Разлика между версии на „Инвестиционен портфейл“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 7 междинни версии от същия потребител)
Ред 3: Ред 3:
 
==Същност==
 
==Същност==
  
Думата “портфейл” (portfolio) означава комбинация от активи инвестирани и притежавани от даден инвеститор – институционален или индивидуален. По принцип в портфейла се включват пълният набор от [[актив]]и на [[инвеститор]]а – финансови, материални и нематериални. Все пак по-долу ще се наблегне върху финансовите активи и под “портфейл” ще се разбира “портфейл от финансови активи”. Повечето хора, целенасочено или не, притежават портфейли от активи (от всякакъв вид). Смисълът на портфейла е подобряването на условията за [[инвестиране]]. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия [[риск]], приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.Обособяването на инвестициите в портфейл е част от [[стратегия]], наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], [[недвижим имот|недвижими имоти]], [[фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност. През 50те години на XX век [[Хари Марковиц]] създава прост модел на портфейл, който е в основата на модерната теория на портфейла. Преди него [[инвеститор]]ите използват концепциите за [[риск]] и [[доход]] доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за риска, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, в смисъла “не слагай всичките си яйца в една кошница”. Марковиц е първият разработил идеята за [[диверсификация]] на портфейла в научен вид. С количествени методи той доказва защо и как диверсификацията намалява риска в даден инвеститорски портфейл.
+
Думата “портфейл” (portfolio) означава комбинация от активи инвестирани и притежавани от даден инвеститор – институционален или индивидуален. По принцип в портфейла се включват пълният набор от [[актив]]и на [[инвеститор]]а – финансови, материални и нематериални. Все пак по-долу ще се наблегне върху финансовите активи и под “портфейл” ще се разбира “портфейл от финансови активи”. Повечето хора, целенасочено или не, притежават портфейли от активи (от всякакъв вид). Смисълът на портфейла е подобряването на условията за [[инвестиране]].  
  
==Видове==
+
На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия [[риск]], приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.
  
Видът на портфейла е инвестиционната му характеристика, базираща се на отношението между риск и доход.
+
Обособяването на инвестициите в портфейл е част от [[стратегия]], наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], [[недвижим имот|недвижими имоти]], [[Фючърсна сделка|фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност. През 50те години на XX век [[Хари Марковиц]] създава прост модел на портфейл, който е в основата на модерната теория на портфейла.
Портфейлите могат да бъдат класифицирани по два признака:
 
  
=== Видове портфейли в зависимост от източника на доход ===
+
Преди него [[инвеститор]]ите използват концепциите за [[риск]] и [[доход]] доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за риска, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, в смисъла “не слагай всичките си яйца в една кошница”. Марковиц е първият разработил идеята за [[диверсификация]] на портфейла в научен вид. С количествени методи той доказва защо и как диверсификацията намалява риска в даден инвеститорски портфейл.
   
 
При определяне вида на портфейла, важен признак се явява източникът за получаване на доход – от курсова разлика или текущи плащания във вид на дивиденти, проценти и др.
 
В зависимост от източника на доход портфейлите се разделят на:
 
 
*Портфейл на растежа – формира се от акции на компании, чийто курс расте непрекъснато. Целта на дадения вид портфейл е растеж на капиталовата стойност на портфейла заедно с получаването на дивиденти. Размерът на дивидентите не е голям. Този вид портфейл има три разновидности, които  се определят основно от растящият курс на акциите:
 
  
*Портфейл на агресивния растеж – акцентира върху максимален прираст на капитала. В неговия състав влизат акции на млади, бързоразвиващи се компании. Инвестирането в този портфейл се явява доста рисково, но заедно с това носи и много висок доход.
+
===Управление===
 
*Портфейл на консервативния растеж – с най-нисък риск. Състои се от акции на големи, добре известни компании, характеризиращи се с по-малък, но устойчив темп на нарастване на курса им. С течение на времето техният състав остава относително постоянен. Този вид портфейл цели уравновесяването на капитала.
 
 
*Портфейл на средния растеж – съчетава инвестиционните свойства на агресивния и консервативния портфейл. Тук заедно с надеждните ценни книжа, придобити за по-дълъг период, се включват и рискови инструменти, чийто състав се обновява периодично. По този начин се гарантират среден ръст на капитала и умерена степен на риска на вложението. Ценните книжа, включени от портфейла на консервативния растеж осигуряват надеждност, а тези от агресивния – даходност. Този вид портфейл се явява най-разпространения и се ползва с голяма популярност сред инвеститорите, склонни към поемане на невисок риск.
 
 
*Доходоносен портфейл – ориентиран към получаване на висок текущ доход – приходи от проценти и дивиденти. Този тип портфейл съдържа доходоносни акции, т.е. такива акции, характеризиращи се с умерен ръст на курсовата стойност и високи дивиденти, облигации и други ценни книжа, чиито основни инвестиционни свойства се явяват високите текущи плащания. Характерното за този тип портфейл е целта за създаването му – получаване на определено ниво на доход, чиято величина съответства на минимална степен на риска, приемлив за консервативните инвеститори. Поради това, обекти на портфейлното инвестиране се явяват високонадеждни инструменти на фондовия пазар, в които съотношението между процентното плащане и курса е високо.
 
 
 
*Портфейл с регулярен доход – формира се от високонадеждни ценни книги и носят на държателите си среден доход при минимален риск
 
 
 
*Портфейл от доходоносни книжа – съдържа високодоходни корпоративни облигации, ценни книжа, носещи висок доход при средно ниво на риска
 
 
*Комбиниран портфейл – формира се с цел избягване на загуби на фондовия пазар, както от падане на курса, така и от ниски дивиденти или приходи от проценти. Една част от актива, влизащ в състава на портфейла, носи растеж на капиталовата стойност, а друга - доход. Загубата от едната част на портфейла може да бъде компенсирана от печалбата на другата.
 
 
*Портфейл с двойно значение – състои се от ценни книги, носещи на притежателя си висок доход при растеж на вложения капитал. Тук става въпрос за два вида финансови инструменти, едните носещи доход, вторите – капиталов прираст.
 
 
*Балансиран портфейл – предполага баланс между дохода и степента на поемане на риск. Този тип портфейл съдържа в определени пропорции ценни книжа, чиято курсова стойност расте бързо и високодоходни ценни книжа. В състава на този портфейл могат да се включат и високорискови ценни книжа, но по правило той включва обикновени и привилегировани акции, а така също и облигации. В зависимост от пазарната конюнктура, в тези или други фондови инструменти, включени в портфейла, се съдържа най-голямата част от средства.
 
 
 
=== Видове портфейли в зависимост от степента на риск ===
 
 
 
Ако се разглежда вид портфейл в зависимост от степента на риска, приемлив за инвеститора, то трябва да се припомни класификацията, съгласно която те се делят на консервативни, умерено-агресивни, агресивни и нерационални. Всеки тип инвеститор има свой вид портфейл от ценни книжа: високонадежден, но нискодоходeн; диверсифициран; рисков, но високодоходен (таблица №1).
 
Видове портфейли в зависимост от степента на риск:
 
[[File:ara.jpg|left]]
 
 
 
==Управление на портфейл==
 
  
 
Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.  
 
Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.  
Ред 47: Ред 17:
 
Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).
 
Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).
  
==Доходност==
+
===[[Доходност]]===
  
 
Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.
 
Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.
  
 
По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.
 
По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.
 
==Съвременна теория за инвестиционният портфейл==
 
 
Преди СТИП [[инвеститор]]ите използват концепциите за [[риск]] и [[доход]] доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за [[риск]]а, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “[[деверсификация]]”(и други) научно.
 
 
Неговите фундаментални постижения включват:
 
 
*Предложен измерител за риск
 
 
*Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)
 
 
*Набор от оптимални портфейли
 
 
*Критерий за избор на оптимален портфейл
 
 
Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни
 
 
Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти
 
 
Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
Ред 80: Ред 30:
 
*[[Счетоводен баланс]]
 
*[[Счетоводен баланс]]
 
*[[Фондова борса]]
 
*[[Фондова борса]]
*[[Покупателна сила]]
+
*[[Видове инвестиционни портфейли]]
 
+
*[[Теория на инвестиционния портфейл]]
 +
*[[Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции]]
 
==Източници==
 
==Източници==
  

Текуща версия към 10:36, 4 март 2014

Инвестиционният портфейл, представлява комбинирано вложение в повече от една акция, облигация, недвижимо имущество или други активи, притежавани от един инвеститор (индивид или институция).

Същност

Думата “портфейл” (portfolio) означава комбинация от активи инвестирани и притежавани от даден инвеститор – институционален или индивидуален. По принцип в портфейла се включват пълният набор от активи на инвеститора – финансови, материални и нематериални. Все пак по-долу ще се наблегне върху финансовите активи и под “портфейл” ще се разбира “портфейл от финансови активи”. Повечето хора, целенасочено или не, притежават портфейли от активи (от всякакъв вид). Смисълът на портфейла е подобряването на условията за инвестиране.

На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия риск, приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от стратегия, наричана диверсификация, която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия риск на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови депозити, акции, облигации, опции, варанти, златни сертификати, недвижими имоти, фючърси, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност. През 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, който е в основата на модерната теория на портфейла.

Преди него инвеститорите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за риска, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, в смисъла “не слагай всичките си яйца в една кошница”. Марковиц е първият разработил идеята за диверсификация на портфейла в научен вид. С количествени методи той доказва защо и как диверсификацията намалява риска в даден инвеститорски портфейл.

Управление

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от управление. Постоянно променящите се показатели на активите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на инвеститора и допустимия риск. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често очакваната възвръщаемост на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, стандартното отклонение на очакваната възвръщаемост).

Доходност

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (money-weighted return). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (true time-weighted method). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

Вижте още

Източници

Външни препратки