Играта като човешка дейност

Древногръцки игри

Играта е физическа или интелектуална форма на организирана по някакви правила социална или индивидуална дейност.

Същност

Този вид занимание съществува от дълбока древност и се осъществява с цел забавление, отмора, закаляване на тялото или упражняване на умствените способности, с познавателна цел, печелене на пари посредством залози или за сплотяване на дадена общност. Повечето игри имат ясно зададени правила и цели, които трябва да се спазват от играчите. Често се използват определени предмети (карти, табла, стикове, пионки, ракети, топка, кегли, компютър, лист хартия) и определени места (игрища, плувни басейни, казина, площадки, пясъчници), но за някои видове игри това не е задължително (например при игрите на думи).

Философска (класическа) концепция за играта

Хърбърт Спенсър 1820 г.- 1903 г. английски философ

Вилхем Вунд 1832 г.-1920 г. немски философ

Homo Ludens Йохан Хьойзинха

Началото на разработване на теория на играта се свързва обикновено с имената на такива мислители, като Ф.Шилер, Х. Спенсър, В. Вунд. Разработвайки своите философски, психологически и най – вече естетически възгледи, те между другото само в някои моменти са се докосвали до играта като едно от най-разпространените в живота явления, като са свързвали произхода на играта с произхода на изкуството. За Шилер играта е естетическа дейност. Излишъкът от сили, свободни от външни потребности, е само условие за възникването на естетическа наслада, като според Шилер играта доставя. Това във всъщност е така наречената теория за излишъка от сили. Х.Спенсър също поставя въпроса за излишъка от сили, за който говори Шилер, но в по-широк еволюционно-биологически контекст. Според Х.Спенсър по-доброто хранене вследствие на по-добрата организация понякога поражда и излишък на сили. Този излишък може да се приведе състояние на висока действеност efficiency. Според В.Вунд играта е дете на труда. Именно в труда човек се научава да цени дейността на своите собствени сили като източник на наслада. Това води до отстраняване на полезната цел на труда и следователно прави цел именно приятния резултат, който съпровожда труда. Това показва, че В.Вунд разглежда играта в социално-исторически аспект. Една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и културата принадлежи на Йохан Хьойзинха. Тя излиза през 1938г. и е наименована „Homo Ludens”. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра, и в играта, и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура. Според Йохан Хьойзинха играта е „първична човешка функция”, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота”. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта като игра. Играта трябва да се разглежда като отделен основен фактор във всяка дейност, а не като същност на тази дейност”[1]. Това е доказателство за синкретичния произход и характер на изкуството. Авторът разглежда играта на нов по-висш етап, в нейното изследване – не само като биологическа и социална функция, а като културно явление и я изследва със средствата на научно-културната мисъл.Той изброява следните игрови елементи (качества на играта) –описателни-ред, движения и емоционални – напрежение, тържественост, възторг. На по-късен етап според него се добавят – настроение и представление, което съдържа израз на изображение на живота. „Когато се оказа” – пише Хьойзинха – „че хората не са толкова разумни, за каквито се смятаха в радостния век на преклонението пред Разума, нашият род бе наречен Homo sapiens и Homo faber (трудещият се човек). Яким Дейков в своите „Етюди за творчество” прави опит да определение за разумност. „Всяка човешка дейност е утвърждаване на алгоритъм – система от правила, които опре-делят последователност от действия, чието следване предпоставя. Различните човешки дейности в хода на своето развитие са обособили набори от правила, набори от условности, които може да бъдат наре-чени език (eзик на изкуството, език на науката…) и то не просто като метафора”. Играта съчетава разумност (следване на правила), рационалност цел и реализация на всеки един от участниците в играта ( удовлетворение от играта,наслада от играта)

Психологическа (модерна) концепция за играта

Игрите които хората играят Е.Берне

Тя е създадена от Д-р Ерик Берне- американски психиатър от канадски произход.Той работи като психиатар в американската армия по време на Втората световна война, след това продължава своята професионална практика в Калифорния, но е разочарован от психоаналитичните подходи на тогавашното време. В резултат на това Е.Берне започва развиването на нова и революционна теория, която той нарича „транзакционен анализ“. През 1958 той издава книгата „Транзакционен анализ: Нов и ефективен метод на груповата терапия“, където представя своя нов подход. Освен това публикува книгата „Игрите, които хората играят“ („Games People Play“) — може би най-популярната му творба, където той разкрива същността на транзакционния анализ – дълбока, интегрирана теория за човешката индивидуалност и човешките взаимоотношения. Според тази теория единицата за социално общуване е транзакция договаряне. Когато двама души са заедно се поражда нужда от общуване и винаги единият първи заговаря- това е транзакционния стимул, а вторият реагира – това е транзакционния отговор. Транзакциите протичат в серии – при тях се наблюдава програмирана последователност. Програмирането според Е.Берне идва от трите Аз-образ структури в човешкото съзнание – Родител(общество), Възрастен(обективни доказателства) и Дете(особености).Аз-възрастният винаги подлгага на критика мненията на Аз-родителя и Аз-детето според своя житейски опит. Според психиатъра нашето социално програмиране (отчасти екстеропсихика ) и социално поведение включва

• ритуали и церемонии - универсални и локални, най-обикновена форма за социална активност;

• забавления – се използват за структуриране на времето, осъществяват се в социално- времеви рамки, с различно ниво на сложност и варират по сложност;

• операции, маневри – е само обикновена транзакция или комплекс от транзакции със специфично определена цел. Ако някой просто помоли за успокоение и го получи – това е операция.Ако някой помоли за успокоение и го получи и с това постави далия в неблагоприятно положение – това е игра (т.е. имаме движение към игра)

• игри – Поради динамичните си характеристики игрите лесно се различават от по-статичните отношения, които възникват при поемане на позиция.Игрите са серии от допълнителни скрити транзакции, които се развиват към предварително ясен и предвидим изход. Описателно, те са комплекс от повтарящи се периодични транзакции, привидно правдоподобни, но с прикрита цел;или по-просто казано серия от предвижвания чрез трикове и уловки. Играта има прикрита същност(конфликт) и финална (драматична) развръзка.

От това следва, че всяка игра е нечестна и изходът от нея е винаги драматичен, а не просто сензационен. От което следва, че играта има за основна функция да адаптира. Според Е.Берне най-безжалостната от всички игри е войната.

• професионални игри (ангуларни транзакции- съзнателно планирани под контрола на Възрастния и търсят максимална печалба – като известните „злоупотреба с доверието”, които разцъфтяват през 1900г. И трудно могат да бъдат превъзмогнати, когато са планирани детайлно и психологически грамотно.

• Социални игри (двойни транзакции) - несъзнателни игри, играни невинно от хора привикнали към двойнствени транзакции, за което не си дават сметка и което формира важен аспект на социалния живот навсякъде по света.

• Интимност – спонтанност (освобождаване от склонността да играем и само да имаме заучени чувства) - освободена от игри искреност на осъзнатия човек. Може експериментално да се покаже, че естественото възприемане на нещата предизвиква чувства и откровеността поражда положителни чувства. Осъзнатият човек е живият човек, защото знае какво чувства, къде е и кога е това. Интимността е критерий, че човек е самостоятелен.

Вижте още

• Играта като дидактически метод
• Игра с нулева сума
• Игра
• Комбинаторика
• Бейсова вероятност
• Джон фон Нойман
• Клод Шенън
• Симулация
• Игра с нулева сума
• Полза
• Оскар Моргенщерн
• Седловинна точка
• Теория на игрите
• Делови игри
• Имитационен модел
• Мартингейл
• Критерий на Кели
• Конфликт
• Евристика
• Шест мислещи шапки
• Дилема на затворника
• Хибридна стратегия
• Евристични методи в управлението
• Стратегия
• Анализ на пазарното настроение
• Николас Бернули
• Методи за набиране на данни
• Кооперативни игри
• Инерция
• Конкурентен анализ
• Борсова симулация
• Джордж Сорос
• Финансова пирамида
• Юджийн Фама
• Спекулант
• Равновесие
• Конкурентно предимство
• Цена
• Ценови модел
• Реклама
• Научен метод
• Равновесие на Наш
• Мотивация
• Типове играчи

Източници

• Homo Ludens – Йохан Хьозинха, издателство „Захари Стоянов”, София, 2000г.

• Психология на играта – Данаил Елконин, държавно издателство „Народна просвета”, София, 1984г.

• Игрите които хората играят.Психология на човешките взаимоотношения, Д-р Ерик Берне, издателство „Транскарго”, 2008г.

• Педагогочески ситуации, казуси, делови игри (Групово проблемно – познавателни учебни задачи) – Лиляна Тодорова, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, 1995г.

• Практикум по публична администрация – Павел Павлов, Поля Кацамунска, ВСУ „Черноризец Храбър”, университетско издателство, 2001г.

• За стопанското управленние в казуси, тестове, делови игри, доц.д-р.инж.икон. Илия Христов, ИК”Матаник – М”, Бургас, 2001г.

• Яким Дейков – „Етюди за творчество”

Външни препратки

• Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея
• Изследване в областта на културната политика
• Изследвания в областта на общественото здраве в България