Разлика между версии на „Основни макроикономически зависимости“
(Нова страница: '''Зависимостите в икономиката''' могат да се онагледят чрез графично представяне. Зависимости...) |
|||
| (Не са показани 7 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Зависимостите в икономиката''' могат да се онагледят чрез графично представяне. Зависимостите представляват '''отношение между различни икономически фактори, единици и елементи'''. | '''Зависимостите в икономиката''' могат да се онагледят чрез графично представяне. Зависимостите представляват '''отношение между различни икономически фактори, единици и елементи'''. | ||
==Зависимост между безработицата и свободните РМ== | ==Зависимост между безработицата и свободните РМ== | ||
| + | [[file:bav.jpg|right|thumb|500px|Крива на Баверидж]] | ||
Изразява се чрез крива, която има отрицателен наклон (крива на Баверидж). С намаляване броя на безработните, броят на свободните РМ ускорено нараства и обратно. | Изразява се чрез крива, която има отрицателен наклон (крива на Баверидж). С намаляване броя на безработните, броят на свободните РМ ускорено нараства и обратно. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | == | + | Винаги съществува едно минимално равнище на [[безработица]]- u1( левия край на кривата), което не може да бъде преодоляно дори и при понататъшно увеличение на броя на свободните РМ. Счита се че това равнище съответства на текущата безработица. То винаги ще съществува независимо от броя на свободните РМ. Освен това и при много високо равнище на безработицата винаги ще останат свободни РМ (V1). |
| + | |||
| + | Това се дължи на специфични изисквания на работодателите към РС. Това равнище съответства на структурната безработица. | ||
| + | |||
| + | Правата ОА, сключва ъгъл 45градуса. Тя изразява всички ситуации, при които броят на безработните= на броят на свободните РМ. В този смисъл тя съответства на потенциалното състояние на пълна [[заетост]]. Това означава че цикличният елемент на безработицата отсъства. В т.А1, където правата пресича кривата е на лице само структурна и подвижна безработица. | ||
| + | |||
| + | Общото им равнище ОU2 е сумата от текущата безработицата (OU1) и структурната безработица (U1U2). Надясно от правата ОА икономиката се намира в състояние при което броят на безработните е по-голям от броят на свободните РМ. Това съответства на Кейнсианското разбиране за циклична безработица. Например ако броят на безработните в т.В е U3, то отсечката U2U3 представя цикличната безработица. Когато икономиката се придвижва от депресия към подем започва нарастване на търсенето на труд, което съответства на движение от В към А. | ||
| + | |||
| + | При тази ситуация цикличната безработица намалява като в т.А тя е ликвидирана. Това се обяснява с факта че с увеличаване на търсенето на труд нараства броят на свободните РМ. Наляво от правата ОА икономиката се намира в състояние на свръхтърсене на сила. Тук безработицата се състои от текуща и структурна. В случаите когато се извършва подобрение във функционирането на ПТ кривата на Баверидж се отмества на ляво. При равни други условия балансирането на безработицата и свободните РМ се извършва на по-ниско равнище. | ||
| + | |||
| + | Преместването на кривата надясно означава увеличаване на свободните РМ и броят на безработните. С други думи кривата на Баверидж е [[индикатор]] за наличието на структурна безработица и за това как се осъществява [[стиковане]]то между търсещите и предлагащите труд. | ||
| + | |||
| + | ==Зависимост между РЗ и безработицата и между инфлацията и безработицатa== | ||
| + | [[file:bav2.png|right|thumb|400px|Крива на Филипс]] | ||
Оригиналната крива на Филипс разкрива зависимостта между темпа на номиналната РЗ и коефициента на безработица. Тя представлява множество от съотношения между % изменение на коефициента на безработица и темпа на номиналната РЗ. Тя има отрицателен наклон. С нарастване на коефициента на безработица темпа на нРЗ намалява и обратното. | Оригиналната крива на Филипс разкрива зависимостта между темпа на номиналната РЗ и коефициента на безработица. Тя представлява множество от съотношения между % изменение на коефициента на безработица и темпа на номиналната РЗ. Тя има отрицателен наклон. С нарастване на коефициента на безработица темпа на нРЗ намалява и обратното. | ||
| − | Кривата се характеризира със силна нелинейност. Когато [[норма]]та на безработица е ниска(u2)по нататъшното и снижаване води до по-голямо увеличаване на темпа на нРЗ. Например от U2 до U1. когато се намираме в дясната част на кривата(при увеличаване на безработица) по-голямото намаляване на безработицата води до по-малки изменения в темпа на нРЗ. С помощта на кривата на Филипс може да се установи в каква степен действат пазарни сили при формиране на заплатите. Когато кривата е по-полегата(почти успоредна на абцисата) тогава действието на пазарните сили е по-слабо. | + | |
| + | Кривата се характеризира със силна нелинейност. Когато [[норма]]та на безработица е ниска(u2)по нататъшното и снижаване води до по-голямо увеличаване на темпа на нРЗ. Например от U2 до U1. когато се намираме в дясната част на кривата(при увеличаване на безработица) по-голямото намаляване на безработицата води до по-малки изменения в темпа на нРЗ. | ||
| + | |||
| + | С помощта на кривата на Филипс може да се установи в каква степен действат пазарни сили при формиране на заплатите. Когато кривата е по-полегата(почти успоредна на абцисата) тогава действието на пазарните сили е по-слабо. | ||
| + | |||
Редуцираната крива на Филипс разглежда връзката между [[коефициент]]а на безработица и темпа на инфлация. Лявата част на кривата се характеризира с ниска безработица и висока инфлация. Малките промени в безработицата водят до по-големи изменения в темпа на инфлация. | Редуцираната крива на Филипс разглежда връзката между [[коефициент]]а на безработица и темпа на инфлация. Лявата част на кривата се характеризира с ниска безработица и висока инфлация. Малките промени в безработицата водят до по-големи изменения в темпа на инфлация. | ||
| + | |||
Дясната част на кривата се характеризира с висока безработица и ниска инфлация. При значителни промени на коефициента на безработица измененията в инфлацията са по-малки. | Дясната част на кривата се характеризира с висока безработица и ниска инфлация. При значителни промени на коефициента на безработица измененията в инфлацията са по-малки. | ||
| + | |||
Практическото приложение на тази крива е да се използва за ограничаване инфлацията на разходите. Когато кривата е по-полегата тогава преобладава инфлация на [[разход]]ите, а когато е по-висока- инфлация на търсене. Освен това кривата на Филипс се използва за оценка на естествената норма на безработицата.това става на базата на иконометрични модели на кривата. Освен това оценката на естествената норма на безработицата позволява да се формират политики за намаляване на безработицата. | Практическото приложение на тази крива е да се използва за ограничаване инфлацията на разходите. Когато кривата е по-полегата тогава преобладава инфлация на [[разход]]ите, а когато е по-висока- инфлация на търсене. Освен това кривата на Филипс се използва за оценка на естествената норма на безработицата.това става на базата на иконометрични модели на кривата. Освен това оценката на естествената норма на безработицата позволява да се формират политики за намаляване на безработицата. | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | * [[ | + | * [[Комбинаторика]] |
| − | * [[ | + | * [[Корелация]] |
| − | * [[ | + | * [[Корелационен анализ]] |
| − | * [[ | + | * [[Видове корелационни коефициенти]] |
| − | * [[ | + | * [[Линейна корелация]] |
| − | + | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
*[http://www.referati.org/osnovni-makroikonomicheski-zavisimosti-na-pt-2/45576/ref/p2 Макроикономика] | *[http://www.referati.org/osnovni-makroikonomicheski-zavisimosti-na-pt-2/45576/ref/p2 Макроикономика] | ||
Текуща версия към 19:50, 29 март 2014
Зависимостите в икономиката могат да се онагледят чрез графично представяне. Зависимостите представляват отношение между различни икономически фактори, единици и елементи.
Зависимост между безработицата и свободните РМ
Изразява се чрез крива, която има отрицателен наклон (крива на Баверидж). С намаляване броя на безработните, броят на свободните РМ ускорено нараства и обратно.
Винаги съществува едно минимално равнище на безработица- u1( левия край на кривата), което не може да бъде преодоляно дори и при понататъшно увеличение на броя на свободните РМ. Счита се че това равнище съответства на текущата безработица. То винаги ще съществува независимо от броя на свободните РМ. Освен това и при много високо равнище на безработицата винаги ще останат свободни РМ (V1).
Това се дължи на специфични изисквания на работодателите към РС. Това равнище съответства на структурната безработица.
Правата ОА, сключва ъгъл 45градуса. Тя изразява всички ситуации, при които броят на безработните= на броят на свободните РМ. В този смисъл тя съответства на потенциалното състояние на пълна заетост. Това означава че цикличният елемент на безработицата отсъства. В т.А1, където правата пресича кривата е на лице само структурна и подвижна безработица.
Общото им равнище ОU2 е сумата от текущата безработицата (OU1) и структурната безработица (U1U2). Надясно от правата ОА икономиката се намира в състояние при което броят на безработните е по-голям от броят на свободните РМ. Това съответства на Кейнсианското разбиране за циклична безработица. Например ако броят на безработните в т.В е U3, то отсечката U2U3 представя цикличната безработица. Когато икономиката се придвижва от депресия към подем започва нарастване на търсенето на труд, което съответства на движение от В към А.
При тази ситуация цикличната безработица намалява като в т.А тя е ликвидирана. Това се обяснява с факта че с увеличаване на търсенето на труд нараства броят на свободните РМ. Наляво от правата ОА икономиката се намира в състояние на свръхтърсене на сила. Тук безработицата се състои от текуща и структурна. В случаите когато се извършва подобрение във функционирането на ПТ кривата на Баверидж се отмества на ляво. При равни други условия балансирането на безработицата и свободните РМ се извършва на по-ниско равнище.
Преместването на кривата надясно означава увеличаване на свободните РМ и броят на безработните. С други думи кривата на Баверидж е индикатор за наличието на структурна безработица и за това как се осъществява стиковането между търсещите и предлагащите труд.
Зависимост между РЗ и безработицата и между инфлацията и безработицатa
Оригиналната крива на Филипс разкрива зависимостта между темпа на номиналната РЗ и коефициента на безработица. Тя представлява множество от съотношения между % изменение на коефициента на безработица и темпа на номиналната РЗ. Тя има отрицателен наклон. С нарастване на коефициента на безработица темпа на нРЗ намалява и обратното.
Кривата се характеризира със силна нелинейност. Когато нормата на безработица е ниска(u2)по нататъшното и снижаване води до по-голямо увеличаване на темпа на нРЗ. Например от U2 до U1. когато се намираме в дясната част на кривата(при увеличаване на безработица) по-голямото намаляване на безработицата води до по-малки изменения в темпа на нРЗ.
С помощта на кривата на Филипс може да се установи в каква степен действат пазарни сили при формиране на заплатите. Когато кривата е по-полегата(почти успоредна на абцисата) тогава действието на пазарните сили е по-слабо.
Редуцираната крива на Филипс разглежда връзката между коефициента на безработица и темпа на инфлация. Лявата част на кривата се характеризира с ниска безработица и висока инфлация. Малките промени в безработицата водят до по-големи изменения в темпа на инфлация.
Дясната част на кривата се характеризира с висока безработица и ниска инфлация. При значителни промени на коефициента на безработица измененията в инфлацията са по-малки.
Практическото приложение на тази крива е да се използва за ограничаване инфлацията на разходите. Когато кривата е по-полегата тогава преобладава инфлация на разходите, а когато е по-висока- инфлация на търсене. Освен това кривата на Филипс се използва за оценка на естествената норма на безработицата.това става на базата на иконометрични модели на кривата. Освен това оценката на естествената норма на безработицата позволява да се формират политики за намаляване на безработицата.
Вижте още
Източници
- Макроикономика
- Henry Hazlitt, Economics in One Lesson: The Shortest and Surest Way to Understand Basic Economics
- John Bates, Essentials Of Economic Theory, As Applied To Modern Problems Of Industry And Public Policy