|
|
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | Понятието “'''контрол'''” произлиза от френската дума “''controle''”, която означава '''проверка'''. Контролът е основна управленска функция свързана с установяване поведението на системата, нейната възможност да се развива в набелязаните параметри. | | Понятието “'''контрол'''” произлиза от френската дума “''controle''”, която означава '''проверка'''. Контролът е основна управленска функция свързана с установяване поведението на системата, нейната възможност да се развива в набелязаните параметри. |
| | | | |
| − | | + | ==Същност== |
| − | | |
| − | ==Контролът като управленска [[функция]]== | |
| − | | |
| − | <center></center>
| |
| | | | |
| | Контролирането е управленска [[функция]], чрез която [[мениджър]]ът определя степента на съответствие между текущото и желаното, залегнало в плана състояние във всеки момент и предприема корекции в работата, когато се установяват недопустими [[отклонениe]]я между планираните и регистрираните стойности на параметри описващи състоянието. Следователно чрез функцията контролиране, мениджърът подържа вярната посока и избрания от фирмата курс на действие. | | Контролирането е управленска [[функция]], чрез която [[мениджър]]ът определя степента на съответствие между текущото и желаното, залегнало в плана състояние във всеки момент и предприема корекции в работата, когато се установяват недопустими [[отклонениe]]я между планираните и регистрираните стойности на параметри описващи състоянието. Следователно чрез функцията контролиране, мениджърът подържа вярната посока и избрания от фирмата курс на действие. |
| Ред 14: |
Ред 10: |
| | | | |
| | Управленската система за контрол има две основни направления на действие, от една страна, тя следи за правилността на посоката, в която се движи фирмата, тоест непрекъснато оценява доколко избраната и изпълнявана [[стратегия]] е целесъобразна и адекватна на условията, в които функционира фирмата. От друга страна, тя текущо преценява [[резултат]]ите от дейността на фирмата – доколко се постигат набелязаните [[цел]]и и задачи, спазват ли се графиците, на желаното ниво ли са приходите, разходите [[печалба]]та и т.н. | | Управленската система за контрол има две основни направления на действие, от една страна, тя следи за правилността на посоката, в която се движи фирмата, тоест непрекъснато оценява доколко избраната и изпълнявана [[стратегия]] е целесъобразна и адекватна на условията, в които функционира фирмата. От друга страна, тя текущо преценява [[резултат]]ите от дейността на фирмата – доколко се постигат набелязаните [[цел]]и и задачи, спазват ли се графиците, на желаното ниво ли са приходите, разходите [[печалба]]та и т.н. |
| − |
| |
| − | ==Основни етапи в [[процес]]а на контролиране==
| |
| − |
| |
| − | [[Image:strategi4eski kontrol.gif||right|alt=Стратегически контрол.| контрол.]]
| |
| − |
| |
| − | # Определяне показатели за сравняване. Те са израз на [[резултат]]ите, които фирмата желае да достигне от съответната дейност на съответното място и за точно определено време. Желателно е показателите да имат количествено измерение, качествено измерение и да са посочени за точно определено време.
| |
| − | # Измерване на резултатите от [[дейност]]та. Този е най-трудоемкият и скъп [[етап]], защото е свързан с набирането и обработването на голямо количество специфична информация. Освен това информацията трябва да е максимално точна.
| |
| − | # Сравнение и [[оценка]] на действителните [[резултат]]и и поставените стандарти. Това сравнение показва в каква степен постигнатите резултати се различават от желаните, а следователно и в каква степен фирмената дейност съответства на планираната.
| |
| − | # Информиране на заинтересованите за установените [[отклонениe]]я от набелязаните стандарти. От ключово значение тук е информацията за установените отклонения да е акуратна, да достигне по предназначение и точно на време.
| |
| − | # Предприемане на коригиращи действия, ако е необходимо. Всяка [[дейност]] се съпътства с определени отклонения от очакваните резултати. Ето защо много важно е да се определи, кое отклонение от стандартите е достатъчно голямо и носи реална заплаха, за да се изисква предприемане на специални коригиращи мерки. Понякога коригиращите мерки са свързани с предефиниране на фирмените [[цел]]и и стратегии, а това води и до съответната [[промяна]] в стандартите за контрол.
| |
| − |
| |
| − | ==Видове управленкси контрол==
| |
| − |
| |
| − | Управленския контрол може да бъде класифициран по различни критерии и така да се дефинират различните видове контрол.
| |
| − |
| |
| − | # В зависимост от това кога се провежда контрола се дели на: предварителен, текущ и последващ.
| |
| − |
| |
| − | А) Предварителният се провежда преди началото на изпълнението на набелязаните фирмени [[дейност]]и. [[Цел]]та ме е да разкрие навреме евентуалните грешки в [[план]]овете и да предотврати неправилното изразходване на ресурси.
| |
| − |
| |
| − | Б) Текущият се изпълнява по време на изпълнението на набелязаните дейности и има задача да разкрива текущо евентуалните нежелани отклонения от набелязаните междинни цели и резултати.
| |
| − |
| |
| − | В) Последващият се провежда, след като съответните планирани дейности вече са извършени и цели да установи съответствието на постигнатите резултати с набелязаните цели.
| |
| − |
| |
| − | # Особено важно е делението на контрола на стратегически и оперативен.
| |
| − |
| |
| − | А) Стратегическият контрол е главно предварителен и текущ. Той има за цел да прецени до колко стратегията на фирмата е правилно избрана, да проследи и контролира нейното изпълнение, навреме да разкрива възникналите проблеми и заплахи и да предприема необходимите корекции.
| |
| − |
| |
| − | Такива условия, като тези на средата са правните, демографските и социални промени, информацията, лихвените проценти, технологичното развитие и появата на продуктови заместители, засилването на конкуренцията, промяната на потребителските желания, проблеми с данъците и много други. Неочакваните изменения на тези условия могат да направят избраната стратегия нецелесъобразна или неизпълнима.
| |
| − |
| |
| − | Контролът върху изпълнението на [[стратегия]]та е насочен към [[оценка]]та на това до колко добре се изпълнява начертаната стратегия и трябва да се провери дали се налага тя да бъде променена, поради ниската и ефективност, или поради допуснати слабости в прилагането и.
| |
| − |
| |
| − | Стратегическият обзор се състои в непрекъснато следене и [[оценка]] на всички събития, [[факт]]и и въздействия във и извън фирмата, които по някакъв начин могат да заплашат изпълнението на фирмената стратегия или да я направят нецелесъобразна.
| |
| − |
| |
| − | [[Оценка]]та на внезапни събития и въздействия е разновидност на вече посочените видове контрол. Насочен е към изграждането на процедури за бърза [[оценка]] на неочаквани събития и въздействия, изискващи драстични промени в изпълняваната стратегия, както и за навременното осъществяване на тези промени.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | [[Image: strategicheskkontrol 2.gif|thumb|left|alt= контрол.| Стратегически контрол.]]
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Б) Оперативния контрол по своята същност с текущ и последващ контрол. Чрез него ръководството на предприятието текущо оценява постигнатите резултати, сравнява ги с поставените [[цел]]и и задачи и взема коригиращи мерки. Тоя се осъществява в рамките на сравнително кратки периоди от време – обикновено от един месец до една година. В резултат на провеждането му се контролират оперативните резултати от дейността на фирмата. Преценява се до колко се постигат набелязаните цели и задачи, спазват ли се графиците, на желаното ниво ли са приходите, разходите, печалбата, и др. Всичко това е необходимо за гарантиране на висока [[ефективност]] на [[дейност]]та на предприятието и с условие за изпълнение на набелязаните стратегически задачи.
| |
| − |
| |
| − | ==Видове контрол ==
| |
| − |
| |
| − | Най-общо контролът може да се раздели на основни и конкретни форми на контрол.
| |
| − |
| |
| − | Основни са тези форми на контрол, които имат по-голяма представителност и се смятат за базови.
| |
| − |
| |
| − | ===Държавен и обществен контрол===
| |
| − |
| |
| − | Държавният контрол се осъществява от специално създадени институции. Той произтича от правото на държавата да управлява своята собственост и да защитава своите интереси. Типични представители на държавния контрол са финансовия, стопанския, контрола осъществяван от сметната палата и др.
| |
| − |
| |
| − | Контролът осъществяван от държавните органи е строго регламентиран. Оценките му са документирани по определен от закона ред, а изводите и указанията са императивно представени;
| |
| − |
| |
| − | Общественият контрол е сравнително слабо проявен, но е израз на критичното отношение към поведението на държавни институции, служебни лица, към личностните прояви в отделни [[организация]]и.
| |
| − |
| |
| − | ===Вътрешен и външен===
| |
| − |
| |
| − | Според мястото на субекта и [[обект]]а , контролът е вътрешен и външен.
| |
| − |
| |
| − | Вътрешен е контролът , когато субекта и [[обекта]] са в непосредствена близост или са в една система.
| |
| − |
| |
| − | Външен е контролът, при който имаме отдалеченост на субекта от [[обект]]а, т.е. те са в различни системи. Външният контрол показва наличие на [[йерархия]] в управлението.
| |
| − |
| |
| − | ===Независим контрол ===
| |
| − |
| |
| − | Той е особен род проявление на контролната [[функция]]. Приема се ,че независим е контрола, който се подчинява единствено на закона и не принадлежи към никоя държавна или друга институция. В развитите икономически страни независимия контрол се осъществява в две форми:
| |
| − |
| |
| − | Държавен одит – извършва се от сметната палата и се подчинява само на Парламента;
| |
| − |
| |
| − | Независим одит – контрол на одиторите , които имат призната по съответния законодателен ред правоспособност да проверяват и заверяват годишни счетоводни отчети.
| |
| − |
| |
| − | ===Материален и документален контрол===
| |
| − |
| |
| − | Контролът се разглежда като материален и документален въз основа на специфични особености на [[обект]]а и субекта на въздействие.
| |
| − |
| |
| − | Документален е контрола върху цялата документация и съдържащото се в нея.
| |
| − |
| |
| − | Материален е контрола върху съдържащите се в документа процеси, които може да се разглеждат и като инвентаризация.
| |
| − |
| |
| − | ===Дистанционен контрол===
| |
| − |
| |
| − | При него няма контакт между субекта и обекта. Този вид контрол все повече ще намира място в управлението. При него само сателитна връзка позволява да се наблюдават и контролират някои процеси.
| |
| − |
| |
| − | ==Конкретни видове контрол==
| |
| − |
| |
| − | Осъществяват се в различни условия по различни начини и биват следните разновидности:
| |
| − |
| |
| − | ===Проверка и видове проверки===
| |
| − |
| |
| − | Проверката е една от формите при който има непосредствен контакт между субект и обект на контрол. Проверяват се параметрите при които се развива системата. Проверката може да бъде планова и извънпланова, пълна и репрезентативна, частична , тематична, компромисна, предметна, формална, документална и т.н.
| |
| − |
| |
| − | Тематичната е свързана с проверка на изпълнени задачи.
| |
| − |
| |
| − | Формалната проверка е по форма, т.е. за формата на документи и неговото съдържание от гледна точка на съдържанието.
| |
| − |
| |
| − | Документалната проверка е свързана с проверката на документи.
| |
| − |
| |
| − | ===Ревизия===
| |
| − |
| |
| − | Включва в състава си различни процедури и представлява последваща форма на контрола. Ревизията винаги представлява пълен контрол. В нея се включват проверки от материален и документален характер, насрещни и кръстосани проверки.
| |
| − |
| |
| − | ===Проучване ===
| |
| − |
| |
| − | Чрез него не само се констатира определено събитие, но се извършва анализ и оценка на събитията, изследват се факторите и условията които ги пораждат.
| |
| − |
| |
| − | ===[[Наблюдения]] ===
| |
| − |
| |
| − | Дългосрочна контролна форма за системно и продължително изследване на [[процес]]ите и на комплекси от [[процес]]и и явления. В резултат на [[наблюдениe]]ята се извършва съответно регулиране. Наблюдението има следните задачи:
| |
| − |
| |
| − | * Да се информират съответните управленски органи за съществуващите отклонения в наблюдаваните обекти;
| |
| − | * Да се окаже съдействие за отстраняване на отклоненията и за достигане на необходимото равнище в рамките на проблема;
| |
| − | * Да се предотвратят възможните отрицателни резултати в бъдещето състояние на контролните параметри. Изборът на тематика за наблюдение зависи от значимостта на отделните параметри на системите.
| |
| − |
| |
| − | ===Систематичен контрол===
| |
| − |
| |
| − | Той се осъществява върху реализацията на избрана стратегия. Обект на този контрл са условията и предпоставките за решаване на стратегически задачи.
| |
| − |
| |
| − | Стратегическият контрол е дългосрочен и служи за допълване и усъвършенстване на системата.
| |
| − |
| |
| − | ===Прогностичен контрол===
| |
| − |
| |
| − | [[Обект]] са условията в които се развива даден контрол, неговото минало и настояще. От тази изходна позиция се прогнозира поведението на дадена система или процес към определен момент. За да се осъществи този контрол е необходимо да се разполага с богата информация за системата. Обектите на прогностичния контрол могат да бъдат всички ситеми в обществото.
| |
| − |
| |
| − | ==Анализът като форма на контрол==
| |
| − |
| |
| − | Той е сомостоятелна форма на контрол, която се проявява чрез петте основни елемента на функцията контрол. Необходимата информация се събира целево по предварително определени признаци и показатели. Обект на този анализ са различно протичащи по време [[явлениe]]я и [[процес]]и.
| |
| − |
| |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| − | | + | *[[Видове контрол]] |
| − | * [[Контрольор]] | + | *[[Етапи на процеса на контрол]] |
| − | * [[Управленско решение]] | + | *[[Методи на контрол]] |
| | + | *[[Видове управленски контрол]] |
| | + | * [[Контролинг]] |
| | + | * [[Задача за решаване]] |
| | * [[Прогнозиране]] | | * [[Прогнозиране]] |
| | | | |