Разлика между версии на „Ноу-хау“

Версия от 17:17, 28 март 2014

Ноу – хау представлява знания, умения и опит, които могат да бъдат материализирани в документи, чертежи и други.

Същност

Ноу – хау не е субективно право, а фактическо състояние (факт). Ноу-хау като обект на интелектуална собственост се характеризира със следното: - практически приложимо е и има икономическа стойност; - отличава се от други обекти на интелектуалната собственост с конфиденциалния си характер, поради това че преди сключването на лицензионният договор ноу-хау е бил недостъпен за лицензополучателя, който след сключването му се задължава да пази в тайна сведенията за производствения опит, върху който му е отстъпено право на ползване;

Видове лицензия

изключителна лицензия, чл.31 ал.3(ЗПРПМ), тук лицензодателят не може да отстъпва права на трети лица извън лицензополучателя, задължен е и да не отстъпва на други лица изключителните права. Тук трябва да се има предвид, че тази лицензия е много скъпа, защото прави лицензополучателя монополист. Макар че лицензодателят номинално си запазва производственият опит, това е много близко до продажба.
неизключителна лицензия, при нея няма ограничение лицензополучателят сам да използва производственият опит и да отстъпва правата на други лица.
пълна и ограничена лицензия по ТЗ. Ограничеността, която ТЗ регламентира е на териториален обхват, посочено в чл.589. Ако не са уговорени изрично граници, ТЗ приема, че договорът действа на територията на страната.

- сублицензия, чл.596 ТЗ, ако не е изрично уговорено и договорът е за изключителна лицензия, лицензополучателят може да сключи договор за сублицензия. Може да се уговори изрично, че лицензополучателят не може да сключва сублицензии или това да става със съгласието на лицензодателя, но лицензодателят, който е длъжен да даде съгласие, освен ако не може да изтъкне важни причини според ТЗ.

Задължения на лицензодателя, (права на лицензополучателя)

длъжен е да разреши използването на технологията. За тази цел лицензодателят не трябва да прави някаква декларация или едностранно волеизявление, достатъчно основание е самият договор, т.е. разрешението настъпва по силата на самия договор, има автоматично действие, и така се отстъпва самото право на ползване.
задължение да се даде техническо сътрудничество, помощ и указания, за да се осигури на лицензополучателя ползването, да може да се възползва от самата технология. Това е задължение да се направи нещо, да се дадат спецификации, документация, работни образци.

Задължение на лицензополучателя:

да заплати възнаграждението, което може да се определи като цялостна сума, може да се плати изцяло, или да се разсрочи. Възнаграждението може да се обвърже с производството и с реализацията на продукцията (напр. процент от реализирани продажби, т.нар. „раелти”), или да се внесе някаква първоначална вноска, след което започва да се заплаща периодично. При „раелти” е добре да се уговори клауза за право на лицензодателят на достъп до съответните книги на лицензополучателя, за да може да се контролира производството и реализацията на продукцията.
да не сублицензира, ако не е постигната такава уговорка между страните в договора.

Предварителен договор

При лицензионните договори за ноу-хау е желателно да се сключи предварителен договор, с който лицензополучателят се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до датата на сключване на лицензионния договор - в противен случай плаща неустойки. Това е добре, тъй като рискът и за двете страни е голям: от една страна лицензодателят предоставя информация, която купувачът би могъл да разкрие на трета страна, а от друга - лицензополучателят не може да бъде сигурен доколко е качествена информацията, за която плаща, в какъв срок тя ще остане в тайна и доколко ще му осигури предимство пред неговите конкуренти. И двамата следва да се презастраховат срещу евентуални умишлени или не злоупотреби. Ето защо ТЗ изрично задължава лицензополучателя да пази в тайна сведенията, върху които му е отстъпено право на ползване (чл. 593 от ТЗ - "Задължение за тайна"), а лицензодателят - да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица (чл. 591 от ТЗ - "Осигуряване на ползването").

Умения

Ето кои са осемте умения на големите лидери (осемте вида ноу-хау), селектирани от Рам Чаран в книгата му “Ноу-хау”:

Позициониране и репозициониране

Откриване на централна идея за бизнеса, която отговаря на потребителското търсене и носи пари.

Точно определяне на външната промяна

Долавяне на тенденциите и моделите в сложния свят, така че да се постави бизнесът в настъпателна позиция.

Ръководене на социалната система

Събиране на подходящите хора с подходящото поведение и подходяща информация, така че да работят по-добре, да вземат по-бързи решения и да постигат бизнес резултати.

Оценка на хората

Преценка на хората въз основа на действията и поведението им и съпоставянето им със задължителните изисквания за дадена длъжност.

Създаване на екип

Обединяване на висококомпетентни, самоуверени лидери, така че да работят координирано и в синхрон.

Поставяне на цели

Определяне на набор от цели, който постига баланс между това, в което може да се превърне бизнесът и онова, което реалистично може да се постигне.

Определяне на конкретни приоритети

Определяне на пътя и разпределение на ресурсите, действията и енергията за постигане на целите.

Справяне със сили извън пазара

Предвиждане и реагиране на социалния натиск, който не може да се контролира, но който оказва влияние върху бизнеса.

Пример

На 29.01.2009 сдружението Импулс организира семинар на тема ноу-хау трансфер към България, или значението на българската академична общност в Германия за икономиката на България. Целта на мероприятието беше да се мотивират българските студенти в Германия да бъдат активни и да реализират смело идеите си за сътрудничество в различни области. Като пример Антон Гинчев разказа за изключително успешния семинар по фасилити мениджмънт, организиран в България от студенти в Карлсруе. При този семинар чрез събирането на едно място от една страна на професионалисти в България и от друга – на специалисти от западна Европа е довело до възникването на браншова организация по фасилити мениджмънт в България, издаването на списание, както и организирането от тогава ежегодно на международни конференции по Фасилити Мениджмънт в България. И всичко това благодарениe на активността на малка група студенти! Проф. Ленъртс от университета в Карлсруе също дойде за да изкаже еуфорично положителните си впечатления от този вид инициативи. На семинара бяха представени още области и възможности за прояви. Проф. Овчарова представи важността от връзката между образованието и бизнеса, като даде за пример лабораторията по виртуално инженерство към института IMI, ръководен от нея. Обърна се внимание на проблема, че в Българя много рядко се случва научноизследователските центрове на висшите учебни заведения да влизат в какъвто и да е пряк контакт с индустрията и бизнеса – факт, който е крайно време да се промени.

Един „класически” пример за ноу-хау трансфер към България беше представен в лицето на фирмата FE-DESIGN от Карлсруе, която отваря офис в София с цел разширяване на капацитетите си. FE-DESIGN се занимава с иновативни компютърни методи за оптимизация на детайли в машиностроенето. Ето, че и в България човек може да е „на гребена на вълната” на високите технологии!

Вижте още

Източници

Ноу-хау като обект на интелектуална собственост
Актуални примери за ноу-хау
Rudolf E. Kamphausen, Export, Import, Spedition: Know-how fur die Verkehrswiryschaft
Рам Чаран, “Ноу-хау: Осемте умения на големите лидери”

Външни препратки

@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 *[[Видове ноу-хау]]
 *[[Видове договори за ноу-хау]]
+*[[Видове лиценз]]
+*[[Лиценз за ноу-хау]]
 *[[Кенет Ароу]]
 *[[Управленска информационна система]]