Разлика между версии на „Идентификация“
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:inde.jpg|thumb|right|alt= индетификация|Идентификация - част от психоанализата.]] | [[Image:inde.jpg|thumb|right|alt= индетификация|Идентификация - част от психоанализата.]] | ||
| − | '''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства. | + | '''Идентификацията''' е '''несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение''', за да прилича на друг. |
| + | |||
| + | ==Същност== | ||
| + | При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства. | ||
| − | |||
Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936. Други включват контраидентификацията, псевдоидентификацията, съгласувана и допълваща идентификации и свързваща идентификация. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си. | Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936. Други включват контраидентификацията, псевдоидентификацията, съгласувана и допълваща идентификации и свързваща идентификация. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си. | ||
| − | |||
Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността. | Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Видове идентификация]] |
| − | |||
*[[Анализ на данните]] | *[[Анализ на данните]] | ||
*[[Анализ на вторични данни]] | *[[Анализ на вторични данни]] | ||
Текуща версия към 16:47, 27 февруари 2014
Идентификацията е несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг.
Същност
При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936. Други включват контраидентификацията, псевдоидентификацията, съгласувана и допълваща идентификации и свързваща идентификация. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си.
Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността.
Вижте още
Източници
- Ръков. проект Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма
- Науч. ред. Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма. Анализ на световния опит и идентификация на добрите практики
- Русин Цонев, Пламен Даскалов Методи за теоретично изследване ( идентификация на системи)