|
|
| (Не са показани 12 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | [[Image:situaciq.jpg|thumb|right|alt=Situaciq na povishena neopredelenost.|Ситуация на повишена неопределеност.]] | | [[Image:situaciq.jpg|thumb|right|alt=Situaciq na povishena neopredelenost.|Ситуация на повишена неопределеност.]] |
| − | По своята същност '''неопределеността''' представлява '''невъзможност да се предвиди поведението на системата''', за която е взето дадено [[управленско решение]] или на системата, в която ще се реализира взетото решение. Мениджърите имат представа за [[цел]]ите, които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна. Те нямат нужните им данни, благодарение, на които да оценят по конкретно [[риск]]а, който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива. | + | По своята същност '''неопределеността''' представлява '''невъзможност да се предвиди поведението на системата''', за която е взето дадено управленско решение или на системата, в която ще се реализира взетото решение. |
| | | | |
| − | ==Основни причини== | + | ==Същност== |
| | + | Мениджърите имат представа за [[цел]]ите, които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна. Те нямат нужните им данни, благодарение, на които да оценят по конкретно [[риск]]а, който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива. |
| | + | |
| | + | ===Основни причини=== |
| | *Недостатъчна или бързо променяща се информация; | | *Недостатъчна или бързо променяща се информация; |
| | *Сложно поведение на системата,за която е взето [[управленско решение]]; | | *Сложно поведение на системата,за която е взето [[управленско решение]]; |
| Ред 8: |
Ред 11: |
| | *Творчески възможности на субективния фактор; | | *Творчески възможности на субективния фактор; |
| | *Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението. | | *Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението. |
| − | ==Основни степени==
| |
| − | *Ниска степен на неопределеност предполага поведението на системата на решението да се познава почти цялостно и в този смисъл е възможно почти еднозначно да се опишат поведението на системите и резултати те от практическото провеждане на решението. Това е ситуация близка до [[детерминираност]].
| |
| − | *Средна степен на неопределеност е налице познаване на състоянието на факторите,при което може да се опише [[вероятност]]ния изход от дадено решение.
| |
| − | *Висока степен на неопределеност при нея не могат да се предскажат даже възможните изходи от прилагането на дадено решение и не съществува [[вероятност ]]за постигане на предполагаемите перспективни резултати.
| |
| − | Неопределеността предполага [[риск]] не само при [[вземане на решение]],но и при неговата реализация.[[Риск]]ът изразява различната [[вероятност]] за практическата реализация на решението и на набелязания ефект - технически, стопански, социален, екологичен
| |
| − | [[Image:reshenie v usloviq na neopredelenost.jpg|thumb|left|alt=Vzemane na pravilno reshenie v usloviq na neopredelenost.|Вземане на правилно решение в условия на неопределеност.]]
| |
| − | ==Аспекти на неопределеността==
| |
| − | Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено, следователно съществува многозначното изображение F : DS. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение.Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта:
| |
| − | ===Рискова неопределеност===
| |
| − | Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае [[вероятността]] на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очаквана[[полезност]].Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защото[[функция]]та на [[полезност]] има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме [[теорията на риска]], която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания.
| |
| − | ===Стратегическа неопределеност ===
| |
| − | При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в [[конфликтна ситуация]]. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – [[теория на игрите]].
| |
| − | ===Неопределеност на средата или несигурност===
| |
| − | Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата.
| |
| − | [[Image:priroda.jpg|thumb|left|alt=Neopredelenost na prirodata.|Неопределеност на природата.]]
| |
| − | ===Частична неопределеност===
| |
| − | Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме [[емпиричните данни]] и получените резултати помагат да се вземе [[оптималното решение]]. Тук използваме методите за вземане на статистически решения [[статистически игри]].
| |
| − | [[Image:izvestna veroqtnost na izhodi.jpg|thumb|left|alt=Izvestna veroqtnost na izhodite na vsqko reshenie kato sluchaina velichina.|Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.]]
| |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| − | *[[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ]] | + | *[[Степени на неопределеност]] |
| − | *[[Същност на риска]] | + | *[[Риск]] |
| − | *[[Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност]] | + | *[[Видове неопределеност]] |
| | *[[Диверсификация]] | | *[[Диверсификация]] |
| − | *[[Критерии за вземане на решение в условия на неопределеност и риск]]
| + | |
| − | *[[Критерий на абсолютния оптимизъм]]
| |
| − | *[[Критерий на Валд]]
| |
| − | *[[Критерий на Севидж]]
| |
| − | *[[Критерий на Хурвиц]]
| |
| − | *[[Критерий на Лаплас]]
| |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| | *[http://www.google.bg/#hl=bg&sa=X&ei=pbzYTveOLrKK4gSJ4_2MDg&ved=0CBYQvwUoAQ&q=%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&spe Неопределеност] | | *[http://www.google.bg/#hl=bg&sa=X&ei=pbzYTveOLrKK4gSJ4_2MDg&ved=0CBYQvwUoAQ&q=%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&spe Неопределеност] |
