Разлика между версии на „Източници на вторични данни“

Текуща версия към 15:25, 28 февруари 2014

Както и при първоначално проучване, вторичните данни могат да бъдат получени от две различни направления на изследванията.

Количествени

Количествени: преброяването на населението, жилищно настаняване, социална сигурност, както и изборните статистически данни и други свързани бази данни.

Качествени

Качествени: полу-структурирани интервюта и структурирани интервюта , фокус групи , наблюдение и други лични документи, както и изследвания, свързани с документи.

Очевидна полза от използването на вторични данни е, че голяма част от знанията, необходими за произвеждане са вече извършени. Например: литература, казуси, публикувани текстове и статистика, които може и вече да са били използвани другаде.

Това богатство на работата означава, че се работи с данни, които обикновено имат предварително установена степен на валидност и надеждност , която не трябва да бъде преразглждана от изследователя.

Освен това, вторични данни могат да бъдат полезни и в изследователския дизайн на следващите първични изследвания и да се осигури основа, с която събраните първични данни да могат да се сравняват.

Вътрешни

Вътрешни са данните, които са налични в съответната организация, за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване (отчетни доклади, анализи, правени по различни поводи, сводки за управление и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.).

Външни

Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън организацията. Към тях спадат количествните данни от националната и ведомствените статистики, данни от синдикатните изследвания (потребителски и търговски панели, телеметрични панели и радиометрични панели), както и качествените данни – бизнес справочници, статии от периодичния печат, специализирани доклади и др.

Вижте още

Източници

„Процес на маркетингово проучване. Разработване план на проучването. Източници на данни”
„Маркетингови изследвания”, Проф. Симеон Желев, Университетско издателство „Стопанство”
Walter Rudin, Principles of Mathematical Analysis, Third Edition
James Douglas Hamilton, Time Series Analysis
David J. Lieberman, Instant Analysis

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+Както и при първоначално проучване, '''вторичните данни могат да бъдат получени от две различни направления на изследванията'''.
-==Източници на вторични данни==
+==Количествени==
+Количествени: преброяването на [[население]]то, жилищно настаняване, [[социална сигурност]], както и изборните [[статистически данни]] и други свързани [[база данни|бази данни]].
-Както и при първоначално проучване, вторичните данни могат да бъдат получени от две различни направления на изследванията:
+==Качествени==
+Качествени: полу-структурирани интервюта и [[структурирани интервюта]] , [[фокус групи]] , наблюдение и други лични документи, както и изследвания, свързани с документи.
-*Количествените: преброяването на [[население]]то, жилищно настаняване, [[социална сигурност]], както и изборните [[статистически данни]] и други свързани [[база данни|бази данни]].
-*Качествена:полу-структурирани интервюта и [[структурирани интервюта]] , [[фокус групи]] , наблюдение и други лични документи, както и изследвания, свързани с документи.
 Очевидна полза от използването на вторични данни е, че голяма част от знанията, необходими за произвеждане са вече извършени. Например: литература, казуси, публикувани текстове и статистика,  които може и вече да са били използвани другаде.
@@ Ред 14: / Ред 13: @@
 Освен това, вторични данни могат да бъдат полезни и в изследователския дизайн на следващите първични изследвания и да се осигури основа, с която събраните първични данни да могат да се сравняват.
-Най-общо вторичните данни могат да бъдат подразделени на вътрешни и външни. Вътрешни са данните, които са налични в съответната [[организация]], за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване ([[отчетни доклади]], [[анализ]]и, правени по различни поводи, сводки за [[управление]] и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.). Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън [[организация]]та. Към тях спадат [[количествните данни]] от националната и ведомствените статистики,  данни от синдикатните изследвания (потребителски и [[търговски панел]]и, [[телеметрични панели]] и радиометрични панели), както и качествените данни – [[бизнес справочници]], статии от периодичния печат, специализирани доклади и др.
+==Вътрешни==
+Вътрешни са данните, които са налични в съответната [[организация]], за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване ([[отчетни доклади]], [[анализ]]и, правени по различни поводи, сводки за [[управление]] и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.).
+==Външни==
+Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън [[организация]]та. Към тях спадат [[количествните данни]] от националната и ведомствените статистики,  данни от синдикатните изследвания (потребителски и [[търговски панел]]и, [[телеметрични панели]] и радиометрични панели), както и качествените данни – [[бизнес справочници]], статии от периодичния печат, специализирани доклади и др.
 ==Вижте още==