Разлика между версии на „Запис на числа в цифрова електронноизчислителна машина“

Текуща версия към 16:27, 27 февруари 2014

Приложение на двоичния код в практиката

Записът на числа в ЦЕИМ се извършва в зависимост от това, дали запетаята е плаваща или фиксирана.

Фиксирана запетая

Числата с фиксирана запетая се записват, като запетаята се фиксира след най-малдшия разред, т.е. машината ще оперира само с цели числа. Ясно е, че тук се въвежда мащабен коефициент, с помощта на който изходните данни, междинните данни и крайните величини остават винаги цели числа. Данните с фиксирана дължина могат да бъдат с дължина една дума(32 бита) или една полудума(16 бита). И при двата формата обаче най-старшият разред на клетката(разред 0) съдържа знака на числото. Останалите разреди(от 1 до 15 или от 1 до 31) са абсолютната стойност на числото. Прието е за положително число да се използва символът 0, а за отрицателно 1. Положителните числа с фиксирана запетая се записват в прав код, а отрицателните в допълнителен код. Правият код е кодът на самото число. Допълниелният код се образува, когато самото число се инвертира и към най-младшия му разред се прибави 1.

Плаваща запетая

Аритметиката с плаваща запетая улеснява програмирането чрез автоматичното записване на запетаята на подходящото място, което е особено удобно за изчисления, при които обхватът на използваните числа е много широк или предварително не е известен. В основата на представянето му стои отделянето на значещите цифри на числото от неговата размерност или числото се записва като произведение от мантисата му и степен с основа 16. По такъв начин на числото с плаваща запетая съответстват две множества от стойности. Едното множество има за елементи всички набори от значещи цифри на числото и се нарича мантиса. Второто множество посочва степента, на която се повдига основата 16 и по този начин посочва мястото на запетаята в числото. Двете множества се записват във формати с дължина една или две две думи. Всяко от множествата има отделен знак, като трябва да се използва и метод за отразяване на двата знака. Това се постига като знакът на мантисата са взема за знак на съответната дума (или двойна дума), а порядъкът се представя в аритметика с излишък 64. това означава, че порядъкът се прибавя като число към 64. числото, което се получава в резултат на това прибавяне се нарича характеристика.

Вижте още

Източници

Charles Petzold, Code: The Hidden Language of Computer Hardware and Software
Roy H. Williams, Thought Particles: Building Blocks of Perceptual Reality: Binary Code of the Mind
Fred B. Wrixon, Codes, Ciphers, Secrets and Cryptic Communication: Making and Breaking Secret Messages from Hieroglyphs to the Internet
Gayle Laakmann McDowell, Cracking the Coding Interview: 150 Programming Questions and Solutions

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+[[file:dk2.jpg|right|thumb|800px|Приложение на двоичния код в практиката]]
 '''Записът на числа в ЦЕИМ се извършва в зависимост от това, дали запетаята е плаваща или фиксирана'''.
 ==Фиксирана запетая==
-[[file:dk2.jpg|right|thumb|300px|Приложение на двоичния код в практиката]]
 Числата с фиксирана запетая се записват, като запетаята се фиксира след най-малдшия разред, т.е. машината ще оперира само с цели числа. Ясно е, че тук се въвежда мащабен [[коефициент]], с помощта на който изходните данни, междинните данни и крайните величини остават винаги цели числа. Данните с фиксирана дължина могат да бъдат с дължина една дума(32 бита) или една полудума(16 бита). И при двата формата обаче най-старшият разред на клетката(разред 0) съдържа знака на числото. Останалите разреди(от 1 до 15 или от 1 до 31) са абсолютната [[стойност]] на числото. Прието е за положително число да се използва символът 0, а за отрицателно 1. Положителните числа с фиксирана запетая се записват в прав код, а отрицателните в допълнителен код. Правият код е кодът на самото число. Допълниелният код се образува, когато самото число се инвертира и към най-младшия му разред се прибави 1.