоки и услуги. Икономиката се опитва да обясни как икономиките работят и как икономическите агенти си взаимодействат. Тя е наука за субектите и обектите на икономическия живот, наука за рационалното използване на оскъдните земни ресурси, наука за поведението и решенията на стопанските субекти, които лежат в основата на икономическия живот на обществото. Съществуват различни разграничения между аспектите на икономиката, но основното разграничение което е налично в учебниците по икономика е между микроикономиката, която разглежда икономическото поведение на агентите, вкл. индивиди и фирми, консуматори и производители, и макроикономиката, която разглежда въпроси като безработица, инфлация, икономически растеж, монетарна и фискална политика за цялата икономика.
Обект и предмет
Икономиката като наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяла заедно с нейните подсистеми на различни равнища на управление, а за предмет икономическите закони, закономерности и особености на тяхното проявление в конкретния обект.
История на икономическата мисъл
Наченки на икономиката има и във Вавилонското царство. Хамурапи, древните гърци както и римляните съдят, че съществува икономика, но не са разполагали с научно доказателство, за нейното наличие, т.е. са имали само познание за икономиката. Има разлика между икономическо познание за икономика и научно знание за икономиката. Като научно знание, икономическата теория възниква в зората на модерната епоха, епохата на Просветлението, респективно Реформацията, някъде към 17 - 18 век в Западна Европа (възниква през 17 - 18 век, защото, в това време възниква паричнотото объщение на пазарите - заменя се стоковото обръщение с парично.) Предпоставки за възникването на икономиката е развитието на пазарното стопанство, и достигането на надмощието му спрямо натуралното стопанство, този процес става приблизително в периода от 14 - 16 век.
Класическа икономика
Класическата икономика обикновено е смятана за първата модерна школа в икономическата мисъл. Нейни основни "разработчици" включват Адам Смит, Жан-Батист Сей, Давид Рикардо, Томас Малтус и Джон Стюарт Мил. През 1776 година Адам Смит написва съчинението си Богатството на народите. От тогава научната общност признава новата наука политическа икономия или още известна на български като политикономия. В съчинението си той представя как в условията на оскъдни ресурси да задоволим непрекъснато нарастващите ни потребности. Тази зависимост между потребности и ресурси се описва като основен икономически проблем. Политикономията е предшественик на днешната икономика. Терминът икономика става известен около 1870 година, като замества по-популярния тогава политикономия. Разлика може да се търси в това, че политикономията се занимава основно с надпреварата между националните стопанства, докато икономиката си позволява да покрие по-широк спектър от теми.
Марксизъм
Марксистката икономика бива извлечена от работите на Карл Маркс, чийто първи основен труд – Капиталът, е публикуван през 1867 в Германия. В него Маркс се фокусира върху теория на стойностите според труда и това, което той нарича експлоатация на труда от капитала. В марксисткия възглед за капиталистическия начин на производство класовата борба е конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и голямото мнозинство от населението, което произвежда стоки и услуги и е наричано „пролетариат“. Според тази теория неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция.
В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили капитализмът трябва да бъде замемен от нов начин на производтво, наричан социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на публична собственост. Хипотетичната система на социализма би трябвало да измести капитализма, когато натрупването на капитал стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е комунизмът –поставящо си за цел създаването на безкласово и бездържавно общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд.
Неокласическа икономика
Неокласическата икономика представлява систематичен преглед на икономическите дела такива, каквито са дефинирани от професионалните икономисти. Давид Рикардо и други класически икономисти се стремят да научат преди всичко: 1. какви закони управляват разпределението на доходите сред производствените фактори и 2. кои са определящите фактори за международните търговски модели. Неокласическите икономисти не вземат под внимание историята и географията при обяснението на икономическите дела. Неокласическата теория, общо взето, игнорира промените в икономическите, политическите и другите обществени структури, които са неизбежен резултат на икономическия растеж. Неокласическите анализи не дават нито история на икономиката, нито обяснение за нейната развиваща се природа. Убеждението на неокласическите икономисти е, че териториалното разпределение на икономическите дейности няма голямо значение.
Кейнсианска икономика
Кейнсианската икономика или още на български Кейнсианството е макроикономическа теория, базирана на идеите на британския икономист от 20-те години на 20 век Джон Мейнард Кейнс. Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла.
Кейнсианската икономика се застъпва за смесения тип икономика - основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор - и служи като икономически модел през последните години на Голямата депресия, Втората световна война, пост-военната икономическа експанзия (1945–1973), макар че губи от своето влияние след стагфлацията от 70-те на 20 век и навлизането на монетаризма и неолиберализма. Финансовата криза от 2007-2010 връща дискутирането на Кейнсианските идеи и предизвивка възраждане на Кейнсианската мисъл.
Вижте още
- Дялове на икономиката
- Елементарна теория за пазара
- Макроикономика
- Микроикономика
- Финансов анализ (икономика)
- Когнитивна наука
- Джон Стюарт Мил
- Ноу-хау
- Видове алтернатива
- Риск
- Леонид Хурвиц
- Хипотеза
Източници
- Henry Hazlitt, Economics in One Lesson: The Shortest and Surest Way to Understand Basic Economics
- John Bates, Essentials Of Economic Theory, As Applied To Modern Problems Of Industry And Public Policy
- Марин Григоров Георгиев, Людмил И. Мутафчиев, Икономика на транспортната система
- Людмил Георгиев, Регионалната икономика
- Статев, Ст., Пиримова, В., Ралева, Ст., Илиев, П. Икономика и публичен сектор. София, Университетско издателство „Стопанство”, 2007г.
- Иван Тотев, Искра Пантелеева, Количествени методи в индустриалната икономика
- Charles J. Wheelan, Naked Economics: Undressing the Dismal Science (Fully Revised and Updated)
- John Maynard Keynes, The Economic Consequences of the Peace
Външни препратки
- Икономически списания в мрежата
- Изследователски материали в областта на икономиката
- Ресурси за икономисти
- Блогът за икономика
- Индърстри Уоч
- Българска макроикономическа асоциация
- Икономическа библиотека
- Център за икономически и политически изследвания (САЩ)
- Икономически департаменти, институции и изследователски центрове в света
- Данни на световната банка
- Световна търговска организация
- Гид към няколко икономически учебника онлайн
- Икономика в About.com
- MERLOT Учебни материали: Икономика
- Школи
- Библиотека за икономика и свобода