Разлика между версии на „Оптимизация“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 11 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
'''Оптимизацията''' е '''целенасочена [[дейност]] за намиране на [[алтернатива]],  която да е с най-голям ефект или с най-голяма възможна производителност, осъществена при дадени ограничения чрез увеличаване на желан фактор или намаляване на нежелан такъв'''. Оптимизация е термин, свързан с подобряването на изпълнението, който най-често намира приложение в сферата на :  математиката - намиране на максимум или минимум на дадена функция за решаване на проблеми; компютърните науки-  подобряване на една система, така че да се намали натоварването ѝ, пропускателната способност, изискванията по отношение на паметта или друга характеристика; програмирането - подобряване на системата за намаляване на времето за изпълнение, трафик, изисквания за памет или друго имущество на системата, наречено [[СЕО]] (SEO - Search Engine Optimization)  
+
'''Оптимизацията''' е '''целенасочена дейност за намиране на [[алтернатива]],  която да е с най-голям ефект или с най-голяма възможна производителност, осъществена при дадени ограничения чрез увеличаване на желан фактор или намаляване на нежелан такъв'''.  
 +
 
 +
==Същност==
 +
Оптимизация е термин, свързан с подобряването на изпълнението, който най-често намира приложение в сферата на:  математиката - намиране на максимум или минимум на дадена функция за решаване на проблеми; компютърните науки-  подобряване на една система, така че да се намали натоварването ѝ, пропускателната способност, изискванията по отношение на паметта или друга характеристика; програмирането - подобряване на системата за намаляване на времето за изпълнение, трафик, изисквания за памет или друго имущество на системата, наречено [[Оптимизация за търсещи сайтове]] (SEO - Search Engine Optimization)  
  
 
Обект на може да бъде както производствен процес или част от него, намирайки се в стадий на или , така  и човешката дейност, разглеждана в определен период от време. За осъщесвяване на ефективна оптимизация трябва да се спазят следните :  
 
Обект на може да бъде както производствен процес или част от него, намирайки се в стадий на или , така  и човешката дейност, разглеждана в определен период от време. За осъщесвяване на ефективна оптимизация трябва да се спазят следните :  
  
# Избор т.е. реалните възможности за постигане на главната цел;
+
* Избор т.е. реалните възможности за постигане на главната цел;
# За постигане на целта при удоволетворяване на ограниченията.
+
* За постигане на целта при удоволетворяване на ограниченията.
  
 
За намирането на се използват които могат да бъдат наречени още и екстремни задачи. За решаването на този тип задачи се използват точно определени , които се наричат оптимизационни методи . Различните методи за оптимизация са ориентирани към решаване на определени класове от задачи, сложността на които се определя от  размите на параметрите, структурата на ограниченията и свойствата на целевата функция.
 
За намирането на се използват които могат да бъдат наречени още и екстремни задачи. За решаването на този тип задачи се използват точно определени , които се наричат оптимизационни методи . Различните методи за оптимизация са ориентирани към решаване на определени класове от задачи, сложността на които се определя от  размите на параметрите, структурата на ограниченията и свойствата на целевата функция.
 
==Локална оптимизация==
 
 
===Оптимизационен модел===
 
 
В най-общ смисъл изследователските модели се делят на две групи – експериментални (натурни) и теоритични (умозрителни). Теоритичните модели са изестни и като математичен. Математичният модел на конкретен обект е неговото описание със средствата на математиката и използване на закономерностите от една или няколко науки в съответствие с избрания аспект на разглеждане. Възможно е моделът да бъде коригиран и допълван до тогава, докато получените чрез него резултати съответстват в желана степен на реалния обект. Теоритичните модели се делят на два вида – детерминирани (класически) и стахостически ( експериментално - статистически). 
 
 
===Едномерна оптимизация===
 
 
Оптимизационните задачи, при които трябва да се определи минимума на целевата функция, която зависи само от една променлива, се наричат едномерни. Това са най-простият тип оптимизационни задачи, но в практиката те се срещат много рядко.
 
 
Едномерните методи от своя страна се делят на преки и непреки такива.
 
 
Особеност на преките методи е това, че при тях се взима само стойностите на целевата функция намиращи се в интервала [a,b], без да се взимат нейните производни.
 
 
Към преките едномерни методи за оптимизация спадат следните методи: 
 
 
# Сканиране с постоянна стъпка-при този метод интервалът се разделя на равни части, а постоянната стъпка е δ = (b-a)/n;
 
# Метод на дихотомията - последователно търсене, при което при всяко повторение на процеса областта на търсене се намалява два пъти;
 
# Метод на “златното сечение”-минимумът на целевата функция може да се намери с по-малко изчисления, ако интервалъ [a,b] е разделен на части, които спазват правилото за „златното сечение”, (отношението на първата част на дадена отсечка към втората част, трябва да е както отношението на цялата отсечка към първата част )
 
# Полиномна апроксимация- изпозлва се, когато целевата функция може да се прогнозира достатъчно точно чрез [[полином]], в близост до [[минимум]]а.
 
 
 
Непреките едномерни методи се използват, когато целевата функция е неопределена или два пъти диференцируема, при намирането на минимума й и се използват нейните производни. Непреките методи включват:
 
 
# Метод на средната точка - използва се връзката между знака на първата производна на целевата функция и характера на изменението на самата функция;
 
# Метод на [[Нютон]] - изпозва се за намирането на корените на реални функции;
 
# Метод на [[кубична апроксимация|кубичната апроксимация]] - за определянето на апроксимиращия полином се изпозлват както стойностите на целевата функция, така и на нейните производни
 
 
 
Намирането на локален минимум на функция на една променлива в зададен интервал с помощта на ''Matlab ''се извършва с програмата ''fmin''. [[Алгоритъм]]ът, използван в тази програма, съчетава методите на златното сечение и на квадратичната интерполация. Целевата функция трябва да бъде непрекъсната.
 
 
Повикващият израз на програмата е
 
 
[x,opt]=fmin(‘fun’,x1,x2,options,p1,p2,…)
 
 
===Многомерна оптимизация===
 
 
(''x k ''= ''x k-1 ''+ ''skd k'', ''k ''= 1, 2, … ,)
 
 
Многомерната оптимизация представлява задача, за минимизация на целевата функция, зависеща от много променливи. Към големият брой управляващи параметри и сложността на целевата функция, се добавяр многобройни ограничения.
 
 
Методите за многомерна оптимизация се делят на преки и непреки.
 
 
Голяма част от преките безусловни методи не се обосновават на теоритична обосновка, а на евристични съображения. Този вид методи използват информация само за целевата функция, стойностите на която се изчисляват в следствие на ясно дефинирана стратегия. Методите, които спадат към групата на преките безусловни такива са:
 
 
* Метод на покоординатното спускане - последователна едномерна минимизация на целевата функция по всяка от координатите на n- мерното пространство
 
* Методи на случайното търсене - това е голяма група от методи, в която стойностите на целевата функция се изчисляват в точки, генерирани по някакъв случаен закон
 
* Симплекс метод - едновременно изследва и премества към минимума чрез точки, които образуват симплекс в управляващо параметрите пространство Непреките безусловни методи се отличават от преките по това, че при тях освен стойностите на целевата функция се използват и нейните първа и втора производни. Съществуват четири метода, които спадат към тази група:
 
* Метод на най-стръмното спускане - при този метод се изчислява антиградиентът на целевата функция в една точка, което превръша задачата в едномерна минимизационна такава, а посоката на търсене се задава от антиградиентът (нейното най-голямо намаляване)
 
* Метод на спрегнатите градиенти - стъпката от всяко повторение не е в посоката на антиградиентите, а се изчислява от антиградиентите от предходното и текущо повторение
 
* Метод на Нютон - намирането на минимума на целева функция с непрекъснати първа и втора производни, чрез използването на градиент ∇f (x) и Хесиан H(x).
 
* Квазинютонови методи- група методи, съчетаващи предимствата на [[метод]]а на най-стръмното спускане и метода на Нютон
 
 
==Глобална оптимизация==
 
 
Определянето на най-малката (или най-голямата) стойност на многоекстремална  функция се осъществява със специализирани методи за глобална(многоекстремална) оптимизация. Несъществуването на универсален ефективен метод за решаване на задачите за глобална оптимизация е причина за създаването на множество методи, ориентирани към определени [[тип]]ове задачи. Като правило никой метод не може да гарантира успешно решаване на многоесктремани задачи със сложна [[структура]]. Глобалната оптимизация също както и локалната се дели едномерна и многомерна.
 
 
===Методи за едномерна глобална оптимизация===
 
 
Характерна особеност на ефективните методи за [[глобална оптимизация]] е, че в околностите на глобалния минимум и на локалните минимуми с близки стойности до търсения оптимум, плътността на точките от минимизиращите редици {''x k''} и {''y k''} е по-висока.
 
* Обобщен алгоритъм
 
* Метод на случайното търсене
 
* Метод на глобалното търсене
 
 
===Методи за многомерна глобална оптимизация===
 
 
* Методи на случайното търсене- различава се от другите методи с това, че при него се въвежда [[елемент]] на случайност в [[процедура]]та на търсене;
 
* [[Метод Монте Карло]] -  основава се на предположението, че локалните екстремуми на целевата функция са разпределени равномерно в допустимото пространство П. Чрез този метод се осъществява сондиране и изследване на цялото допустимо множество;
 
* Метод на детерминираното сондиране
 
 
===Многокритериална оптимизация===
 
 
По - голямата част от съвременните изследователски и приложни оптимизациони задачи са многокритериални и принципно конфликтни. Изборът на система от критерии за оценка и ранжирането им по степен на важност няма еднозначно тълкуване и поражда субективни решения. Друга важна особеност на многокритериалните задачи е, че те нямат само едно единствено решение. Обикновено резултатът от решаването им е множество от т. нар. Парето- оптимални решения, получени в следствие на предложения от Вилфред Парето принцип за съгласувана оптималност. Тъй като никое от получените Парето-оптимални решения не е по-добро от другото е необходимо да се намери еднозначно решение, за което е нужна допълнителна информация и нечие субективно виждане за компромис.
 
 
Две са главните цели при многокритериалната оптимизация:
 
 
*да се намерят решения, близки до действителните Парето-оптимални решения;
 
*определените решения да се различават съществено едно от друго.
 
 
Постигането на първата цел означава, че се удовлетворяват условията за съгласувана оптималност, а на втората – че няма смесване на различните критерии.
 
 
===Методи за многокритериална оптимизация===
 
 
Най-общо съществуващите методи за многокритериална оптимизация могат да бъдат разделени на две групи:
 
 
* Методи, основани на оптимизирането на обобщен критерий, определен в рамките на предварително избрана компромисна стратегия
 
* Методи, основани на определянето на приблизително Парето-оптимално множество Тегловен метод
 
 
Методът, предложен от ''L. Zadeh'' през 1963 година, реализира линейна компромисна схема . Многокритериалната задача се трансформира в еднокритериална с помощта на линейна комбинация от отделните критерии с предварително избрани коефициенти w (тегловни коефициенти):
 
 
minx∈X F(x),
 
 
* Метод на ε-ограниченията
 
 
Това е процедура предложена от Haimes'', Lasdon, Wismer'' през 1971 година с цел да преодолява недостатъците на тегловните методи, които се дължат на неизпъкналост на Парето-множеството. При тази компромисна схема един от критериите се избира за основен и се минимизира, а останалите критерии се приемат за ограничения от вида
 
 
<center>fν (x) ≤ εν , ν = 1, 2, ..., r, ν ≠ μ.</center>
 
 
<center></center>
 
 
Методът позволява да бъдат определени [[Вилфредо Парето|Парето]] - оптимални решения и по неизпъкнал участък от границата
 
 
* Метод на достигане на [[цел]]та
 
 
Този метод включва задаване на цел z° = [z1°, …, zr°]T, която съответства на критерия f(x) = [f1(x), …, fr(x)]T. Доближаването  до целта да бъде двупосочно – отдолу или отгоре. Процесът се управлява от тегловен вектор w = [w1,w2, …, wr]T.
 
 
Тегловният вектор w позволява въвеждането на мярка за относителния компромис между целите. Задачата за векторна оптимизация се преобразува в еднокритериална задача от вида
 
 
<center>minγ, ''x''∈''D ''γ,</center>
 
 
* Минимаксен метод
 
 
За да се избегнат случаи с недопустимо лоши стойности на някои критерии е препоръчително в структурата на задачата за векторна оптимизация да се въведат и критериални ограничения
 
 
* Метод на глобалния критерий
 
 
При метода на глобалния критерий се минимизира разстоянието между някаква зададена точка в критериалното пространство и точките от достижимото множество. Обикновено за точка ''z''осе избира утопичната точка ''U''. Ако всички критерии са еднакво важни, тегловните коефициенти се приемат еднакви ''w''v= 1.
 
 
* Метод с нелинейна компромисна схема
 
 
Компромисната схема, предложена от [[А. Н. Воронин]] през 1984 година, свежда задача за векторна оптимизация до еднокритериална задача
 
 
Обобщеният [[критерий на Воронин]]
 
 
<center>F(x) = Σ rv=1  (1 /ρν)</center>
 
 
<center></center>
 
 
има адаптивни свойства при различна “напрегнатост” на компромисните ситуации в зависимост от стойностите на събираемите 1/ρν . Когато стойността на някой от частните критерии започне да се доближава до своята граница (напрегнат компромисен режим), критерият F рязко нараства и минимизирането на цялата сума се свежда до минимизиране на най-лошото събираемо.  Ако частните критерии са далече от пределно допустимите им стойности (спокоен компромисен режим) схемата реализира принципа на интегрална оптималност.
 
 
* PSI-метод
 
 
PSI-методът (съкратено от ''Parametric Space Investigation'') е в основата на универсална изчислителна технология за решаване на приложни многокритериални задачи, които намират приложение в оптималното проектиране на технически обекти и процеси.
 
 
За прилагането на  PSI-метода е необходимо наличието на математичен модел симулатор на оптимизируемия обект, в който освен обичайните за нелинейното оптимиране ограничения могат да се въвеждат и вариращи ограничения върху изменението на критериите. Решената по този начин оптимизационна задача изисква формирането на допустимото параметрично множество да става в процеса на решаване на оптимизационната задача.
 
 
Програмно реализирания PSI-метод предлага :
 
 
*информация за интервалите на изменение на отделните критерии;
 
 
*вариране на управляващите параметри в зависимост от наложените ограничения;
 
 
*възможност за обоснован избор на областни и критериални ограничения;
 
 
*възможност за интерпретиране на ограниченията като псевдокритерии;
 
 
*диалогов режим на вземане на решения от излъчено приблизително
 
 
 
Парето-оптимално множество;
 
 
*възможност за открояване на зависими критерии;
 
 
*таблично оформяне и лесно сортиране на резултатите по различни признаци.
 
 
==Оптимизационни задачи==
 
 
===Необходими предпоставки за оптимизационните задачи===
 
 
# Обект за оптимизация
 
# Критерий за оптималност - Числен показател, по който се оценява [[ефективност]]та от функционирането на обекта за оптимизация
 
# Управляемост на обекта'' -  ''Наличие на управляващи параметри (температура, [[налягане]], [[концентрация]]), които се изменят независимо един от друг,  вследствие на което се получават множество варианти на състоянието на [[обект]]а, от които се избира най-добрият.
 
# Метод за оптимизация -  Методът за оптимизация е най-важната предпоставка за решение на оптимизационните задачи, тъй като той осъществява процеса на търсене на най-добрия резултат, независимо от характера на обекта за оптимизация.
 
 
В най-общ вид една оптимизационна [[задача]] се дефинира по следния начин. Търси се максимум на целевата функция maxQ(x) = maxQ(x1, x2,…,xn) в пространството определено от управляващите параметри x ∈ Гx и наложените ограничения от други функции:
 
 
φ i (x1, x2,…,xn) = φ 0il , i = 1,2,…,ml &lt; n
 
 
ψ j (x1, x2, …,xn) ≥ ψ 0j , j = 1,2,…,m2
 
 
Целта на задачата за оптимизация е да се намерят такива [[стойност]]и на управляващите параметри  x* ''= ''(''x1*, x2*,…, xn*'')'', ''за които се изпълнява условието:
 
 
<center>Q(x*) = Q(''x1*, x2*,…, xn''*) = Qmax &gt; Q(''x1, x2,…, xn'')</center>
 
 
при спазване на ограниченията
 
 
x* ∈ Гx
 
 
φ ''i ''(''x1*, x2*,…,xn''*) =  0''i '', ''i ''= 1,2,…,''m''l &lt; ''n''
 
 
ψ ''j ''(''x1*, x2*, …,xn''*) = 0''j '', ''j ''= 1,2,…,''m''2 ,
 
 
т.е. x* ∈Г''x, φ, ψ''
 
 
Множеството от точки, които удовлетворяват наложените ограничения, се нарича множество на допустимите решения за целевата функция Q(x) или за
 
 
краткост [[допустима област]] -  x* ∈ Г''x, φ, ψ''
 
 
===Видове  оптимизационни  задачи===
 
 
Поради голямото разнообразие от обекти, с които са свързани оптимизационните задачи, последните могат да се класифицират по много признаци. Някои от тях са:
 
 
 
*Според характера на решавания проблем:
 
 
:*задача за структурна оптимизация на разглеждания обект – се иска да се проектира съд с минимална повърхнина при зададен обем и няколко за дадени възможни геометрични форми.
 
 
:*задача за параметрична оптимизация – Търсят се параметрите на обекта така, че критерият да получи оптимална стойност
 
 
 
*Според типа на математичния модел:
 
 
:*статична оптимизационна задача – възниква, когато обектът се разглежда в стационарно (равновесно) състояние. Изменението  на управляващите параметри води до мигновена промяна в стойността на критерия. Ограниченията в нея се описват с алгебрични уравнения и неравенства. Целевата функция е възможно да се формира като интегрална оценка или въз основа на избрана стойност на някоя характеристика на обекта.
 
 
:*динамична оптимизационна задача – възниква, когато състоянието на обектa, който се оптимизира, се моделира с помощта на диференциални уравнения, (освен пространствено се изменя и времево).  Обектът, подлежащ на оптимизация, притежава способността да натрупва енергия или вещество, в резултат на което той не реагира мигновено на изменението на управляващите параметри. В тези случаи диференциалните уравнения представляват ограничения от тип равенство, а целевата функция обикновено е интегрална оценка.
 
 
 
*Според броя на управляващите параметри:
 
 
:*едномерна (еднопараметрична) оптимизационна задача – тя има само един управляващ параметър, т.е. x∈Ε 1.
 
 
:*многомерна (многопараметрична) оптимизационна задача – броят на управляващите параметри е ξ &gt;1, т.е. x∈Ε ξ.
 
 
 
*Според характера на зависимостта на критерия или/и на ограниченията от параметрите:
 
 
:*нелинейни оптимизационни задачи – целевата функция или поне едно от наложените функционални ограничения е нелинейна функция на управляващите параметри.
 
 
:*линейни оптимизационни задачи – критерият и всички ограничения в задачата са линейни функции на управляващите параметри.
 
 
:*квадратични оптимизационни задачи – критерият е квадратична функция на управляващите параметри, а ограниченията са линейни.
 
 
 
*Според наличието на ограничения:
 
 
:*задача за условна оптимизация. Тази задача съдържа освен интервални и други
 
 
ограничения.
 
 
:*задача за безусловна оптимизация. Тази задача не съдържа никакви ограничения или съдържа само интервални ограничения. От гледна точка на математиката задачата за безусловна оптимизация без интервални ограничения се характеризира с неограничено изме нение на управляващите параметри, т.е. u − → −∞ и u + → +∞. В практическите задачи обаче, винаги се задават някакви интервални ограничения.
 
 
Задачите за условна оптимизация е възможно да се преобразуват в задачи за безусловна оптимизация. Това става чрез подхода на “наказателните” функции. Той се състои в изграждане на обобщена целева функция, която съдържа както целевата функция, така и всички ограничения.
 
 
Честа практика е пренебрегването на някои ограничения с цел оптимизиране на задачата.За да има решение една оптимизационна задача трябва всички ограничения да са съвместими, т.е. да съществува непусто допустимо параметрично множество Du и целевата функция да е дефинирана в него.
 
 
 
*Според вида на търсения минимум:
 
 
:*задача за локална оптимизация – свързана е с определяне на локален минимум на целевата функция.
 
 
:*задача за глобална оптимизация – изисква се определяне на глобален минимум на целевата функция.
 
 
 
*Според броя на критериите:
 
 
:*еднокритериална задача – притежава само един критерий, подлежащ на оптимизиране.
 
 
:*многокритериална задача – съдържа няколко критерия.
 
 
===Графично онагледяване на оптимизационни задачи===
 
 
Онагледяването на една оптимизационна задача (когато това е възможно) изисква изображението на нейната целева функция да се допълни с графично представяне на наложените ограничения.
 
 
==Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация ==
 
 
Избор на алгоритъм за оптимизация
 
 
#Задачи за едномерно търсене (n = 1);
 
#Задачи за многомерно търсене (с малка n = 4 ÷ 5, средна 5&lt;n&lt;20 и голяма размерност n &gt; 20);
 
#Задачи с пълна и непълна информация за параметрите в математичния модел;
 
#Задачи в барицентрично, Декартово или смесено пространство на управляващите параметри;
 
#Задачи с непрекъснати, дискретни и смесени управляващи параметри;
 
#Задачи със зададена или незададена начална точка при търсене на оптимума;
 
#Задачи със зададена абсолютна или относителна точност на локализация на екстремума по всеки управляващ параметър.
 
 
 
В зависимост от целевата функция
 
 
#Методи за едноцелева оптимизация;
 
#Методи за многоцелева оптимизация;
 
#Със зададени и незададени производни на целевата функция;
 
#Зададена или незададена точност на локализация на екстремума по целева функция;
 
#Оптимизация при едноекстремални или многоекстремални целеви функции;
 
#Оптимизация при експериментално определена или аналитично зададена целева функция.
 
 
 
В зависимост от ограниченията
 
 
#Без ограничения;
 
#С факторни ограничения;
 
#С функционални и смесени ограничения;
 
#Оптимизация в изпъкнали, неизпъкнали и несвързани допустими области
 
 
 
Основни изисквания към оптимизационните алгоритми
 
 
#Сходимост.
 
#Бърза сходимост - получаване на решение за кратко време с малък брой изчисления на целевата функция.
 
#Малка заемана памет от програмата на ИМ.
 
#Лесна подготовка на условията на задачата за алгоритъма и минимална входна информация за работата на програмата.
 
#Сигурно изпълнение на критерия за спиране на търсенето съобразно зададената точност.
 
#Изпълнение на всички ограничения, наложени от задачата.
 
#Универсалност.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
Ред 309: Ред 18:
 
*[[Видове оптимизационни задачи]]
 
*[[Видове оптимизационни задачи]]
 
*[[Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация]]
 
*[[Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация]]
 +
*[[Предпоставки за оптимизационна задача]]
 +
*[[Методи за решение при многокритериална оптимизация]]
 +
*[[Многокритериална оптимизация]]
 
*[[Производство]]
 
*[[Производство]]
 
*[[Продукция]]
 
*[[Продукция]]

Текуща версия към 18:46, 29 март 2014

Оптимизацията е целенасочена дейност за намиране на алтернатива, която да е с най-голям ефект или с най-голяма възможна производителност, осъществена при дадени ограничения чрез увеличаване на желан фактор или намаляване на нежелан такъв.

Същност

Оптимизация е термин, свързан с подобряването на изпълнението, който най-често намира приложение в сферата на: математиката - намиране на максимум или минимум на дадена функция за решаване на проблеми; компютърните науки- подобряване на една система, така че да се намали натоварването ѝ, пропускателната способност, изискванията по отношение на паметта или друга характеристика; програмирането - подобряване на системата за намаляване на времето за изпълнение, трафик, изисквания за памет или друго имущество на системата, наречено Оптимизация за търсещи сайтове (SEO - Search Engine Optimization)

Обект на може да бъде както производствен процес или част от него, намирайки се в стадий на или , така и човешката дейност, разглеждана в определен период от време. За осъщесвяване на ефективна оптимизация трябва да се спазят следните :

  • Избор т.е. реалните възможности за постигане на главната цел;
  • За постигане на целта при удоволетворяване на ограниченията.

За намирането на се използват които могат да бъдат наречени още и екстремни задачи. За решаването на този тип задачи се използват точно определени , които се наричат оптимизационни методи . Различните методи за оптимизация са ориентирани към решаване на определени класове от задачи, сложността на които се определя от размите на параметрите, структурата на ограниченията и свойствата на целевата функция.

Вижте още

Източници

  • Юрий Данаилович Зубенко, А. А. Ильин, Оптимизация решений производственных задач: На примере АСУ
  • Златка Иванова, Красимира П. Стоилова, Тодор А. Стоилов, Портфейлна оптимизация - информационна услуга в Интернет
  • Семен Ефимович Ильюшонок ; Отг. ред. А. И. Тянутов, Оптимизация темпов и пропорций развития аграрно-промышленного комплекса
  • Прев. от англ. Ю. Н. и др. Печерский, Оптимизация и обработка данных:Математические исследования
  • Прев. от англ. В. Л. Марков, Оптимизация планов производства
  • Андрей Станиславович Плещинский, Оптимизация межфирменных взаимодействий и внутрифирменных управленческих решений
  • Станислав С. Скрипниченко, Оптимизация режимов полета по экономическим критериям
  • Стоян К. Стоянов, Методи и алгоритми за оптимизация

Външни препратки