Разлика между версии на „Запис на числа в цифрова електронноизчислителна машина“
| (Не са показани 3 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[file:dk2.jpg|right|thumb|800px|Приложение на двоичния код в практиката]] | ||
| + | |||
'''Записът на числа в ЦЕИМ се извършва в зависимост от това, дали запетаята е плаваща или фиксирана'''. | '''Записът на числа в ЦЕИМ се извършва в зависимост от това, дали запетаята е плаваща или фиксирана'''. | ||
==Фиксирана запетая== | ==Фиксирана запетая== | ||
| − | |||
Числата с фиксирана запетая се записват, като запетаята се фиксира след най-малдшия разред, т.е. машината ще оперира само с цели числа. Ясно е, че тук се въвежда мащабен [[коефициент]], с помощта на който изходните данни, междинните данни и крайните величини остават винаги цели числа. Данните с фиксирана дължина могат да бъдат с дължина една дума(32 бита) или една полудума(16 бита). И при двата формата обаче най-старшият разред на клетката(разред 0) съдържа знака на числото. Останалите разреди(от 1 до 15 или от 1 до 31) са абсолютната [[стойност]] на числото. Прието е за положително число да се използва символът 0, а за отрицателно 1. Положителните числа с фиксирана запетая се записват в прав код, а отрицателните в допълнителен код. Правият код е кодът на самото число. Допълниелният код се образува, когато самото число се инвертира и към най-младшия му разред се прибави 1. | Числата с фиксирана запетая се записват, като запетаята се фиксира след най-малдшия разред, т.е. машината ще оперира само с цели числа. Ясно е, че тук се въвежда мащабен [[коефициент]], с помощта на който изходните данни, междинните данни и крайните величини остават винаги цели числа. Данните с фиксирана дължина могат да бъдат с дължина една дума(32 бита) или една полудума(16 бита). И при двата формата обаче най-старшият разред на клетката(разред 0) съдържа знака на числото. Останалите разреди(от 1 до 15 или от 1 до 31) са абсолютната [[стойност]] на числото. Прието е за положително число да се използва символът 0, а за отрицателно 1. Положителните числа с фиксирана запетая се записват в прав код, а отрицателните в допълнителен код. Правият код е кодът на самото число. Допълниелният код се образува, когато самото число се инвертира и към най-младшия му разред се прибави 1. | ||
| Ред 9: | Ред 10: | ||
По такъв начин на числото с плаваща запетая съответстват две множества от стойности. Едното множество има за елементи всички набори от значещи цифри на числото и се нарича мантиса. Второто множество посочва степента, на която се повдига [[основа]]та 16 и по този начин посочва мястото на запетаята в [[число]]то. Двете множества се записват във [[формат]]и с дължина една или две две думи. Всяко от множествата има отделен знак, като трябва да се използва и метод за отразяване на двата [[знак]]а. Това се постига като знакът на мантисата са взема за знак на съответната дума (или двойна дума), а порядъкът се представя в [[аритметика]] с излишък 64. това означава, че порядъкът се прибавя като число към 64. числото, което се получава в резултат на това прибавяне се нарича [[характеристика]]. | По такъв начин на числото с плаваща запетая съответстват две множества от стойности. Едното множество има за елементи всички набори от значещи цифри на числото и се нарича мантиса. Второто множество посочва степента, на която се повдига [[основа]]та 16 и по този начин посочва мястото на запетаята в [[число]]то. Двете множества се записват във [[формат]]и с дължина една или две две думи. Всяко от множествата има отделен знак, като трябва да се използва и метод за отразяване на двата [[знак]]а. Това се постига като знакът на мантисата са взема за знак на съответната дума (или двойна дума), а порядъкът се представя в [[аритметика]] с излишък 64. това означава, че порядъкът се прибавя като число към 64. числото, което се получава в резултат на това прибавяне се нарича [[характеристика]]. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | |||
*[[Правила при бройните системи]] | *[[Правила при бройните системи]] | ||
*[[Линеен код]] | *[[Линеен код]] | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
*[[Кибернетика]] | *[[Кибернетика]] | ||
*[[Изкуствен интелект]] | *[[Изкуствен интелект]] | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
*Charles Petzold, Code: The Hidden Language of Computer Hardware and Software | *Charles Petzold, Code: The Hidden Language of Computer Hardware and Software | ||
Текуща версия към 16:27, 27 февруари 2014
Записът на числа в ЦЕИМ се извършва в зависимост от това, дали запетаята е плаваща или фиксирана.
Фиксирана запетая
Числата с фиксирана запетая се записват, като запетаята се фиксира след най-малдшия разред, т.е. машината ще оперира само с цели числа. Ясно е, че тук се въвежда мащабен коефициент, с помощта на който изходните данни, междинните данни и крайните величини остават винаги цели числа. Данните с фиксирана дължина могат да бъдат с дължина една дума(32 бита) или една полудума(16 бита). И при двата формата обаче най-старшият разред на клетката(разред 0) съдържа знака на числото. Останалите разреди(от 1 до 15 или от 1 до 31) са абсолютната стойност на числото. Прието е за положително число да се използва символът 0, а за отрицателно 1. Положителните числа с фиксирана запетая се записват в прав код, а отрицателните в допълнителен код. Правият код е кодът на самото число. Допълниелният код се образува, когато самото число се инвертира и към най-младшия му разред се прибави 1.
Плаваща запетая
Аритметиката с плаваща запетая улеснява програмирането чрез автоматичното записване на запетаята на подходящото място, което е особено удобно за изчисления, при които обхватът на използваните числа е много широк или предварително не е известен. В основата на представянето му стои отделянето на значещите цифри на числото от неговата размерност или числото се записва като произведение от мантисата му и степен с основа 16.
По такъв начин на числото с плаваща запетая съответстват две множества от стойности. Едното множество има за елементи всички набори от значещи цифри на числото и се нарича мантиса. Второто множество посочва степента, на която се повдига основата 16 и по този начин посочва мястото на запетаята в числото. Двете множества се записват във формати с дължина една или две две думи. Всяко от множествата има отделен знак, като трябва да се използва и метод за отразяване на двата знака. Това се постига като знакът на мантисата са взема за знак на съответната дума (или двойна дума), а порядъкът се представя в аритметика с излишък 64. това означава, че порядъкът се прибавя като число към 64. числото, което се получава в резултат на това прибавяне се нарича характеристика.
Вижте още
- Правила при бройните системи
- Линеен код
- Изходен код
- Компютър
- Машина
- Алън Тюринг
- Програма
- Невронна мрежа
- Кибернетика
- Изкуствен интелект
Източници
- Charles Petzold, Code: The Hidden Language of Computer Hardware and Software
- Roy H. Williams, Thought Particles: Building Blocks of Perceptual Reality: Binary Code of the Mind
- Fred B. Wrixon, Codes, Ciphers, Secrets and Cryptic Communication: Making and Breaking Secret Messages from Hieroglyphs to the Internet
- Gayle Laakmann McDowell, Cracking the Coding Interview: 150 Programming Questions and Solutions