Разлика между версии на „Видове икономически инструменти“
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Икономическите инструменти се разделят на ценови, финансови и пазарни.''' | '''Икономическите инструменти се разделят на ценови, финансови и пазарни.''' | ||
| − | + | ==Ценови== | |
Необходимост от икономически инструменти: Спазването на екологичните стандарти засега се постига главно чрез контролно-забранителни мерки. Така е в България, а също и в страните от ЕС. Има обаче тенденция към замяната им с икономически инструменти и може да се предполага, че през следващите години и десетилетия те ще доминират. | Необходимост от икономически инструменти: Спазването на екологичните стандарти засега се постига главно чрез контролно-забранителни мерки. Така е в България, а също и в страните от ЕС. Има обаче тенденция към замяната им с икономически инструменти и може да се предполага, че през следващите години и десетилетия те ще доминират. | ||
| + | ==Финансови== | ||
Икономическите инструменти са опит за обвързване на частните с обществените [[разход|разходи]] и [[ограничаване]] на външните екологични ефекти, които се изразяват в повишение или намаление на вредните [[емисия|емисии]]. Това се постига чрез включването им в цената, която плащат потребителите на даден продукт – суровини, горива, енергия, вода, транспортни услуги. Така се използва информацията и сигналите, които цените излъчват. Но за да излъчват надеждна [[информация]] самите цени трябва да са надеждни. В противен случай (както е сега), те излъчват подвеждащи [[сигнали]]. | Икономическите инструменти са опит за обвързване на частните с обществените [[разход|разходи]] и [[ограничаване]] на външните екологични ефекти, които се изразяват в повишение или намаление на вредните [[емисия|емисии]]. Това се постига чрез включването им в цената, която плащат потребителите на даден продукт – суровини, горива, енергия, вода, транспортни услуги. Така се използва информацията и сигналите, които цените излъчват. Но за да излъчват надеждна [[информация]] самите цени трябва да са надеждни. В противен случай (както е сега), те излъчват подвеждащи [[сигнали]]. | ||
Известни са широк кръг икономически инструменти: от "меки", които позволяват голяма [[гъвкавост]] на замърсителя при постигане на дадена екологична[[ цел]], до "твърди", които са близки до традиционните контролно-забранителни инструменти. Най-често използваните икономически инструменти са цени, данъци, такси за замърсители и потребители, застрахователни [[схеми]], търгуеми права за емисия на замърсители и т.н. | Известни са широк кръг икономически инструменти: от "меки", които позволяват голяма [[гъвкавост]] на замърсителя при постигане на дадена екологична[[ цел]], до "твърди", които са близки до традиционните контролно-забранителни инструменти. Най-често използваните икономически инструменти са цени, данъци, такси за замърсители и потребители, застрахователни [[схеми]], търгуеми права за емисия на замърсители и т.н. | ||
| + | ==Пазарни== | ||
Икономическите инструменти, които регулират количеството на замърсяването предоставят на пазара да реши кой и къде да се приспособява. Те са най-подходящи за [[ситуации]] в които регулаторът изисква [[сигурност]] за постигане на екологичните цели, без да се интересува кой полага усилия за намаляване на вредните емисии. В крайна сметка, желаното намаляване на замърсяването се постига там, където разходите са най-ниски. | Икономическите инструменти, които регулират количеството на замърсяването предоставят на пазара да реши кой и къде да се приспособява. Те са най-подходящи за [[ситуации]] в които регулаторът изисква [[сигурност]] за постигане на екологичните цели, без да се интересува кой полага усилия за намаляване на вредните емисии. В крайна сметка, желаното намаляване на замърсяването се постига там, където разходите са най-ниски. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Принципи на икономическите инструменти]] |
*[[Финансов пазар]] | *[[Финансов пазар]] | ||
*[[Фондова борса]] | *[[Фондова борса]] | ||
Текуща версия към 11:51, 4 март 2014
Икономическите инструменти се разделят на ценови, финансови и пазарни.
Ценови
Необходимост от икономически инструменти: Спазването на екологичните стандарти засега се постига главно чрез контролно-забранителни мерки. Така е в България, а също и в страните от ЕС. Има обаче тенденция към замяната им с икономически инструменти и може да се предполага, че през следващите години и десетилетия те ще доминират.
Финансови
Икономическите инструменти са опит за обвързване на частните с обществените разходи и ограничаване на външните екологични ефекти, които се изразяват в повишение или намаление на вредните емисии. Това се постига чрез включването им в цената, която плащат потребителите на даден продукт – суровини, горива, енергия, вода, транспортни услуги. Така се използва информацията и сигналите, които цените излъчват. Но за да излъчват надеждна информация самите цени трябва да са надеждни. В противен случай (както е сега), те излъчват подвеждащи сигнали.
Известни са широк кръг икономически инструменти: от "меки", които позволяват голяма гъвкавост на замърсителя при постигане на дадена екологичнацел, до "твърди", които са близки до традиционните контролно-забранителни инструменти. Най-често използваните икономически инструменти са цени, данъци, такси за замърсители и потребители, застрахователни схеми, търгуеми права за емисия на замърсители и т.н.
Пазарни
Икономическите инструменти, които регулират количеството на замърсяването предоставят на пазара да реши кой и къде да се приспособява. Те са най-подходящи за ситуации в които регулаторът изисква сигурност за постигане на екологичните цели, без да се интересува кой полага усилия за намаляване на вредните емисии. В крайна сметка, желаното намаляване на замърсяването се постига там, където разходите са най-ниски.
Вижте още
- Принципи на икономическите инструменти
- Финансов пазар
- Фондова борса
- Пазар
- Мечи пазар
- Бичи пазар
- NASDAQ
Източници
- George C. Chacko et al Financial Instruments and Markets: A Casebook 2006
- John C. Hull, Options, Futures, and Other Derivatives 2012 PEARSON 847 p.
- Stephen G. Ryan, Financial Instruments and Instititions : Accounting and Disclosure Rules
- Rangarajan K. Sundaran, Sanjiv R. Das, Derivatives: Principles and Practice 2011 McGraw-Hill
- Евгений Аксенов, Игорь Альтшулер, Аутсорсинг: 10 заповедей и 21 инструмент 2009 Питер
- С.Я. Бабаскин, Инновационный проект. Методы отбора и инструменты анализа рисков 2009 Дело
- Бойка Брезоева, Валутни операции и финансови инструменти б.г. Плутон - 1 57 с. 9091
- Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи