Разлика между версии на „Изкуствен интелект“

Текуща версия към 17:18, 27 февруари 2014

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект е устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.

Същност

Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.

Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти

Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:

символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък,неврони.

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.

При създаване на изкуствен интелект трябва:

Да се вгради интерес към придобиване обработка и запазване на нови данни - любопитство
Да се вгради начално обучение за това къде кога и как се записват и как се извличат знания от базата данни
Да се предостави възможност за натрупване на знания под формата на картина звук и допир
Всяка получена информация се оценява съобразно всяка свързана натрупана информация с последвало оценяване на достоверност

- Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)

История

В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.

Съвременност

Някои от обществени системите са с изкуствен интелект: Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.

Приложение

Разпознаване на образи
Оптическо разпознаване на символи
Разпознаване на реч
Разпознаване на лица
Превод
Нелинейни управления и роботика
Машинно зрение, виртуална реалност и обработка на изображения
Стратегическо планиране
Диагностика
Изкуствен интелект в игрите и ботове в компютърните игри

Вижте още

Източници

Stuart Russell and Peter Norvig, Artificial Intelligence: A Modern Approach (3rd Edition)
David Kitson, Turing Evolved
Scientific American, Understanding Artificial Intelligence (Science Made Accessible)
Ian Millington and John Funge, Artificial Intelligence for Games, Second Edition
Jeff Hawkins and Sandra Blakeslee, On Intelligence
Dario Floreano and Claudio Mattiussi, Bio-Inspired Artificial Intelligence: Theories, Methods, and Technologies (Intelligent Robotics and Autonomous Agents series)

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[File:ai.jpg|530px|thumb|right|Изкуствен интелект]]
+[[File:ai.jpg|thumb|right|Изкуствен интелект]]
-'''Изкуственият интелект''' е '''устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели'''. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.
+'''Изкуственият интелект''' е '''устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели'''. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от [[информатика]]та.
 ==Същност==
-Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.
+Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена [[информация]], както и да си служи с нея.
 Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката
-Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти
+Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, [[планиране]], общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти
-==Дефиниции и критерии==
 Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:
 * символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
 * невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък,неврони.
 През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.
-Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.
+Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по [[достоверност]].
 При създаване на изкуствен интелект трябва:
@@ Ред 27: / Ред 24: @@
 - Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)
+=== История ===
+В началото на XVII век [[Рене Декарт]] излага  механистическата теория. През 1623  г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление.  През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.
-=== Конвенционален изкуствен интелект ===
+=== Съвременност ===
-Основно се използват методи за самообучение на машината, основани на формализъм и статистически анализ. Методи на Конвенционалния изкуствен интелект:
-* експертна система Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея.
-* Разсъждение на основата на аналогични случаи.
-* Баесова мрежа
-* Дърво на решенията
-* Поведенчески подход: модулен метод за изкуствен интелект, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда.
-=== Изчислителен изкуствен интелект ===
-Използва интерактивни разработки и обучение. Самообучение основано на емпирически данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления и не-символен изкуствен интелект. Основни методи:
-* Невронна мрежа: Система с отлични способности за разпознаване.
-* Не-ясна система: методи за разсъждение в условия на неопределеност.
-* Еволюционни алгоритми и Генетични алгоритми: тук се използват понятия, свързани основно с биологията, като популация, мутация и естествен отбор за усъвършенстване на решенията в задачите. Тези изчисления се делят на еволюционни алгоритми, генетически алгоритми и методи на "сборен" интелект (например, "мравешки" алгоритъм).
-* Обучение с утвърждение: Група от методи за автоматично обучение, отличаващи се със способността си да функционират без необходимост от примерни решения на поставения проблем.
-== История ==
-В началото на XVII век Рене Декарт излага  механистическата теория. През 1623  г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление.  През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.
-== Съвременност ==
 Някои от обществени системите са с изкуствен интелект:
 Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар.
 Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите.
-Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата  и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.
+Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата  и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска [[диагностика]], както и в националната сигурност.
-== Основни области на използване ==
+===Приложение===
 * Разпознаване на образи
 * Оптическо разпознаване на символи
@@ Ред 62: / Ред 43: @@
 * Стратегическо планиране
 * Диагностика
-* Изкуствен интелект в игрите и ботове в компютърните игри
+* Изкуствен интелект в [[игри]]те и ботове в компютърните игри
 ==Вижте още==
+*[[Видове изкуствен интелект]]
+*[[Информация]]
+*[[Компютър]]
+*[[Обект]]
 ==Източници==
+* Stuart Russell and Peter Norvig, Artificial Intelligence: A Modern Approach (3rd Edition)
+* David Kitson, Turing Evolved
+*Scientific American, Understanding Artificial Intelligence (Science Made Accessible)
+*Ian Millington and John Funge, Artificial Intelligence for Games, Second Edition
+*Jeff Hawkins and Sandra Blakeslee, On Intelligence
+*Dario Floreano and Claudio Mattiussi, Bio-Inspired Artificial Intelligence: Theories, Methods, and Technologies (Intelligent Robotics and Autonomous Agents series)
 ==Външни препратки==
+* [http://www.cnn.com/TECH/computing/9901/14/chipman.idg/ Интервю с Кевин Уоруик]
+* [http://www.youtube.com/watch?v=RB_l7SY_ngI Видеоклип на Уоруик, Проект Киборг]
+*[http://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.456_i.61117.html Първият „човек - киборг“ демонстрира раздвижване на изкуствена ръка]
+*[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/Medicbiological%20sciences/Izsledvania/Seminar_18_06/SEMINAR_Vukov_18.06.09_f.pdf От медицинската кибернетика към електронно здравеопазване]
+*[http://megimg.info/mg/modules/booklists/knigi/Comp/Programirane/izkustven%20int.pdf Изкуствен интелект]
 [[category:Кибернетика]]