Разлика между версии на „Креативност“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 61: Ред 61:
  
 
* Доралийски, А. „Евристични методи в управлението „
 
* Доралийски, А. „Евристични методи в управлението „
* http://biservalov.net/private/kakvo-e-kreativnost/  Какво е креативност?
+
* [http://biservalov.net/private/kakvo-e-kreativnost/  Какво е креативност?]
 
* Пирьов, Г., П. Русев. Психология на творчеството. С., Наука и изкуство, 1981.
 
* Пирьов, Г., П. Русев. Психология на творчеството. С., Наука и изкуство, 1981.
  

Версия от 16:21, 14 март 2014

Понятието креативност( фр.creation, англ.creativity, ит.сreacione) в превод означава творение, създаване и има сложен характер. Определението от Енциклопедия по психология е по-обширно: Креативитетът е способност да се виждат нови отношения, да се продуцират необикновени идеи и да се отклонява от традиционните модели (начини) на мислене.

История

Концепцията за креативността се заражда преди повече от 50 хиляди години като вроден талант на Homo Sapiens, или т. нар. „съвременен човек”. Творческото мислене обаче не е било присъщо на неандерталците. Майкъл Рей, професор от Станфорд и преподавател в курс по креативност, твърди, че всеки човек има творчески способности. Той вярва, че когато хората не могат да „включат” творческото си мислене, това не означава, че то не съществува, а че по-скоро е подтиснато от нещо, което той нарича „глас на вътрешната преценка”. Този глас е виновен и за ниското самочувствие.

Психологическа гледна точка на креативността

За психологическия анализ на креативитета централно място заема проблемът за творческата личност, тъй като „творчеството е специфична човешка дейност, в която се проявява и формира най-пълно личността” (Г. Пирьов). Проблемът за психологията на творчеството и творческата личност се корени още в древността, най-вече в трудовете на древногръцките философи Аристотел и Платон. В по-ново време необходимостта от проучване на творческата дейност се изтъква от Декарт и Лайбниц. Л. М. Терман прави първи опити за изследване на психологическия характер на творчеството върху деца с високо развити способности. По отношение на творческата личност психолозите се обединяват около мнението, че проблемът може да се проучва само въз основа на психологията на личността като структурна система, която е сложна и динамична, специфична и детерминирана от биологични и специални фактори. Психолозите Д. Гилфорд, М. Гилкрист, С. Бърт, Богоявленская, А. Лук и др. създават тестове и методики, които проучват определени страни от структурата на интелекта, творческите способности, творческото мислене.

С помощта на тези изследвания през последните години психолозите подреждат една мозайка, която очертава общите контури на способността за творчество, или креативността. В общи линии те са следните:

  1. Възприемчивост към нови, необикновени идеи и продуцирането на такива.
  2. Дивергентен, евристичен тип на мислене, водещ в различни направления.
  3. Богатство, активност и оригиналност на въображението.
  4. Чувствителност и толерантност към неяснотите и двусмислието.
  5. Настойчивост в търсенето на решения, нестандартност в решаването на проблеми и др.

Характеристики на творческото мислене

Творческото мислене има пет основни характерни черти ( според Майкъл Рей), а те са именно

  • интуиция
  • воля
  • удоволствие
  • сила
  • състрадание

Инструментите, които стимулират тези характеристики са следните:

  • вярата в творческите способности
  • липсата на оценка
  • точните наблюдения
  • неудобните въпроси

Освен това Майкъл Рей споделя мнението, че креативността не се изразява във великите еврика моменти, раждащи най-добрите идеи. Тя е начин на живот.

Според изследователите Брайън Клег и Пол Бирч( 2002г.), има 3 неща, които могат да стимулират мозъка: физическото движение, забавлението и пространственото мислене, музиката и изкуството. Почивката също е един чудесен начин- мнозина споделят, че креативността им е била провокирана точно в такава среда – на освободеност на мисълта, позитивизъм и спокойствие.

Почти всеки специалист в тази област е наясно, че истинската креативност не е резултат от вдъхновение, а е плод на упорита работа и съсредоточеност. Умението да бъдем креативни е нещо, което откриваме в себе си и доизграждаме с постоянство - чрез постепенно формиране на стил, увереност и наблюдения за околния свят.

Творчески процес

Де Боно (1971г), обяснява творческият процес като разчупване на установените норми, с цел да видим нещата под друг ъгъл. Идеите са „очилата”, през които хората гледат на фактите, за да бъдат осведомени. Различните хора, гледат по различен начин на фактите, според идеите, които всеки от тях развива. Ако стар факт бъде погледнат през призмата на нова идея, това би дало нова информация за него. Една истински креативна идея, носи стойност на някого/на дадена задача и е полезна с нещо. Изследователят дава пример с триъгълна врата – идеята за такава врата сама по себе си е нестандартна, но не е креативна, освен ако триъгълната врата реално не добавя стойност за хората, т.е. реално да е полезна с нещо в определени случаи. В същото време много хора си мислят, че са креативни само защото са различни, но това не е състоятелно.Творчеството може да се разглежда като своеобразен талант, процес, продукт или като обособяване на дадена група от друга.

Бариери пред творческото мислене

Много хора твърдят, че „нямат време да се занимават с творчество”. Натискът от времето, шумът и разсейващата атмосфера, нежеланието и отказът към креативност от страна на колеги и това, че клиентите не са отворени към нови идеи, са определени като най-големите пречки за творчески подход в работата. Друг проблем,който спира хората да творят в работата си, е фактът, че те се страхуват да не сбъркат, да не допуснат грешка, или да не бъдат обвинени, че са допуснали грешка (въпреки, че са имали най-добри намерения, когато са се опитвали да бъдат креативни).

Често креативността е пренебрегвана, за сметка на логиката и „здравата мисъл”, за които се говори повече и които според мнозина имат по-голяма стойност. Всички деца са креативни чрез своите игри и въображение- рядко,обаче ние, възрастните сме такива. Креативността се основава на странично мислене, свързано с прекъсване на досегашния му модел, избягване на стари идеи и измисляне на нови. Според де Боно, провокацията е един от основните начини за това, тъй като е метод за тотална противоположност на традиционното логическо мислене и има за цел да предизвика догмите в мисленето.

Виж още

Източници

  • Доралийски, А. „Евристични методи в управлението „
  • Какво е креативност?
  • Пирьов, Г., П. Русев. Психология на творчеството. С., Наука и изкуство, 1981.

Външни препратки