Разлика между версии на „Лихвен процент“
| (Не са показани 8 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | '''Лихвеният процент''' е '''обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до [[кредитор]]ите, [[заем]]ополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите.''' | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за [[кредит]]и, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при [[рефинансиране]]то на търговските банки. | ||
| + | |||
| + | Повишаване на лихвените проценти предизвиква: | ||
| + | *Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите [[пасив]]и; | ||
| + | * Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални [[актив]]и. | ||
| + | * П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление; | ||
| + | * Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута; | ||
| + | * Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. [[депозит]]ите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна [[валута]]. ; | ||
| + | * Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност. | ||
| + | |||
| + | Резултатите при намаляване на лихвените проценти са обратни: | ||
| + | * Спестяванетията се намаляват; | ||
| + | * Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават; | ||
| + | * Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление; | ||
| + | * Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният [[износ]]; | ||
| + | * Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява [[безработица]]та; | ||
| + | * Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната. | ||
| + | |||
| + | В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за [[депозит]]ите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални [[лихвен спред]] и [[лихвен марж]] и съответно [[рентабилност]]. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви. | ||
| + | |||
| + | Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ. | ||
| + | Парадооксът на спестяванията се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент за депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и на кредитите и следователно промяна и съответно намаляване на инвестициите, потреблението, нетния износ. | ||
| + | Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност и на тази основа се намаляват и спестяванията. | ||
| + | |||
| + | Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната. | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | [[Риск]] | + | *[[Инфлация]] |
| − | [[Ефективност на управлението]] | + | *[[Ефект на Фишер]] |
| − | [[Акция]] | + | *[[Риск]] |
| − | [[Инвестиционен портфейл]] | + | *[[Ефективност на управлението]] |
| − | [[Облигация]] | + | *[[Акция]] |
| − | [[Варант]] | + | *[[Инвестиционен портфейл]] |
| − | [[Питър Линч]] | + | *[[Облигация]] |
| − | [[Хибридна ценна книга]] | + | *[[Варант]] |
| − | [[Държавни ценни книжа]] | + | *[[Питър Линч]] |
| − | [[Акционерно дружество]] | + | *[[Хибридна ценна книга]] |
| − | [[Ценна книга]] | + | *[[Държавни ценни книжа]] |
| − | [[Норма на дисконтиране]] | + | *[[Акционерно дружество]] |
| − | [[Централен депозитар]] | + | *[[Ценна книга]] |
| − | [[Доходност]] | + | *[[Норма на дисконтиране]] |
| − | [[Суап]] | + | *[[Централен депозитар]] |
| − | [[Хеджор]] | + | *[[Доходност]] |
| − | [[Вторичен пазар]] | + | *[[Суап]] |
| − | [[Фючърсен контракт]] | + | *[[Хеджор]] |
| − | [[Опционна премия]] | + | *[[Вторичен пазар]] |
| − | [[Джордж Сорос]] | + | *[[Фючърсен контракт]] |
| + | *[[Опционна премия]] | ||
| + | *[[Джордж Сорос]] | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| + | *[http://www.referati.org/syshtnost-na-lihvata/23732/ref Същност на лихвата] | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| + | *[http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html Калкулатор лихви] | ||
| + | *[http://www.bnb.bg/ БНБ] | ||
[[category:Икономикс]][[category:Финансови пазари и инструменти]] | [[category:Икономикс]][[category:Финансови пазари и инструменти]] | ||
Текуща версия към 15:03, 25 март 2014
Лихвеният процент е обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите.
Същност
Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при рефинансирането на търговските банки.
Повишаване на лихвените проценти предизвиква:
- Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите пасиви;
- Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи.
- П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление;
- Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута;
- Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. ;
- Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност.
Резултатите при намаляване на лихвените проценти са обратни:
- Спестяванетията се намаляват;
- Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;
- Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;
- Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ;
- Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата;
- Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.
В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.
Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ. Парадооксът на спестяванията се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент за депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и на кредитите и следователно промяна и съответно намаляване на инвестициите, потреблението, нетния износ. Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност и на тази основа се намаляват и спестяванията.
Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната.
Вижте още
- Инфлация
- Ефект на Фишер
- Риск
- Ефективност на управлението
- Акция
- Инвестиционен портфейл
- Облигация
- Варант
- Питър Линч
- Хибридна ценна книга
- Държавни ценни книжа
- Акционерно дружество
- Ценна книга
- Норма на дисконтиране
- Централен депозитар
- Доходност
- Суап
- Хеджор
- Вторичен пазар
- Фючърсен контракт
- Опционна премия
- Джордж Сорос