Леонид Хурвиц

Леонид Хурвиц (1917-2007)

Леонид Хурвиц (р. 21 авг. 1917г., Москва, Русия – п. 24 юни 2008г., Минесота, САЩ) е американски икономист от руски произход. Той, заедно с Ерик. С. Маскин и Роджър Б. Майърсън, печели Нобеловата награда за икономика през 2007г. Хурвиц заслужава тази награда за това, че полага основите на теорията на икономическите механизми. Разработената от тях теория обяснява как инициативите и [информация]та променят хода на пазарите, кой механизъм за разпределение може да доведе до най-добрия резултат. Хурвиц е най-старият нобелов лауреат, който получава наградата на 90 –годишна възраст.

Личен живот

Хурвиц се ражда в Москва малко преди Октомврийската революция през 1917 г., в семейството на полски евреи, преселили се по време на Първата Световна война. Скоро след като Леонид се ражда семейството се връща във Варшава, Полша. Хурвиц и неговото семейство преживяват гоненията на болшевиките и нацистите. Той отново се превръща в беглец през 1939, когато Хитлер напада Полша. Родителите му и брат му напускат Варшава и биват арестувани, а след това пратени и в Съветските трудови лагери. Хурвиц е принуден да се премести в Швейцария, в Португалия и най-накрая в САЩ през 1940г. В края на краищата той се събира със семейството си в Америка.

През 40-те Хурвиц наема Евелин Дженсън (р. 31 окт. 1921г.), която към момента е студент по икономика в университета в Чикаго, като асистент. През 1944г. се женят и имат четири деца – Сара, Майкъл, Рут и Максим.

Хурвиц се интересува от лингвистика, археология, биохимия и музика. Неговите дейности извън полето на икономиката включват проучване по метеорология и членство в ННФ Комисия по климатични изменения. Той остава активен демократ до края на живота си.

Хурвиц е хоспитализиран през юни 2008г. поради бъбречна недостатъчност и умира седмица след това в Минеаполис.

Образование и ранна кариера

Окуражаван от баща си да учи право, през 1939г. Хурвиц получава своята магистърска степен по право от Варшавския университет, където открива своето бъдещо призвание в часовете по икономика. После той учи в Лондонския институт по икономически науки с Николас Калдор и [Фрийдрих Хайек]. През 1939г. се мести в Женева, където учи в Института за следдипломна квалификация по световни науки и посещава семинара на Лудвиг фон Майсес. След като се мести в Щатите той продължава обучението си в Харвардския университет и Чикагския университет. Хурвиц няма диплома по икономика. През 2007г. той казва:” Каквито стопански науки съм научил, съм ги научил чрез слушане и познания.”

През 1941г. Хурвиц е асистент по проучванията при Пол Самюелсън в Масачузетския институт по технология и при Оскар Ланг в Чикагския университет. В Института по технология в Илинойс по време на войната Хурвиц преподава електроника на американски войскови части. От 1942г. до 1942г. в Университета в Чикаго той е член на преподавателския екип в курса по метеорология и преподава статистика в катедрата по икономика. Около 1942г. негови съветници са Джейкъб Маршак и Т. Коопман във Фондация Каулс в Университета Йелс.

Преподаване и научна работа

Леонид Хурвиц получа стипендия Гугенхайм през 1945-1946г. През 1946г. той става доцент по икономика в Държавния колеж в Айова. От януари 1942г. до юни 1946г. Хурвиц е научно изследователски съдружник за Комисия Каулс. През октомври 1950г. до януари 1951г. като се присъединява на пълен работен ден той е гостуваш професор, поемайки часовете на Коопман в катедрата по икономика, и води проучването на комисията относно теорията на разпределение на ресурсите. По това време е и професор по изследването на икономическите науки и математическата статистика в Университета в Илинойс, през Чикагския университет е консултант за Корпорация RAND и консултант в Американския отдел по бюджета. Хурвиц продължава да е консултант за Комисия Каулс до към 1961г.

Хурвиц е вербуван от Уолтър Хелър в Университета в Минесота през 1951г., където става професор по икономически науки и математика във факултета по Бизнес администрация. Той прекарва по-голямата част от кариерата си там, като същевременно преподава из цяла Америка и Азия.

През 1955г. и отново през 1958г. Хурвиц е гостуващ професор и аспирант при втората визита в Станфордския университет и там през 1959г. публикува „Optimality and Informational Efficiency in Resource Allocation Processes”.

Хурвиц преподава в много училища главно в САЩ и Азия. Той преподава в Университета в Банглатор през 1965г. и през 80-те в Университета в Токио, Народния университет в Китай и Университета в Индонезия. В Щатите той е гостуващ професор в Харвард през 1969г. и Калифорнийския университет , Бъркли през 1976г., два пъти в Северозападния университет – 1988г. и 1989г., Калифорнийския университет, Санта Барбара през 1998г., Калифорнийския институт по технология през 1999г. и Мичиганския университет през 2002г. Той е бил гостуващ известен професор в Университета в Илинойс през 2001г.

Интересите на Хурвиц включват математическа статистика, моделиране и теория на предприятието. Публикуваните му трудове в тези полета датират от 1944г. Той е световно признат за своите първи проучвания относно теорията на икономиката. През 50-те работи с [Кенет Ароу] по нелинейното програмиране.

Ранните икономисти често избягват аналитичното моделиране на икономически установените закони. Трудът на Хурвиц служи за инструментариум как икономическите модели могат да осигурят структурата за анализ на системи като капитализъм и социализъм и как поощряването в тези системи засягат членовете на обществото. Теорията за поощрителната съвместимост (The theory of incentive compatibility) която Хурвиц развива, е част от [Теория за игрите]. Чрез нея той променя мисленето на много икономисти относно резултатите/последствията, като обяснява защо централно планираните стопанства могат да се провалят и как поощряването при отделните личности променя изработването на решението.

Леонид Хурвиц е част от редакционната колегия на няколко журнала/списания. Той е съредактор и дава своя принос за две сбирки на пресата на Университета в Кеймбридж (Studies in Resource Allocation Processes (1978г.) and Social Goals and Social Organization (1987г.). Неговите скорошни публикации включват „Economic Theory” (2003, заедно с Т. Маршак), „Review of Economic Design” (2001, заедно със Стенли Райтър), и „Advances in Mathematical Economics” (2003, заедно с Марсел К. Рихтер).

Хурвиц преподава много и разнообразни предмети. Той се отказва от редовното преподаване през 1988г.

Награди и почести

Хурвиц е избран за член на Икономическото общество през 1947г. и през 1969г. е президент на дружеството. Той встъпва в Американската академия по изкуства и наука през 1965г. През 1974г. е приет в Националната академия по науките и през 1977г. е наречен Изтъкнат член на Американската икономическа асоциация. Хурвиц получава Националния медал за наука през 1990г. в сферата на [поведенческите] и социалните [науки].

Церемония по връчване на Нобеловата награда

Леонид Хурвиц участва в Икономическата комисия на Щатите през 1948г. и в Американския национален изследователски съвет през 1954г. През 1964г. е член на Комисията на Националната научна фондация за климатични промени. Той е член на Американската академия на независимите учени (1979г.) и изтъкнат учен в Калифорнийския институт по технология (1984г.)

Хурвиц получава шест почетни доктората от: Северозападния университет (1980г.), Университета в Чикаго (1993г.), Автономния университет в Барселона (1989г.), Университета Кейо (1993г.), Варшавския институт по икономика (1994г.) и университета в Билефелд (2004г.)

През октомври 2007г. Хурвиц заедно с Ерик. С. Маскин и Роджър Б. Майърсън печели Нобелова награда по икономика. Когато разбира от телефонно обаждане от представител на Фондация Нобел, Хурвиц и неговата съпруга първоначално решават, че това е шега. Леонид Хурвиц е най-възрастният човек, който печели Нобелова наглада. Тъй като не успява да посети церемонията по връчване на наградата в Стокхолм поради напредналата си възраст, Хурвиц е удостоен с наградата в Минеаполис.

Вижте още

• Ресурс
• Екип
• Микроикономика
• Икономика
• Макроикономика
• Видове екипи

Източници

• Leonid Hurwicz, Designing Economic Mechanisms (Mar 3, 2008)
• Theodore Groves, Information, Incentives, and Economic Mechanisms: Essays in Honor of Leonid Hurwicz
• Kenneth J. Arrow and Leonid Hurwicz, Studies in Resource Allocation Processes
• T., Groves, Information, Incentives and Economic Mechanisms: Essays in Honour of Leonid Hurwicz

Външни препратки

• Статия относно връчването на Нобеловата награда на Хурвиц
• Лекция на Хурвиц от 8.12.2008г.
• Обяснение на изследването, което носи Нобелова награда на Хурвиц
• Най-важните творби на Хурвиц
• Ерик. С. Маскин
• Роджър Б. Майърсън
• Теория на предприятието