Разлика между версии на „Метасистема“

Текуща версия към 17:37, 26 март 2014

Мета система е система от ниво на сложност 4.

Същност

Това са системи, които са дефинирани на основата на системи от по-ниско ниво на сложност.Най – простичко казано системите представляват множество от взаимносвързани,взаймно-деизтващи,взаимозависими елементи,които образуват едно цяло.А мета системите най-общо представляват взаимосвързани помежду си системи.

Вижте още

Източници

Arthur D. Hall, Metasystems Methodology: A New Synthesis and Unification (Ifsr International Series on Systems Science and Engineering, Vol 3)
J. Van Gigch, Decision Making About Decision Making: Metamodels and Metasystems (Cybernetics and Systems)
C. Wayne Perry, Basic Counseling Techniques:: A Beginning Therapist's Tool Kit (Second Edition)
Carl Murphy, Leverage technology for 21st century metasystems
John P Van Gigch, Applying the metasystems pardigm to improve our knowledge about knowledge (Working paper)
C. Wayne Perry, Basic Counseling Techniques: A Beginning Therapist's Toolkit

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Мета система''' е '''[[система]] от ниво на сложност 4'''. Това са системи, които са дефинирани на основата на системи от по-ниско ниво на сложност.Най – простичко казано системите представляват множество от взаимносвързани,взаймно-деизтващи,взаимозависими [[елемент]]и,които образуват едно цяло.А мета  системите най-общо представляват взаимосвързани помежду си системи.
+'''Мета система''' е '''[[система]] от ниво на сложност 4'''.
-==Ниво на сложност на системите==
+==Същност==
+Това са системи, които са дефинирани на основата на системи от по-ниско ниво на сложност.Най – простичко казано системите представляват множество от взаимносвързани,взаймно-деизтващи,взаимозависими [[елемент]]и,които образуват едно цяло.А мета  системите най-общо представляват взаимосвързани помежду си системи.
-===Системи от ниво на сложност===
-Това са системите с най- ниска степен на сложност. Тези системи се дефинират само като множества от неголям брой променливи, или с други думи - единствено като множества от детерминирани състояния , отнасящи се до всяка [[променлива]]. При тях множеството от променливи се дели на две подмножества - основни и поддържащи,спомагателни променливи. Много често, в теорията и в системната практика се употребява израза пораждаща система. Когато се казва пораждаща или начална система, винаги се има предвид система от това ниво, т.е. система която произтича директно от дадени емпирични данни и факти.
-Системите от различните по-високи нива, се разграничават една от друга по степента на съдържащите се в тях "знания" относно променливите на пораждащата система. Всяка една система от по-горно ниво, съдържа всички [["знания"]] на съответстващите й системи от по-долните нива, като в същото време съдържа и допълнителни знания, които ги няма в тези системи. Ясно е, че пораждащата, началната система се съдържа във всички системи от по-високи нива на сложност.
-===Системи от ниво на сложност 1===
-Когато началната система е допълнена с множество от данни за актуалните състояния на базисните променливи в рамките на подмножеството от спомагателните  такива, тогава се казва, че системата е от ниво на сложност 1, че тя е система от данни.
-===Системи от ниво на сложност 2===
-Тези системи се представят на основата на инвариантната характеристика на ограниченията между базисните променливи на пораждащата система и възможни допълнителни променливи. Тук всяка от допълнителните променливи се дефинира в термините на базисните променливи и на специфичните правила за транслация, определени от подмножеството на поддържащите,[[спомагателни променливи]]. Системите от това ниво се наричат генериращи.
-===Системи от ниво на сложност 3===
-Всяка система, която е дефинирана като множество от генериращи системи (множеството може да съдържа и системи от нива 0 и 1), които могат да имат някои общи променливи или пък да взаимодействат по някакъв друг начин помежду си, е система от ниво на сложност 3. Тези системи се наричат структурни.
-===Системи от ниво на сложност 4===
-Това са системи, които са дефинирани на основата на някакви системи от по-ниски нива, за които е "позволено" да се правят смени в подмножеството от поддържащи променливи, асоциирано с пораждащата система. Системите от ниво на сложност 4 се характеризират с т.н. инвариантна поддържаща процедура. Тези системи се наричат метасистеми. Мета-метасистеми са системите от ниво на сложност 5, мета-мета-метасистеми - от ниво на сложност 6 и т.н.
-==Принципи на сложността==
-Независимо от различните проявление на сложността и свързаните с нея различни типове системи, от общо-методологична гледна точка, могат да се определят два принципа на системната сложност:
-* Първи принцип: В съответствие с този принцип сложността на системите е пропорционална на количеството [[информация]], необходимо за пълното описание на дадена система (дескриптивна сложност).Един от пътищата за изразяване на т.н. дескриптивна сложност, може би най-простия такъв е тя да се измерва с броя на някои от величините, които се включват в системата (променливи, техните състояния, връзки и др.). Разбира се, че съществуват и други начини и пътища за описание на [[дескриптивна сложност]], като всеки един от тях обаче трябва да задоволява няколко общи изисквания.
-* Втори принцип: Този принцип гласи, че сложността на дадена система е пропорционална на количеството информация, необходима за разрешаването на всяка несигурност, асоциирана със системата. Тук също се използва само синтактичното значение на информацията, като в този случай, информацията се базира на мерките за [[несигурност]].
-==Проблем за опростяването==
-В сравнение с всички други [[задача|проблем]]и, отнасящи се до сложността, този проблем е с най-висока степен на важност. Тази степен се определя от практическата стойност на решението на проблема за опростяване, намиращ отражение при [[моделиране]]то, [[анализ]]а, оценките и ефективното, интелигентно управление на информационната среда'''.'''
-Съществуват много [[стратегия|стратегии]] за опростяване, които се различават по следното:
-*степен на сложност;
-*множеството от всички считани за възможни опростени форми на дадена система;
-*влаганото субективно значение в двете базисни наредби;
-*природата (смисъла) на допълнителните предпочитани наредби, но всяка една от тях може да бъде формулирана като специален случай на показаното по-горе решение на проблема.
-Една важна стратегия за опростяване на много сложни системи (за правене на системите управляеми) е тази при която сложните системи се “разбиват” на подходящи подсистеми. Един от аспектите на системната управляемост се характеризира с използваните ресурси (най-често компютърни – време и памет) за решаване на проблема за опростяване. От практическа гледна точка различните [[ресурс]]и обикновено се изразяват чрез някакъв параметър, който представя “големината на проблема”. Нека например да означим един такъв параметър с ''n'' и той да се асоциира с броя на променливите на дадена система. В този случай времето необходимо за решаване на проблема за опростяването може да се изрази чрез функцията:
-[[file:mets.png]]
-така, че ''fT(n) ''да означава най-продължителното време, необходимо за решаване на проблем с “големина” ''n''. Обикновено [[функция]]та ''fT'' се нарича времева''' '''функция''' '''на''' '''сложност'''. '''На основата на тази функция и в зависимост от характера на сложността на системите, се градят два класа алгоритми за опростяване – полиноминални и експоненциални.
-Ресурсът компютърна''' '''памет може да се характеризира по следния начин. Ако всяка една от ''n''-те променливи има ''k'' състояния, то за описание на всички състояния на дадената система ще са необходими n.''kn'' “клетки” памет, всяка от които може да съдържа само едно [[състояние]].
-От друга гледна точка, ресурса памет се свърза с броя на възможните системи, които могат да се разграничат за решаване на една и съща задача.
-Дескриптивната сложност на системите се редуцира обикновено чрез “разлагане” на сложната система на подходящи подсистеми – това е общ принцип, който не зависи от мярката за измерване на този вид сложност.
-От друга страна обаче, сложността свързана с несигурността нараства или в най-добрия случай остава същата, когато системата се “разлага” и замества от подсистеми. Това означава, че опростяването на системите чрез подсистеми е само специален случай от общия проблем за опростяването. Един от пътищата за цялостно решаване на този проблем е напр. чрез прилагане на теориите за размитостите.
-==Общи степени на функционална сложност==
-От функционална гледна точка е възможно да се разграничат три обобщени степени на сложност,ще използваме класификационната схема и наименованията, предложени от [[Уорън Уивър]].
-===Организирана простота===
-Тази сложност се представя от системи, които са адекватни на моделите на реалния свят и се състоят от много малък брой променливи (обикновено 2, най-много 3), които зависят една от друга в детерминистичен смисъл. При тези системи има много неустановени [[фактор]]и, които влияят на тяхното поведение. Когато такива системи се изследват, на основата на [[наблюдение|наблюденията]], опита и интуицията, обикновено се правят предложения, свързани с избирането на няколко фактора, за които се счита, че са достатъчни.
-===Дезорганизирана сложност===
-Докато организираната простота се характеризираше с малък брой “променливи” и голяма степен на [[детерминираност]], дезорганизираната сложност притежава характеристики, които са противоположни на горните. Тази сложност се представя от системи с много голям брой променливи и висока степен на случайност. Интерес към системи от този вид се появи в началото на века, когато започнаха практически изследвания, относно движението на молекули в газова среда в затворено пространство. Една такава система обикновено съдържа от порядъка на 1023 молекули . . . Ясно е, че методите, които се използват за изследване на [[система|системите]], притежаващи първата степен на функционална сложност, тук са неприложими. За сега тези системи най-добре се изследват с методите на статистическата теория и практика.
-===Организационна сложност===
-Като примери на системи с такава степен на функционална сложност могат да се посочат тези системи, характеризиращи човешкото поведение, природната среда, социалните взаимоотношения и пр. Информационната среда, представена от своите компоненти – информационните технологии, информационните фондове, взаимоотношенията човек – компютър и връзките между тях, е типичен пример на система от типа организирана сложност. Много често системите притежаващи този клас сложност “покриват” едновременно няколко научни дисциплини. За “разрешаване” на тази степен на сложност, все още няма разработени нито аналитически, нито статистически методи, адекватни на общия проблем за опростяване на сложността. В теоретично отношение, а и в практиката, се разработват и използват различни методи, но те в общия случай дават само частични резултати.
-По-сложните системи притежават по-голяма вариантност, по-голяма несигурност и изискват адекватна по-гъвкава контролираща система. Сложна система не може да се управлява с прост контролиращ механизъм.
-При оценяване сложността на [[система|системите]], трябва да вземем под внимание следните фактори:
-* Броя на елементите в системата;
-* Броя на атрибутите;
-* Броя на интер [[акция|акциите]] между елементите;
-Степен на организираност.
-В тази връзка, нека да разглеждаме една система от пет професионалисти: броя на елементите е малък, но всеки е описан с множество хетерогенни атрибути, броя на възможните интеракции е много голям и твърде сложен (всеки с всеки, всеки с всеки двама, и т.н.), естеството на работа не предполага висока степен на [[организация]] – дейностите са слабо или неструктурирани. Такава система е сложна и изисква един човек да се ангажира с нейното [[управление]]. Ако я сравним със системата на работници в производствен цех ще видим, че независимо от значително по-големия брой на участващите елементи, високата степен на организираност прави такава система значително по-проста за управление.
-==Принципи на контрол на мета-системата==
-* Първи принцип: Непрекъснато и автоматично сравняване на контролирания [[обект]] със зададен [[стандарт]]; непрекъсната и автоматична [[обратна връзка]] на коригиращите действия;
-* Втори принцип: Контрол е синоним на комуникация: “Контролът ... е нищо друго освен изпращане на съобщение, което ефективно променя поведението на получателя...” (Н. Винер)
-* Трети принцип: По-честите отклонения изискват по-честа [[комуникация]] между детектора и сравняващия.
 ==Вижте още==
-*[[Симбиоза]]
+*[[Принципи на контрол на метасистемата]]
-*[[Взаимодействие]]
+*[[Общи степени на функционална сложност]]
-*[[Влияние]]
+*[[Принципи на сложността]]
-*[[Комплексност]]
+*[[Стратегии за опростяване на сложни системи]]
-*[[Положителна обратна връзка]]
+*[[Нива на сложност на системите]]
 *[[Йерархия]]

Разлика между версии на „Метасистема“

Текуща версия към 17:37, 26 март 2014

Съдържание

Същност

Вижте още

Източници

Външни препратки

Навигация

Търсене