Разлика между версии на „Идентификация“
| Ред 11: | Ред 11: | ||
*[[Обосновка]] | *[[Обосновка]] | ||
| − | *[[ | + | *[[Видове идентификация]] |
*[[Анализ на данните]] | *[[Анализ на данните]] | ||
*[[Анализ на вторични данни]] | *[[Анализ на вторични данни]] | ||
Версия от 16:45, 27 февруари 2014
Идентификацията е несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
Идентификацията в психоаналитичното мислене
Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936. Други включват контраидентификацията, псевдоидентификацията, съгласувана и допълваща идентификации и свързваща идентификация. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си.
Сегашната дефиниция на идентификацията
Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността.
Вижте още
- Обосновка
- Видове идентификация
- Анализ на данните
- Анализ на вторични данни
- Контент анализ
- Диференциация
Източници
- Ръков. проект Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма
- Науч. ред. Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма. Анализ на световния опит и идентификация на добрите практики
- Русин Цонев, Пламен Даскалов Методи за теоретично изследване ( идентификация на системи)