|
|
| (Не са показани 10 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | '''Оптимизацията''' е '''целенасочена [[дейност]] за намиране на [[алтернатива]], която да е с най-голям ефект или с най-голяма възможна производителност, осъществена при дадени ограничения чрез увеличаване на желан фактор или намаляване на нежелан такъв'''. Оптимизация е термин, свързан с подобряването на изпълнението, който най-често намира приложение в сферата на : математиката - намиране на максимум или минимум на дадена функция за решаване на проблеми; компютърните науки- подобряване на една система, така че да се намали натоварването ѝ, пропускателната способност, изискванията по отношение на паметта или друга характеристика; програмирането - подобряване на системата за намаляване на времето за изпълнение, трафик, изисквания за памет или друго имущество на системата, наречено [[СЕО]] (SEO - Search Engine Optimization) | + | '''Оптимизацията''' е '''целенасочена дейност за намиране на [[алтернатива]], която да е с най-голям ефект или с най-голяма възможна производителност, осъществена при дадени ограничения чрез увеличаване на желан фактор или намаляване на нежелан такъв'''. |
| | + | |
| | + | ==Същност== |
| | + | Оптимизация е термин, свързан с подобряването на изпълнението, който най-често намира приложение в сферата на: математиката - намиране на максимум или минимум на дадена функция за решаване на проблеми; компютърните науки- подобряване на една система, така че да се намали натоварването ѝ, пропускателната способност, изискванията по отношение на паметта или друга характеристика; програмирането - подобряване на системата за намаляване на времето за изпълнение, трафик, изисквания за памет или друго имущество на системата, наречено [[Оптимизация за търсещи сайтове]] (SEO - Search Engine Optimization) |
| | | | |
| | Обект на може да бъде както производствен процес или част от него, намирайки се в стадий на или , така и човешката дейност, разглеждана в определен период от време. За осъщесвяване на ефективна оптимизация трябва да се спазят следните : | | Обект на може да бъде както производствен процес или част от него, намирайки се в стадий на или , така и човешката дейност, разглеждана в определен период от време. За осъщесвяване на ефективна оптимизация трябва да се спазят следните : |
| | | | |
| − | # Избор т.е. реалните възможности за постигане на главната цел;
| + | * Избор т.е. реалните възможности за постигане на главната цел; |
| − | # За постигане на целта при удоволетворяване на ограниченията.
| + | * За постигане на целта при удоволетворяване на ограниченията. |
| | | | |
| | За намирането на се използват които могат да бъдат наречени още и екстремни задачи. За решаването на този тип задачи се използват точно определени , които се наричат оптимизационни методи . Различните методи за оптимизация са ориентирани към решаване на определени класове от задачи, сложността на които се определя от размите на параметрите, структурата на ограниченията и свойствата на целевата функция. | | За намирането на се използват които могат да бъдат наречени още и екстремни задачи. За решаването на този тип задачи се използват точно определени , които се наричат оптимизационни методи . Различните методи за оптимизация са ориентирани към решаване на определени класове от задачи, сложността на които се определя от размите на параметрите, структурата на ограниченията и свойствата на целевата функция. |
| − |
| |
| − | ==Локална оптимизация==
| |
| − |
| |
| − | ===Оптимизационен модел===
| |
| − |
| |
| − | В най-общ смисъл изследователските модели се делят на две групи – експериментални (натурни) и теоритични (умозрителни). Теоритичните модели са изестни и като математичен. Математичният модел на конкретен обект е неговото описание със средствата на математиката и използване на закономерностите от една или няколко науки в съответствие с избрания аспект на разглеждане. Възможно е моделът да бъде коригиран и допълван до тогава, докато получените чрез него резултати съответстват в желана степен на реалния обект. Теоритичните модели се делят на два вида – детерминирани (класически) и стахостически ( експериментално - статистически).
| |
| − |
| |
| − | ===Едномерна оптимизация===
| |
| − |
| |
| − | Оптимизационните задачи, при които трябва да се определи минимума на целевата функция, която зависи само от една променлива, се наричат едномерни. Това са най-простият тип оптимизационни задачи, но в практиката те се срещат много рядко.
| |
| − |
| |
| − | Едномерните методи от своя страна се делят на преки и непреки такива.
| |
| − |
| |
| − | Особеност на преките методи е това, че при тях се взима само стойностите на целевата функция намиращи се в интервала [a,b], без да се взимат нейните производни.
| |
| − |
| |
| − | Към преките едномерни методи за оптимизация спадат следните методи:
| |
| − |
| |
| − | # Сканиране с постоянна стъпка-при този метод интервалът се разделя на равни части, а постоянната стъпка е δ = (b-a)/n;
| |
| − | # Метод на дихотомията - последователно търсене, при което при всяко повторение на процеса областта на търсене се намалява два пъти;
| |
| − | # Метод на “златното сечение”-минимумът на целевата функция може да се намери с по-малко изчисления, ако интервалъ [a,b] е разделен на части, които спазват правилото за „златното сечение”, (отношението на първата част на дадена отсечка към втората част, трябва да е както отношението на цялата отсечка към първата част )
| |
| − | # Полиномна апроксимация- изпозлва се, когато целевата функция може да се прогнозира достатъчно точно чрез [[полином]], в близост до [[минимум]]а.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Непреките едномерни методи се използват, когато целевата функция е неопределена или два пъти диференцируема, при намирането на минимума й и се използват нейните производни. Непреките методи включват:
| |
| − |
| |
| − | # Метод на средната точка - използва се връзката между знака на първата производна на целевата функция и характера на изменението на самата функция;
| |
| − | # Метод на [[Нютон]] - изпозва се за намирането на корените на реални функции;
| |
| − | # Метод на [[кубична апроксимация|кубичната апроксимация]] - за определянето на апроксимиращия полином се изпозлват както стойностите на целевата функция, така и на нейните производни
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Намирането на локален минимум на функция на една променлива в зададен интервал с помощта на ''Matlab ''се извършва с програмата ''fmin''. [[Алгоритъм]]ът, използван в тази програма, съчетава методите на златното сечение и на квадратичната интерполация. Целевата функция трябва да бъде непрекъсната.
| |
| − |
| |
| − | Повикващият израз на програмата е
| |
| − |
| |
| − | [x,opt]=fmin(‘fun’,x1,x2,options,p1,p2,…)
| |
| − |
| |
| − | ===Многомерна оптимизация===
| |
| − |
| |
| − | (''x k ''= ''x k-1 ''+ ''skd k'', ''k ''= 1, 2, … ,)
| |
| − |
| |
| − | Многомерната оптимизация представлява задача, за минимизация на целевата функция, зависеща от много променливи. Към големият брой управляващи параметри и сложността на целевата функция, се добавяр многобройни ограничения.
| |
| − |
| |
| − | Методите за многомерна оптимизация се делят на преки и непреки.
| |
| − |
| |
| − | Голяма част от преките безусловни методи не се обосновават на теоритична обосновка, а на евристични съображения. Този вид методи използват информация само за целевата функция, стойностите на която се изчисляват в следствие на ясно дефинирана стратегия. Методите, които спадат към групата на преките безусловни такива са:
| |
| − |
| |
| − | * Метод на покоординатното спускане - последователна едномерна минимизация на целевата функция по всяка от координатите на n- мерното пространство
| |
| − | * Методи на случайното търсене - това е голяма група от методи, в която стойностите на целевата функция се изчисляват в точки, генерирани по някакъв случаен закон
| |
| − | * Симплекс метод - едновременно изследва и премества към минимума чрез точки, които образуват симплекс в управляващо параметрите пространство Непреките безусловни методи се отличават от преките по това, че при тях освен стойностите на целевата функция се използват и нейните първа и втора производни. Съществуват четири метода, които спадат към тази група:
| |
| − | * Метод на най-стръмното спускане - при този метод се изчислява антиградиентът на целевата функция в една точка, което превръша задачата в едномерна минимизационна такава, а посоката на търсене се задава от антиградиентът (нейното най-голямо намаляване)
| |
| − | * Метод на спрегнатите градиенти - стъпката от всяко повторение не е в посоката на антиградиентите, а се изчислява от антиградиентите от предходното и текущо повторение
| |
| − | * Метод на Нютон - намирането на минимума на целева функция с непрекъснати първа и втора производни, чрез използването на градиент ∇f (x) и Хесиан H(x).
| |
| − | * Квазинютонови методи- група методи, съчетаващи предимствата на [[метод]]а на най-стръмното спускане и метода на Нютон
| |
| − |
| |
| − | ==Глобална оптимизация==
| |
| − |
| |
| − | Определянето на най-малката (или най-голямата) стойност на многоекстремална функция се осъществява със специализирани методи за глобална(многоекстремална) оптимизация. Несъществуването на универсален ефективен метод за решаване на задачите за глобална оптимизация е причина за създаването на множество методи, ориентирани към определени [[тип]]ове задачи. Като правило никой метод не може да гарантира успешно решаване на многоесктремани задачи със сложна [[структура]]. Глобалната оптимизация също както и локалната се дели едномерна и многомерна.
| |
| − |
| |
| − | ===Методи за едномерна глобална оптимизация===
| |
| − |
| |
| − | Характерна особеност на ефективните методи за [[глобална оптимизация]] е, че в околностите на глобалния минимум и на локалните минимуми с близки стойности до търсения оптимум, плътността на точките от минимизиращите редици {''x k''} и {''y k''} е по-висока.
| |
| − | * Обобщен алгоритъм
| |
| − | * Метод на случайното търсене
| |
| − | * Метод на глобалното търсене
| |
| − |
| |
| − | ===Методи за многомерна глобална оптимизация===
| |
| − |
| |
| − | * Методи на случайното търсене- различава се от другите методи с това, че при него се въвежда [[елемент]] на случайност в [[процедура]]та на търсене;
| |
| − | * [[Метод Монте Карло]] - основава се на предположението, че локалните екстремуми на целевата функция са разпределени равномерно в допустимото пространство П. Чрез този метод се осъществява сондиране и изследване на цялото допустимо множество;
| |
| − | * Метод на детерминираното сондиране
| |
| − |
| |
| − | ===Многокритериална оптимизация===
| |
| − |
| |
| − | По - голямата част от съвременните изследователски и приложни оптимизациони задачи са многокритериални и принципно конфликтни. Изборът на система от критерии за оценка и ранжирането им по степен на важност няма еднозначно тълкуване и поражда субективни решения. Друга важна особеност на многокритериалните задачи е, че те нямат само едно единствено решение. Обикновено резултатът от решаването им е множество от т. нар. Парето- оптимални решения, получени в следствие на предложения от Вилфред Парето принцип за съгласувана оптималност. Тъй като никое от получените Парето-оптимални решения не е по-добро от другото е необходимо да се намери еднозначно решение, за което е нужна допълнителна информация и нечие субективно виждане за компромис.
| |
| − |
| |
| − | Две са главните цели при многокритериалната оптимизация:
| |
| − |
| |
| − | *да се намерят решения, близки до действителните Парето-оптимални решения;
| |
| − | *определените решения да се различават съществено едно от друго.
| |
| − |
| |
| − | Постигането на първата цел означава, че се удовлетворяват условията за съгласувана оптималност, а на втората – че няма смесване на различните критерии.
| |
| − |
| |
| − | ===Методи за многокритериална оптимизация===
| |
| − |
| |
| − | Най-общо съществуващите методи за многокритериална оптимизация могат да бъдат разделени на две групи:
| |
| − |
| |
| − | * Методи, основани на оптимизирането на обобщен критерий, определен в рамките на предварително избрана компромисна стратегия
| |
| − | * Методи, основани на определянето на приблизително Парето-оптимално множество Тегловен метод
| |
| − |
| |
| − | Методът, предложен от ''L. Zadeh'' през 1963 година, реализира линейна компромисна схема . Многокритериалната задача се трансформира в еднокритериална с помощта на линейна комбинация от отделните критерии с предварително избрани коефициенти w (тегловни коефициенти):
| |
| − |
| |
| − | minx∈X F(x),
| |
| − |
| |
| − | * Метод на ε-ограниченията
| |
| − |
| |
| − | Това е процедура предложена от Haimes'', Lasdon, Wismer'' през 1971 година с цел да преодолява недостатъците на тегловните методи, които се дължат на неизпъкналост на Парето-множеството. При тази компромисна схема един от критериите се избира за основен и се минимизира, а останалите критерии се приемат за ограничения от вида
| |
| − |
| |
| − | <center>fν (x) ≤ εν , ν = 1, 2, ..., r, ν ≠ μ.</center>
| |
| − |
| |
| − | <center></center>
| |
| − |
| |
| − | Методът позволява да бъдат определени [[Вилфредо Парето|Парето]] - оптимални решения и по неизпъкнал участък от границата
| |
| − |
| |
| − | * Метод на достигане на [[цел]]та
| |
| − |
| |
| − | Този метод включва задаване на цел z° = [z1°, …, zr°]T, която съответства на критерия f(x) = [f1(x), …, fr(x)]T. Доближаването до целта да бъде двупосочно – отдолу или отгоре. Процесът се управлява от тегловен вектор w = [w1,w2, …, wr]T.
| |
| − |
| |
| − | Тегловният вектор w позволява въвеждането на мярка за относителния компромис между целите. Задачата за векторна оптимизация се преобразува в еднокритериална задача от вида
| |
| − |
| |
| − | <center>minγ, ''x''∈''D ''γ,</center>
| |
| − |
| |
| − | * Минимаксен метод
| |
| − |
| |
| − | За да се избегнат случаи с недопустимо лоши стойности на някои критерии е препоръчително в структурата на задачата за векторна оптимизация да се въведат и критериални ограничения
| |
| − |
| |
| − | * Метод на глобалния критерий
| |
| − |
| |
| − | При метода на глобалния критерий се минимизира разстоянието между някаква зададена точка в критериалното пространство и точките от достижимото множество. Обикновено за точка ''z''осе избира утопичната точка ''U''. Ако всички критерии са еднакво важни, тегловните коефициенти се приемат еднакви ''w''v= 1.
| |
| − |
| |
| − | * Метод с нелинейна компромисна схема
| |
| − |
| |
| − | Компромисната схема, предложена от [[А. Н. Воронин]] през 1984 година, свежда задача за векторна оптимизация до еднокритериална задача
| |
| − |
| |
| − | Обобщеният [[критерий на Воронин]]
| |
| − |
| |
| − | <center>F(x) = Σ rv=1 (1 /ρν)</center>
| |
| − |
| |
| − | <center></center>
| |
| − |
| |
| − | има адаптивни свойства при различна “напрегнатост” на компромисните ситуации в зависимост от стойностите на събираемите 1/ρν . Когато стойността на някой от частните критерии започне да се доближава до своята граница (напрегнат компромисен режим), критерият F рязко нараства и минимизирането на цялата сума се свежда до минимизиране на най-лошото събираемо. Ако частните критерии са далече от пределно допустимите им стойности (спокоен компромисен режим) схемата реализира принципа на интегрална оптималност.
| |
| − |
| |
| − | * PSI-метод
| |
| − |
| |
| − | PSI-методът (съкратено от ''Parametric Space Investigation'') е в основата на универсална изчислителна технология за решаване на приложни многокритериални задачи, които намират приложение в оптималното проектиране на технически обекти и процеси.
| |
| − |
| |
| − | За прилагането на PSI-метода е необходимо наличието на математичен модел симулатор на оптимизируемия обект, в който освен обичайните за нелинейното оптимиране ограничения могат да се въвеждат и вариращи ограничения върху изменението на критериите. Решената по този начин оптимизационна задача изисква формирането на допустимото параметрично множество да става в процеса на решаване на оптимизационната задача.
| |
| − |
| |
| − | Програмно реализирания PSI-метод предлага :
| |
| − |
| |
| − | *информация за интервалите на изменение на отделните критерии;
| |
| − |
| |
| − | *вариране на управляващите параметри в зависимост от наложените ограничения;
| |
| − |
| |
| − | *възможност за обоснован избор на областни и критериални ограничения;
| |
| − |
| |
| − | *възможност за интерпретиране на ограниченията като псевдокритерии;
| |
| − |
| |
| − | *диалогов режим на вземане на решения от излъчено приблизително
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Парето-оптимално множество;
| |
| − |
| |
| − | *възможност за открояване на зависими критерии;
| |
| − |
| |
| − | *таблично оформяне и лесно сортиране на резултатите по различни признаци.
| |
| − |
| |
| − | ==Оптимизационни задачи==
| |
| − |
| |
| − | ===Необходими предпоставки за оптимизационните задачи===
| |
| − |
| |
| − | # Обект за оптимизация
| |
| − | # Критерий за оптималност - Числен показател, по който се оценява [[ефективност]]та от функционирането на обекта за оптимизация
| |
| − | # Управляемост на обекта'' - ''Наличие на управляващи параметри (температура, [[налягане]], [[концентрация]]), които се изменят независимо един от друг, вследствие на което се получават множество варианти на състоянието на [[обект]]а, от които се избира най-добрият.
| |
| − | # Метод за оптимизация - Методът за оптимизация е най-важната предпоставка за решение на оптимизационните задачи, тъй като той осъществява процеса на търсене на най-добрия резултат, независимо от характера на обекта за оптимизация.
| |
| − |
| |
| − | В най-общ вид една оптимизационна [[задача]] се дефинира по следния начин. Търси се максимум на целевата функция maxQ(x) = maxQ(x1, x2,…,xn) в пространството определено от управляващите параметри x ∈ Гx и наложените ограничения от други функции:
| |
| − |
| |
| − | φ i (x1, x2,…,xn) = φ 0il , i = 1,2,…,ml < n
| |
| − |
| |
| − | ψ j (x1, x2, …,xn) ≥ ψ 0j , j = 1,2,…,m2
| |
| − |
| |
| − | Целта на задачата за оптимизация е да се намерят такива [[стойност]]и на управляващите параметри x* ''= ''(''x1*, x2*,…, xn*'')'', ''за които се изпълнява условието:
| |
| − |
| |
| − | <center>Q(x*) = Q(''x1*, x2*,…, xn''*) = Qmax > Q(''x1, x2,…, xn'')</center>
| |
| − |
| |
| − | при спазване на ограниченията
| |
| − |
| |
| − | x* ∈ Гx
| |
| − |
| |
| − | φ ''i ''(''x1*, x2*,…,xn''*) = 0''i '', ''i ''= 1,2,…,''m''l < ''n''
| |
| − |
| |
| − | ψ ''j ''(''x1*, x2*, …,xn''*) = 0''j '', ''j ''= 1,2,…,''m''2 ,
| |
| − |
| |
| − | т.е. x* ∈Г''x, φ, ψ''
| |
| − |
| |
| − | Множеството от точки, които удовлетворяват наложените ограничения, се нарича множество на допустимите решения за целевата функция Q(x) или за
| |
| − |
| |
| − | краткост [[допустима област]] - x* ∈ Г''x, φ, ψ''
| |
| − |
| |
| − | ===Видове оптимизационни задачи===
| |
| − |
| |
| − | Поради голямото разнообразие от обекти, с които са свързани оптимизационните задачи, последните могат да се класифицират по много признаци. Някои от тях са:
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според характера на решавания проблем:
| |
| − |
| |
| − | :*задача за структурна оптимизация на разглеждания обект – се иска да се проектира съд с минимална повърхнина при зададен обем и няколко за дадени възможни геометрични форми.
| |
| − |
| |
| − | :*задача за параметрична оптимизация – Търсят се параметрите на обекта така, че критерият да получи оптимална стойност
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според типа на математичния модел:
| |
| − |
| |
| − | :*статична оптимизационна задача – възниква, когато обектът се разглежда в стационарно (равновесно) състояние. Изменението на управляващите параметри води до мигновена промяна в стойността на критерия. Ограниченията в нея се описват с алгебрични уравнения и неравенства. Целевата функция е възможно да се формира като интегрална оценка или въз основа на избрана стойност на някоя характеристика на обекта.
| |
| − |
| |
| − | :*динамична оптимизационна задача – възниква, когато състоянието на обектa, който се оптимизира, се моделира с помощта на диференциални уравнения, (освен пространствено се изменя и времево). Обектът, подлежащ на оптимизация, притежава способността да натрупва енергия или вещество, в резултат на което той не реагира мигновено на изменението на управляващите параметри. В тези случаи диференциалните уравнения представляват ограничения от тип равенство, а целевата функция обикновено е интегрална оценка.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според броя на управляващите параметри:
| |
| − |
| |
| − | :*едномерна (еднопараметрична) оптимизационна задача – тя има само един управляващ параметър, т.е. x∈Ε 1.
| |
| − |
| |
| − | :*многомерна (многопараметрична) оптимизационна задача – броят на управляващите параметри е ξ >1, т.е. x∈Ε ξ.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според характера на зависимостта на критерия или/и на ограниченията от параметрите:
| |
| − |
| |
| − | :*нелинейни оптимизационни задачи – целевата функция или поне едно от наложените функционални ограничения е нелинейна функция на управляващите параметри.
| |
| − |
| |
| − | :*линейни оптимизационни задачи – критерият и всички ограничения в задачата са линейни функции на управляващите параметри.
| |
| − |
| |
| − | :*квадратични оптимизационни задачи – критерият е квадратична функция на управляващите параметри, а ограниченията са линейни.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според наличието на ограничения:
| |
| − |
| |
| − | :*задача за условна оптимизация. Тази задача съдържа освен интервални и други
| |
| − |
| |
| − | ограничения.
| |
| − |
| |
| − | :*задача за безусловна оптимизация. Тази задача не съдържа никакви ограничения или съдържа само интервални ограничения. От гледна точка на математиката задачата за безусловна оптимизация без интервални ограничения се характеризира с неограничено изме нение на управляващите параметри, т.е. u − → −∞ и u + → +∞. В практическите задачи обаче, винаги се задават някакви интервални ограничения.
| |
| − |
| |
| − | Задачите за условна оптимизация е възможно да се преобразуват в задачи за безусловна оптимизация. Това става чрез подхода на “наказателните” функции. Той се състои в изграждане на обобщена целева функция, която съдържа както целевата функция, така и всички ограничения.
| |
| − |
| |
| − | Честа практика е пренебрегването на някои ограничения с цел оптимизиране на задачата.За да има решение една оптимизационна задача трябва всички ограничения да са съвместими, т.е. да съществува непусто допустимо параметрично множество Du и целевата функция да е дефинирана в него.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според вида на търсения минимум:
| |
| − |
| |
| − | :*задача за локална оптимизация – свързана е с определяне на локален минимум на целевата функция.
| |
| − |
| |
| − | :*задача за глобална оптимизация – изисква се определяне на глобален минимум на целевата функция.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | *Според броя на критериите:
| |
| − |
| |
| − | :*еднокритериална задача – притежава само един критерий, подлежащ на оптимизиране.
| |
| − |
| |
| − | :*многокритериална задача – съдържа няколко критерия.
| |
| − |
| |
| − | ===Графично онагледяване на оптимизационни задачи===
| |
| − |
| |
| − | Онагледяването на една оптимизационна задача (когато това е възможно) изисква изображението на нейната целева функция да се допълни с графично представяне на наложените ограничения.
| |
| − |
| |
| − | ==Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация ==
| |
| − |
| |
| − | Избор на алгоритъм за оптимизация
| |
| − |
| |
| − | #Задачи за едномерно търсене (n = 1);
| |
| − | #Задачи за многомерно търсене (с малка n = 4 ÷ 5, средна 5<n<20 и голяма размерност n > 20);
| |
| − | #Задачи с пълна и непълна информация за параметрите в математичния модел;
| |
| − | #Задачи в барицентрично, Декартово или смесено пространство на управляващите параметри;
| |
| − | #Задачи с непрекъснати, дискретни и смесени управляващи параметри;
| |
| − | #Задачи със зададена или незададена начална точка при търсене на оптимума;
| |
| − | #Задачи със зададена абсолютна или относителна точност на локализация на екстремума по всеки управляващ параметър.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | В зависимост от целевата функция
| |
| − |
| |
| − | #Методи за едноцелева оптимизация;
| |
| − | #Методи за многоцелева оптимизация;
| |
| − | #Със зададени и незададени производни на целевата функция;
| |
| − | #Зададена или незададена точност на локализация на екстремума по целева функция;
| |
| − | #Оптимизация при едноекстремални или многоекстремални целеви функции;
| |
| − | #Оптимизация при експериментално определена или аналитично зададена целева функция.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | В зависимост от ограниченията
| |
| − |
| |
| − | #Без ограничения;
| |
| − | #С факторни ограничения;
| |
| − | #С функционални и смесени ограничения;
| |
| − | #Оптимизация в изпъкнали, неизпъкнали и несвързани допустими области
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Основни изисквания към оптимизационните алгоритми
| |
| − |
| |
| − | #Сходимост.
| |
| − | #Бърза сходимост - получаване на решение за кратко време с малък брой изчисления на целевата функция.
| |
| − | #Малка заемана памет от програмата на ИМ.
| |
| − | #Лесна подготовка на условията на задачата за алгоритъма и минимална входна информация за работата на програмата.
| |
| − | #Сигурно изпълнение на критерия за спиране на търсенето съобразно зададената точност.
| |
| − | #Изпълнение на всички ограничения, наложени от задачата.
| |
| − | #Универсалност.
| |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| Ред 310: |
Ред 19: |
| | *[[Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация]] | | *[[Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация]] |
| | *[[Предпоставки за оптимизационна задача]] | | *[[Предпоставки за оптимизационна задача]] |
| | + | *[[Методи за решение при многокритериална оптимизация]] |
| | + | *[[Многокритериална оптимизация]] |
| | *[[Производство]] | | *[[Производство]] |
| | *[[Продукция]] | | *[[Продукция]] |