Разлика между версии на „Наивна диверсификация“
| (Не са показани 5 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | |||
[[Image:nd.jpg | thumb | right |Наивна диверсификация – разпределение на портфейла]] | [[Image:nd.jpg | thumb | right |Наивна диверсификация – разпределение на портфейла]] | ||
| + | '''Наивната диверсификация''' е '''родоначалник на портфейлната теория и практика.''' | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Преди [[Марковиц]] да постави основите на съвременната теория на инвестиционния портфейл, [[инвеститорите]] прилагат единствено наивната [[диверсификация]] като метод за разпределение на риска. Наивната диверсификация се прилага и в наши дни и то много успешно от около 5% от [[американските]] компании. Същността и се състои в [[дисперсията]] като мерител на риска, друга особеност е еднаквия дял от богатството, който се влага в различни [[актив|активи]]. | ||
| − | + | Инвеститорите като цяло имат понятие за [[риска]], но той се разглежда и оценява само количествено. Интуитивно се знае, че е необходимо да се диферсефицира, т.е. “да не се слагат всички яйца в една кошница”, за да се разпредели рискът между повече активи и така с увеличаване на количеството финансови активи, намалява общият риск на портфейла. | |
| − | + | Намаляването на риска посредством наивната диверсификация има граници. Чрез разпределянето на богатството между няколко актива портфейлните [[мениджъри]] могат да намалят риска на портфейла, но с увеличаване броя на активите намалението на риска става все по-слабо. След определена граница всяко увеличаване на броя на активите не се отразява на риска, а само нарастват разходите по диверсифицирането. Това е така поради наличието на недиверсифицируем риск, свързан с [[макроикономическите]] фактори. | |
| + | ===Предимства=== | ||
| − | + | Въпреки своята елементарност наивната диверсификация има някои предимства пред сложните компютърни модели за портфейлен мениджмънт: | |
| − | + | * непретенциозност по отношение на изходните данни – липсват сложни анализи и прогнози за бъдещото състояние на активите; | |
| + | * непретенциозност по отношение на квалификацията на портфейлните мениджъри. | ||
| + | |||
| + | ===Недостатъци=== | ||
| − | + | * Комисионните и управленските разходи при наивната диверсификация са изключително високи; | |
| + | * Рискът на портфейла се определя неправилно. Подобно на доходността на портфейла наивният диверсификатор очаква, че и рискът на портфейла е средноаритметична величина. [[Хари М. Марковиц]] обаче доказва, че рискът на портфейла включва и един друг елемент – ковариацията. Следователно при подходяща комбинация е възможно дори само два актива да формират портфейл с желана доходност и [[риск]]. | ||
| − | ==История== | + | ===История=== |
Диверсификацията е спомената в [[Библията]], в книгата на [[Еклисиаст]], която е била написана около [[935г]] пр. Хр.: | Диверсификацията е спомената в [[Библията]], в книгата на [[Еклисиаст]], която е била написана около [[935г]] пр. Хр.: | ||
| Ред 50: | Ред 56: | ||
Своето математическо обяснение наивната диверсификация намира в [[закона]] за големите числа – колкото е по-голямо едно множество, толкова индивидуалните характеристики на съставящите го елементи губят значение. В портфейлната теория и практика тази особеност намира израз както в доходността, така и риска на портфейла. Тя представлява средна аритметична претеглена величина от доходността на активите, включени в портфейла. От тук може да се направи изводът, че колкото броят на активите е по-голям, толкова значението на доходността на един отделен актив за общата доходност на портфейла намалява. Това означава, че ако инвестиционният риск е засегнал даден актив и неговата доходност е била много ниска, то доходността на портфейла няма да бъде засегната съществено. | Своето математическо обяснение наивната диверсификация намира в [[закона]] за големите числа – колкото е по-голямо едно множество, толкова индивидуалните характеристики на съставящите го елементи губят значение. В портфейлната теория и практика тази особеност намира израз както в доходността, така и риска на портфейла. Тя представлява средна аритметична претеглена величина от доходността на активите, включени в портфейла. От тук може да се направи изводът, че колкото броят на активите е по-голям, толкова значението на доходността на един отделен актив за общата доходност на портфейла намалява. Това означава, че ако инвестиционният риск е засегнал даден актив и неговата доходност е била много ниска, то доходността на портфейла няма да бъде засегната съществено. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
* [[Модел на Марковиц]] | * [[Модел на Марковиц]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Инвестиционни стратегии за хеджфондове]] |
| − | * [[ | + | *[[Хеджфонд]] |
| − | * [[ | + | *[[Видове хеджфондове]] |
| − | * [[ | + | *[[Джак Шуагър]] |
| + | *[[Хари Марковиц]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
Текуща версия към 10:10, 28 март 2014
Наивната диверсификация е родоначалник на портфейлната теория и практика.
Същност
Преди Марковиц да постави основите на съвременната теория на инвестиционния портфейл, инвеститорите прилагат единствено наивната диверсификация като метод за разпределение на риска. Наивната диверсификация се прилага и в наши дни и то много успешно от около 5% от американските компании. Същността и се състои в дисперсията като мерител на риска, друга особеност е еднаквия дял от богатството, който се влага в различни активи.
Инвеститорите като цяло имат понятие за риска, но той се разглежда и оценява само количествено. Интуитивно се знае, че е необходимо да се диферсефицира, т.е. “да не се слагат всички яйца в една кошница”, за да се разпредели рискът между повече активи и така с увеличаване на количеството финансови активи, намалява общият риск на портфейла.
Намаляването на риска посредством наивната диверсификация има граници. Чрез разпределянето на богатството между няколко актива портфейлните мениджъри могат да намалят риска на портфейла, но с увеличаване броя на активите намалението на риска става все по-слабо. След определена граница всяко увеличаване на броя на активите не се отразява на риска, а само нарастват разходите по диверсифицирането. Това е така поради наличието на недиверсифицируем риск, свързан с макроикономическите фактори.
Предимства
Въпреки своята елементарност наивната диверсификация има някои предимства пред сложните компютърни модели за портфейлен мениджмънт:
- непретенциозност по отношение на изходните данни – липсват сложни анализи и прогнози за бъдещото състояние на активите;
- непретенциозност по отношение на квалификацията на портфейлните мениджъри.
Недостатъци
- Комисионните и управленските разходи при наивната диверсификация са изключително високи;
- Рискът на портфейла се определя неправилно. Подобно на доходността на портфейла наивният диверсификатор очаква, че и рискът на портфейла е средноаритметична величина. Хари М. Марковиц обаче доказва, че рискът на портфейла включва и един друг елемент – ковариацията. Следователно при подходяща комбинация е възможно дори само два актива да формират портфейл с желана доходност и риск.
История
Диверсификацията е спомената в Библията, в книгата на Еклисиаст, която е била написана около 935г пр. Хр.:
Но разделете своите инвестиции сред много места, защото ти не знаеш какви рискове може да крие бъдещето. Диверсификацията също се споменава в Талмуда. Дадената формула там разделя активите в трети, т.е.:
- една трета в бизнеса (покупка и продажба на неща);
- едни трета да се задържат ликвидни (напр. златни монети);
- една трета в земя (недвижими имоти).
Диверсификацията се споменава и от Шекспир в поемата Венециянският търговец:
Не, моите товари не пътуват
в една посока и в единствен трюм,
пък и богатството ми не зависи
от изхода на таз година само.
Затова моите стоки печален не ме правят.
Съвременното разбиране за диверсификация, датира от работата на Хари Марковиц през 1950г.
Диверсификация на портфейла
Портфейл, съставен по метода на наивната диверсификация, или т.нар. наивен портфейл, включва най-голям брой активи, избрани по условно случаен начин, като принципът е от всички по равно. Логиката на това е в проявлението на риска и очакването той да засегне само част от активите. При инвестиционния процес не може да се определи точно размерът и посоката на рисковете, влияещи върху нормата на доходност. Поради това, чрез диверсификацията се цели в наивния портфейл да се включат, посредством случайния подбор, активи, които биха имали по-малко отклонение на реалната от очакваната доходност, и с това да се намали общото отклонение на портфейла.
Математическо обяснение
Своето математическо обяснение наивната диверсификация намира в закона за големите числа – колкото е по-голямо едно множество, толкова индивидуалните характеристики на съставящите го елементи губят значение. В портфейлната теория и практика тази особеност намира израз както в доходността, така и риска на портфейла. Тя представлява средна аритметична претеглена величина от доходността на активите, включени в портфейла. От тук може да се направи изводът, че колкото броят на активите е по-голям, толкова значението на доходността на един отделен актив за общата доходност на портфейла намалява. Това означава, че ако инвестиционният риск е засегнал даден актив и неговата доходност е била много ниска, то доходността на портфейла няма да бъде засегната съществено.
Вижте още
- Модел на Марковиц
- Инвестиционни стратегии за хеджфондове
- Хеджфонд
- Видове хеджфондове
- Джак Шуагър
- Хари Марковиц
Източници
- Наивна диверсификация
- Финанси, наивна диверсификация
- Diversification_ (finance)
- Владимир Сиркаров, Статия “Наивна диверсификация”
- Из лекциите на проф. Радослав Цончев
- Harry M. Markowitz, Portfolio Selection: Efficient Diversification of Investments