Етика

Етика, или в някои случаи морална философия, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нeравствеността.

Същност

Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породение от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидулизма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.

Етиката е част от теорията на ценностите — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците. Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество.

В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.

Приложна етика

Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални проблеми (например: аборт, смъртно наказание,изкуствено оплождане, използване на атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално съждение.“Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“, следвани от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени решения. Приложната етика се дели на шест дяла:

• Етика на решенията, това са теории за процесите на взимане на решения.

• Професионална етика - етични въпроси за подобряване на професионализма.

• Клинична етика - за подобряване на основните нужди на здравеопазването.

• Бизнес етика- подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на цялата организация, изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми, които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес поведението.

• Организационна етика -етика между отделни организации.

• Социална етика етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права и свободи.
• Сократ е от първите в гръцката философия, който окуражава както гръцките учени, така и обикновените жители, да насочат своето внимание от външния свят към вътрешното си състояние, състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е поставено на първо място, а всички други знания са вторични. Самопознанието се смята за необходимо за успех и като същностно добро. *Аристотел полага началото на етиката.

• Стоицизъм е школа на елинистичната философия основана вАтина от Зенон от Китион в III век пр.н.е. Отличителен белег на стоицизма е космологичнияt мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. Според стоиците Вселената е изпълнена с един-единствен интелект и той се проявява и в светлината на небето, и в индивидуалните съзнания. Този божествен разум се грижи за всичко в света чрез своето провидение и му предопределя една неумолима участ, която може да бъде разгадана чрез пророкуване. Верният път е култивиране насъзнанието чрез действие в съгласие с природата и непрестанно упражнение в добродетелност. По този начин душевната устойчивост може във всеки момент да бъде запазена. Мъдрият човек е щастлив дори и в уединение и във всяка ситуация поддържа своето душевно равновесие. Всеки може да постигне пълна добродетел и да свърже своето съзнание с божествената Вселена, ако е верен на своята природа. Стоическият философ Епиктетотнася най-голямото добро към задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.

• Хедонизмът е школа, учение в етиката, според което удоволствието и насладата (в противовес на аскетизма) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот..

• Епикурейството е философска школа, основана около 307 г. пр.н.е. върху ученията на Епикур (4-3 век). Епикур е атомист и материалист, който е повлиян от Демокрит и който атакува суеверността и идеята за божествена намеса. Следвайки Аристип (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха (атараксия), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези 2 състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на щастието. Въпреки че епикурейството е близко до хедонизма, доколкото за него удоволствието е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма. Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. Граничейски саскетизма, той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.

Мета Етика

Във философията, мета-етиката е клон на етиката, който се стреми да разбере характера и природата на етичните стойности, оценки, нагласи и решения. Мета-етиката е един от трите клона на етиката, които обикновено са признати от философите, другите два са нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката получава значително внимание от страна на академичните философи през последните няколко десетилетия.

Докато нормативната етика се занимава с такива въпроси като „Какво трябва да направи човек?“, като по този начин одобрява някои етични становища и оценки и отхвърля други, мета-етиката разглежда въпроси като „Какво е добрина?“ или „Как може да се различи добро от лошо?“, които имат за цел да се разбере характера на етичните свойства и оценки.

Нормативната етика е проучването на етичните действия. Тя е клон на философската етика, която разследва набор от въпроси, които възникват, когато се обмисля как трябва да действа, в морален смисъл. Нормативната етика се различава от мета-етиката, защото разглежда стандарти за правилността и неправилността на действията, а мета-етиката изучава смисъла на моралния език и метафизиката на моралните факти. Тя е различна и от описателната етика, тъй като последната е емпирично изследване на моралните убеждения на хората. Казано по друг начин, описателната етика се занимава с определяне на това каква част от хората смятат, че убийството е винаги грешно и нередно, а нормативната етика се занимава с това дали изобщо е правилно да има такова убеждение. Следователно, нормативната етика е по-скоро определителна, отколкото описателна.

Най-общо казано, нормативната етика може да бъде разделена на под-дисциплини – морална теория и приложна етика.

Вижте още

• Бизнес етика
• Когнитивна наука
• Хипноза
• Готфрид Лайбниц
• Ейбрахам Маслоу
• Блез Паскал
• Оскар Моргенщерн
• Оптимизация за търсещи сайтове
• Задача
• Кевин Уоруик
• Психология

Източници

• Етика, възпитание, етикет, нетикет

Външни препратки

• Данни на световната банка
• Световна търговска организация
• Гид към няколко икономически учебника онлайн
• Икономика в About.com