Разлика между версии на „Лидерски качества“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
'''Лидерските качества са това, което обуславя лидерът като такъв.'''
+
'''Лидерските качества са това, което обуславя лидерът като такъв.''' (виж. [[Подходи в изучаване на лидерството]])
 
+
==Същност==
==Личностни чертни==
 
 
Най-ранните опити за построяване на теория на лидерството са свързани с търсене на специфични черти на личността, присъщи на лидера. Основното тук е разглеждането на лидера като резултат от неговите фи­зически или психични характеристики, които му дават определено превъзходство над другите. Теоретиците изхождат от предпос­тавката, че някои хора се раждат като лидери и могат да пос­тигнат успех в това направление, за разлика от други.
 
Най-ранните опити за построяване на теория на лидерството са свързани с търсене на специфични черти на личността, присъщи на лидера. Основното тук е разглеждането на лидера като резултат от неговите фи­зически или психични характеристики, които му дават определено превъзходство над другите. Теоретиците изхождат от предпос­тавката, че някои хора се раждат като лидери и могат да пос­тигнат успех в това направление, за разлика от други.
 +
===Личностни чертни===
  
Според теорията за „великия човек", която е доминирала в ми­налото, подходът е от гледна точка на личните качества, които притежава лидерът. Ръководството и лидерството стават обект на изследване в началото на XX столетие, когато учените започват да изучават интензивно мениджмънта. В периода между 30-те и 50-те години на 20. век се извършват мащабни системни изследвания по въпросите на лидерството. Тяхната цел е да се фор­мулират свойствата или личните характеристики на т.нар. ефективен ръководител и да се намери този набор от личностни черти, които притежават лидерите. В различните изследвания и опити се цитират редица качества и характеристики на лич­ността, които са важни, за да бъде индивидът лидер. Те най-общо могат да бъдат представени така:  
+
Според [[теория]]та за „великия човек", която е доминирала в ми­налото, подходът е от гледна точка на личните качества, които притежава лидерът. [[Ръководство]]то и лидерството стават обект на изследване в началото на XX столетие, когато учените започват да изучават интензивно [[мениджмънт]]а. В периода между 30-те и 50-те години на 20. век се извършват мащабни системни изследвания по въпросите на лидерството. Тяхната [[цел]] е да се фор­мулират свойствата или личните характеристики на т.нар. ефективен ръководител и да се намери този набор от личностни черти, които притежават лидерите. В различните изследвания и опити се цитират редица качества и характеристики на лич­ността, които са важни, за да бъде индивидът лидер. Те най-общо могат да бъдат представени така:  
  
 
* физически характеристики: възраст, височина, тегло;
 
* физически характеристики: възраст, височина, тегло;
Ред 10: Ред 10:
 
* интелигентност: познания, способности, интелект, спра­ведливост;
 
* интелигентност: познания, способности, интелект, спра­ведливост;
  
* биографични - социален статус, опит, образование;
+
* биографични - социален статус, опит, [[образование]];
  
 
* характеристики, свързани с работата: инициативност, нас­тоятел ност, отговорност, стремеж към успех;
 
* характеристики, свързани с работата: инициативност, нас­тоятел ност, отговорност, стремеж към успех;
Ред 22: Ред 22:
 
* знания;
 
* знания;
  
* сигурност при изпълнение на отговорни дейности; 1 активност при участие в обществените процеси;
+
* сигурност при изпълнение на отговорни дейности; 1 активност при участие в обществените [[процес]]и;
  
 
* социално-икономически статус.
 
* социално-икономически статус.
Ред 58: Ред 58:
 
В своето изследване Гизели ранжира тези характерни черти според тяхното относително значение като: много важни; със средно значение и незначителни. Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точ-кова таблица, известна по-късно като „скала на Гизели".  
 
В своето изследване Гизели ранжира тези характерни черти според тяхното относително значение като: много важни; със средно значение и незначителни. Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точ-кова таблица, известна по-късно като „скала на Гизели".  
  
Изследването на качествата на лидера в теорията на харак­терните черти се свързва в повечето случаи с успеха на лидерството. Но не може да се твърди, че успехът е функция изцяло на характерните черти. В този смисъл много често подходът, основан на личните качества, най-често се отхвърля.  
+
Изследването на качествата на лидера в теорията на харак­терните черти се свързва в повечето случаи с успеха на лидерството. Но не може да се твърди, че успехът е [[функция]] изцяло на характерните черти. В този смисъл много често подходът, основан на личните качества, най-често се отхвърля.  
  
 
През по-късен етап някои теоретици в това направление чрез изследвания подчертават, че за лидера могат да бъдат присъщи и черти, придобити чрез обучение и практически опит. Анализът на тези обобщени резултати показва, че са необходими интелект, воля, увереност в себе си, общителност, целенасоченост и пр.
 
През по-късен етап някои теоретици в това направление чрез изследвания подчертават, че за лидера могат да бъдат присъщи и черти, придобити чрез обучение и практически опит. Анализът на тези обобщени резултати показва, че са необходими интелект, воля, увереност в себе си, общителност, целенасоченост и пр.
  
Към подхода за личностните черти трябва да се отнесат така наречените теории за харизматичното лидерстбо. При тях има още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук е задължително - идеите за лидерството се разглеждат като харизма (най-близкото й българско значение се описва с “чар” или “обаяние”). Лидерският феномен тук се свързва с омагьосващото въздействие и властната заразителност на поведението на лидера.  
+
Към подхода за личностните черти трябва да се отнесат така наречените теории за харизматичното лидерстбо. При тях има още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук е задължително - идеите за лидерството се разглеждат като харизма (най-близкото й българско значение се описва с “чар” или “обаяние”). Лидерският феномен тук се свързва с омагьосващото въздействие и властната заразителност на поведението на [[лидер]]а.  
  
 
Личностните характеристики на лидера според тези теории са в така наречения лидерски поглед в бъдещето, реторичното майсторство и умението да се внушава доверие. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за “напред”, за “водене” в бъдещето. Успешното лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалностите, които ни заобикалят, да се “улавят” и невидимите недостатъци на органи­зацията, да се предлага ясна посока на перспективното развитие. Имиджът и умението да се внушава доверие също не са за под. ценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и към своя лидерски поглед давайки си вид на самоуверени, на непоклатимо убедени в правото на убежденията си, внушавайки саможертва и голяма морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, гениални, успяващи, силни независимо от сте­пента на реалното им покритие. Няма рецепта за постигане на този ефект, но за целта се използват средства като: демонст­риране на жертвоготовност в името на интересите на последо­вателите, умело самоизтъкване, убедително артистично преуве­личаване на собствения принос и други. Добрата и услужлива па­мет също би била от полза, защото за околните често изглежда като блестяща ерудиция и висок интелект.
 
Личностните характеристики на лидера според тези теории са в така наречения лидерски поглед в бъдещето, реторичното майсторство и умението да се внушава доверие. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за “напред”, за “водене” в бъдещето. Успешното лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалностите, които ни заобикалят, да се “улавят” и невидимите недостатъци на органи­зацията, да се предлага ясна посока на перспективното развитие. Имиджът и умението да се внушава доверие също не са за под. ценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и към своя лидерски поглед давайки си вид на самоуверени, на непоклатимо убедени в правото на убежденията си, внушавайки саможертва и голяма морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, гениални, успяващи, силни независимо от сте­пента на реалното им покритие. Няма рецепта за постигане на този ефект, но за целта се използват средства като: демонст­риране на жертвоготовност в името на интересите на последо­вателите, умело самоизтъкване, убедително артистично преуве­личаване на собствения принос и други. Добрата и услужлива па­мет също би била от полза, защото за околните често изглежда като блестяща ерудиция и висок интелект.
  
==Поведение==
+
===Поведение===
 
Поведенски (бихевиористки) подход на изследване на лидерството. Теориите за характерните черти на лидерите не дават отговор на въпросите „Какво правят"? и „Как трябва да се адап­тират лидерите към променящите се изисквания на обкръжава­щата среда".
 
Поведенски (бихевиористки) подход на изследване на лидерството. Теориите за характерните черти на лидерите не дават отговор на въпросите „Какво правят"? и „Как трябва да се адап­тират лидерите към променящите се изисквания на обкръжава­щата среда".
  
Поради това през по-късен етап от развитието на науката вниманието се насочва от изследване на характерните черти към изследване поведението на лидера, т.е. преминава се към изс­ледване на това, какво правят. Тези изследвания на лидерството формират бихевиористки (поведенски) подход. Нарича се още под­ход за определяне стила на ръководство, тъй като поведението намира израз в конкретизиране на различни стилове на ръководство. Този подход създава основата за класификация на стиловете на ръководство (стиловете на поведение на лидера). Той има сериозни приноси в изследването на лидерството.
+
Поради това през по-късен етап от развитието на науката вниманието се насочва от изследване на характерните черти към изследване поведението на лидера, т.е. преминава се към изс­ледване на това, какво правят. Тези изследвания на лидерството формират бихевиористки (поведенски) подход. Нарича се още под­ход за определяне стила на ръководство, тъй като поведението намира израз в конкретизиране на различни стилове на ръководство. Този [[подход]] създава основата за класификация на стиловете на ръководство (стиловете на поведение на лидера). Той има сериозни приноси в изследването на лидерството.
  
 
Успешното лидерство е ефективно използване на междулич­ностното влияние за постигане на целите на фирмата. Лидерът успява чрез методите, чрез подходите, които използва, да влияе на групата. Приносът на поведенския подход в теорията за лидерството намира израз в многостранния анализ на поведението на мениджъра и в класификацията на стиловете на ръководство. Стилът на ръководство се дефинира като определен маниер на поведение на мениджъра, чрез който влияе и стимулира подчине­ните за изпълнение на целите на търговската фирма. Степента, в която мениджърът делегира пълномощията, типовете власти, които използва, грижата за човешките отношения - всичко това конкретизира стила на ръководство, характерен за даден лидер.
 
Успешното лидерство е ефективно използване на междулич­ностното влияние за постигане на целите на фирмата. Лидерът успява чрез методите, чрез подходите, които използва, да влияе на групата. Приносът на поведенския подход в теорията за лидерството намира израз в многостранния анализ на поведението на мениджъра и в класификацията на стиловете на ръководство. Стилът на ръководство се дефинира като определен маниер на поведение на мениджъра, чрез който влияе и стимулира подчине­ните за изпълнение на целите на търговската фирма. Степента, в която мениджърът делегира пълномощията, типовете власти, които използва, грижата за човешките отношения - всичко това конкретизира стила на ръководство, характерен за даден лидер.
Ред 77: Ред 77:
 
*[[Модели на лидерство]]
 
*[[Модели на лидерство]]
 
*[[Лидерско поведение според системата на стимулиране]]
 
*[[Лидерско поведение според системата на стимулиране]]
 +
*[[Управленска решетка на Блейк и Моутън]]
 
*[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]]
 
*[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]]
 
*[[Теория за трите стила на лидерство]]
 
*[[Теория за трите стила на лидерство]]
Ред 84: Ред 85:
 
*[[Лидер]]
 
*[[Лидер]]
 
*[[Предприемач]]
 
*[[Предприемач]]
 +
 
==Източници==
 
==Източници==
 
*[http://www.referati.org/liderstvo-i-stil-na-rykovodstvo-vlast-i-vliqnie/64518/ref Лидерство и стил на ръководство]
 
*[http://www.referati.org/liderstvo-i-stil-na-rykovodstvo-vlast-i-vliqnie/64518/ref Лидерство и стил на ръководство]
 
*[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове]
 
*[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове]
 
*[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове]
 
*[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове]
 +
==Външни препратки==
 +
*[http://www.bnb.bg/AboutUs/AUAboutBNB/AUBNBGovernment/AUSGoverningCouncil/ Управителен съвет на БНБ]
 +
*[http://www.ruskov-law.eu/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/novini/article/-2c68caaaf9.html Задължения на управителя на дружество с ограничена отговорност (ООД)]
 
[[category:Основи на управлението]]
 
[[category:Основи на управлението]]

Текуща версия към 15:06, 25 март 2014

Лидерските качества са това, което обуславя лидерът като такъв. (виж. Подходи в изучаване на лидерството)

Същност

Най-ранните опити за построяване на теория на лидерството са свързани с търсене на специфични черти на личността, присъщи на лидера. Основното тук е разглеждането на лидера като резултат от неговите фи­зически или психични характеристики, които му дават определено превъзходство над другите. Теоретиците изхождат от предпос­тавката, че някои хора се раждат като лидери и могат да пос­тигнат успех в това направление, за разлика от други.

Личностни чертни

Според теорията за „великия човек", която е доминирала в ми­налото, подходът е от гледна точка на личните качества, които притежава лидерът. Ръководството и лидерството стават обект на изследване в началото на XX столетие, когато учените започват да изучават интензивно мениджмънта. В периода между 30-те и 50-те години на 20. век се извършват мащабни системни изследвания по въпросите на лидерството. Тяхната цел е да се фор­мулират свойствата или личните характеристики на т.нар. ефективен ръководител и да се намери този набор от личностни черти, които притежават лидерите. В различните изследвания и опити се цитират редица качества и характеристики на лич­ността, които са важни, за да бъде индивидът лидер. Те най-общо могат да бъдат представени така:

  • физически характеристики: възраст, височина, тегло;
  • интелигентност: познания, способности, интелект, спра­ведливост;
  • характеристики, свързани с работата: инициативност, нас­тоятел ност, отговорност, стремеж към успех;
  • личностни характеристики: бързина, доминантност, открит характер, агресивност, независимост, решителност, ентусиа­зъм, убеденост в собствената правота, авторитарност.

Едва през 1948 г. Ралф Стогдил след обширен преглед на повече от 100 теории на лидерството стига до извода, че лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на:

  • интелект;
  • знания;
  • сигурност при изпълнение на отговорни дейности; 1 активност при участие в обществените процеси;
  • социално-икономически статус.

Едвин Гизели, виден изследовател на лидерството, посочва 8 персонални черти и 5 мотивационни характеристики, които счи­та за особено важни за лидера

Персонални черти са:

  • интелигентност; I инициативност;
  • способност да ръководи;
  • увереност в себе си;
  • сходство със своите подчинени;
  • решителност;
  • мъжественост/женственост;
  • зрелост.

Мотивационни характеристики са:

  • потребност от сигурност за работата;
  • нужда от финансово поощрение;
  • потребност от власт над другите;
  • нужда от самоутвърждаване;
  • потребност от положение в службата.

В своето изследване Гизели ранжира тези характерни черти според тяхното относително значение като: много важни; със средно значение и незначителни. Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точ-кова таблица, известна по-късно като „скала на Гизели".

Изследването на качествата на лидера в теорията на харак­терните черти се свързва в повечето случаи с успеха на лидерството. Но не може да се твърди, че успехът е функция изцяло на характерните черти. В този смисъл много често подходът, основан на личните качества, най-често се отхвърля.

През по-късен етап някои теоретици в това направление чрез изследвания подчертават, че за лидера могат да бъдат присъщи и черти, придобити чрез обучение и практически опит. Анализът на тези обобщени резултати показва, че са необходими интелект, воля, увереност в себе си, общителност, целенасоченост и пр.

Към подхода за личностните черти трябва да се отнесат така наречените теории за харизматичното лидерстбо. При тях има още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук е задължително - идеите за лидерството се разглеждат като харизма (най-близкото й българско значение се описва с “чар” или “обаяние”). Лидерският феномен тук се свързва с омагьосващото въздействие и властната заразителност на поведението на лидера.

Личностните характеристики на лидера според тези теории са в така наречения лидерски поглед в бъдещето, реторичното майсторство и умението да се внушава доверие. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за “напред”, за “водене” в бъдещето. Успешното лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалностите, които ни заобикалят, да се “улавят” и невидимите недостатъци на органи­зацията, да се предлага ясна посока на перспективното развитие. Имиджът и умението да се внушава доверие също не са за под. ценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и към своя лидерски поглед давайки си вид на самоуверени, на непоклатимо убедени в правото на убежденията си, внушавайки саможертва и голяма морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, гениални, успяващи, силни независимо от сте­пента на реалното им покритие. Няма рецепта за постигане на този ефект, но за целта се използват средства като: демонст­риране на жертвоготовност в името на интересите на последо­вателите, умело самоизтъкване, убедително артистично преуве­личаване на собствения принос и други. Добрата и услужлива па­мет също би била от полза, защото за околните често изглежда като блестяща ерудиция и висок интелект.

Поведение

Поведенски (бихевиористки) подход на изследване на лидерството. Теориите за характерните черти на лидерите не дават отговор на въпросите „Какво правят"? и „Как трябва да се адап­тират лидерите към променящите се изисквания на обкръжава­щата среда".

Поради това през по-късен етап от развитието на науката вниманието се насочва от изследване на характерните черти към изследване поведението на лидера, т.е. преминава се към изс­ледване на това, какво правят. Тези изследвания на лидерството формират бихевиористки (поведенски) подход. Нарича се още под­ход за определяне стила на ръководство, тъй като поведението намира израз в конкретизиране на различни стилове на ръководство. Този подход създава основата за класификация на стиловете на ръководство (стиловете на поведение на лидера). Той има сериозни приноси в изследването на лидерството.

Успешното лидерство е ефективно използване на междулич­ностното влияние за постигане на целите на фирмата. Лидерът успява чрез методите, чрез подходите, които използва, да влияе на групата. Приносът на поведенския подход в теорията за лидерството намира израз в многостранния анализ на поведението на мениджъра и в класификацията на стиловете на ръководство. Стилът на ръководство се дефинира като определен маниер на поведение на мениджъра, чрез който влияе и стимулира подчине­ните за изпълнение на целите на търговската фирма. Степента, в която мениджърът делегира пълномощията, типовете власти, които използва, грижата за човешките отношения - всичко това конкретизира стила на ръководство, характерен за даден лидер.

Първоначалният замисъл на всички бихевиористки изследвания и анализи е да се открие „най-добър" стил на ръководство, ефек­тивен за всички ситуации. През по-късен етап теоретиците от тази школа разработват различни модели, но във всеки се акцен­тира върху две водещи характеристики на лидерството - ориен­тация към задачите и ориентация към персонала.

Вижте още

Източници

Външни препратки