Разлика между версии на „Ликвидност на пазара“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 6: Ред 6:
  
 
Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.  
 
Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.  
−
 
−
==Коефициенти на ликвидност  ==
 
−
 
−
 
−
 
−
[[коефициент на ликвидност|Коефициентите на ликвидност]] са показатели за [[финансово-счетоводен анализ]] на годишните счетоводни отчети на дадена [[стопанска единица]]. Те представляват [[количествена характеристика|количествени характеристики]] на способността на [[предприятие]]то да изплаща текущите си [[задължение|задължения]] с [[краткотраен актив|краткотрайни активи]]. Данните за изчисляване на коефициентите на ликвидност се взимат от [[счетоводен баланс|счетоводния баланс]]
 
−
 
−
===Пресмятане===
 
−
 
−
*Коефициент на [[обща ликвидност]] = Съотношението между сумата на краткотрайните активи и сумата на [[краткосрочно задължение|краткосрочните задължения]]. Коефициент на обща ликвидност = (краткотрайни активи) / (краткосрочни задължения)
 
−
 
−
*Коефициент на [[бърза ликвидност]] = ([[краткосрочно вземане|краткосрочни вземания]] + краткосрочни инвестиции + парични средства) / (краткосрочни задължения)
 
−
 
−
*Коефициент на [[незабавна ликвидност]]  = (краткосрочни инвестиции + парични средства) / ([[текущо задължение|текущи задължения]])
 
−
 
−
*Коефициент на [[абсолютна ликвидност]] = (парични средства) / (текущи задължения)
 
−
 
−
*Коефициент на ликвидните активи на банките = Съотношение между сумата на ликвидните активи (парични средства и краткосрочни ценни книжа) и сумата на [[депозит]]ите и другите задължения на банката.
 
−
 
−
*Коефициенти за ликвидност по падежни интервали на банките = Съотношението между, от една страна, входящия [[паричен поток]] за съответния падежен интервал плюс излишъка на нетния паричен поток от предходния интервал, и, от друга, [[депозит]]ите и другите задължения на банката (изходящ паричен поток) за същия [[падежен интервал]].
 
−
 
−
==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск==
 
−
 
−
 
−
 
−
Освен понятието „[[доходност]]” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „[[риск]]”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един [[инвестиционен портфейл|портфейл от активи]], в това число и акции. За тази цел в [[световна финасова теория|световната финансова теория]] са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната [[доходност]] над едно ниво, считано за [[безрисково]] (примерно доходността на ДЦК) със [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради [[положителна асиметричност|положителната асиметричност]] на [[вероятностно разпределение|вероятностното разпределение]] на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като [[вероятност]] за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или [[загуба]] се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази [[положителна промяна]] в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По [[емпиричен път]] се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.
 
−
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
Ред 40: Ред 13:
 
* [[Акция]]
 
* [[Акция]]
 
* [[Облигация]]
 
* [[Облигация]]
−
* [[Тренд]]
+
* [[Коефициенти на ликвидност]]
 
* [[Пазарен дял]]
 
* [[Пазарен дял]]
 
* [[Статистика]]
 
* [[Статистика]]
Ред 47: Ред 20:
 
* [[Фючърсна сделка|Фючърс]]
 
* [[Фючърсна сделка|Фючърс]]
 
* [[Икономика]]
 
* [[Икономика]]
−
* [[Сетълмънт]]
+
* [[Сетълмент]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==

Текуща версия към 15:31, 25 март 2014

Ликвидност на пазара е едно от най-важните му качества, благодарение на които той е определим като повече или по-малко рисков.

Същност

Ликвидността на даден пазар се изразява в способността на инвеститорите да търгуват големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално повлиян. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова транзакциите на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват сътресения на пазара. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, ценни книжа или други инструменти. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на сделката, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и изменен, откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.

Вижте още

Източници

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Ликвидност_на_пазара&oldid=13132“.