Потенциални грешки при провеждане на експеримент

Потенциални грешки при провеждането на експерименталните изследвания могат да се обособят в следните групи.

Грешка на предварителното измерване

Eфект от предварителното измерване има всеки път, когато самото измерване оказва пряко въздействие върху последващото измерване.Подобна грeшка трябва да се отчита всеки път, когато респондентите осъзнават, че са измервани. Но, ако се измерват фактори като продажби или се използва скрито наблюдение при измерването на човешкото поведение, предварителното измерване вече не представлява източник на потенциални грешки.

Грешка на взаимодействие

Появявя се, когато предварителното изизмерване променя чувствителността на респондентите и възможността им за реягиране на независемети променливи на експеримента. Необходимо е да се определи каква е разликата между грешката на предварителното измерване и грешката на взаимодействието. При второто независимата променлива е по-вероятно да бъде забелязана и да се реагира на нея без първоначално измерване.

Грешка от прекалена продължителност

Биологически или психологически процес, който систематично се изменя с течение на времето, независимо от конкретните външни събития. Респондентите могат да остареят или уморят. Този вид грешка може да бъде сериозен проблем при тези експерименти, които продължават месеци или години, например пазарни тестове и експерименти, свързани с физиологичната реакция на продукти, като паста за зъби, козметика и лекарства.

Грешка от предишни замервания

Поменливи събития, различни от тези, манипулирани от експериментатора, които се появяват между предварително и последващо измерване и влияят върху стойността на зависимите променливи.

Грешки на инструментариума

Свързани са с промени в инструментариума на измерването с течение на времето. Най- вероятно тези промени се появяват, когато измерването включва хора, включително и интервюери или наблюдатели.

Грешки на селекцията (избора)

В повечето модели на експеримент се формират дви групи (експериментална и контролна група). Грешката се появява, когато групите, формирани за целите на експеримента, първоначално не са еднакви по отношение на предразположението да реагират на независимата променлива. Случайният избор на групите, подбирането на респондентите във всяка група или използването на блокове може да минимизира този проблем.

Грешка при "смъртност" на респондентите

Свързана е с характерни загуби (отказ или невъзможност да се продължи експериментът) на респондентите от различните групи. Под характерни загуби се има предвид, че някой групи губят респонденти, които са различни от тези, губени от други групи.

Противодействаща грешка

Появява се, когато изкуствената експериментална ситуация или поведение на експериментатора причиняват ефекти, които подчертават, намалвaт или променят въздействието на независимата променлива. Тази грешка не мжоже да бъде контролирана от модела на експеримент. Тя се контролира от експерименталната ситуция.

Грешки от синхронизирането на измерването

Понякога изследователят предполага, че ефектът на независимата променлива е непосредствен и перманентен. Затова експериментаторите обикновено манипулират независимата променлива (цена, реклама), веднага измерват зависимата променлива (продажба) и след това преминават към следващия изследователски проблем. Недостaтъкът на подобен подход е, че непосредственото въздействие на независимата променлива може да се различава от дългосрочния й ефект.

Грешките от синхронизирането се появяват, когато предварителните и последващите измервания са направени в подходящо време за разкриване на ефекта от експерименталното въздействие. Изследователят трябва да е сигурен, че предварителното и последваото измерване са направени през достатъчна дълъг период от време за разкриването на ефекта на независимата променлива.

Грешки при ситуация – заместител

Подобни грешки се появяват, когато експерименталната среда, съвкупността, от която се взима извадката и/или прилаганите въздействия се различават от тези, които са налице в действителна ситуация.

Вижте още

• Анализ
• Статистика
• Хотърнски експеримент
• Експеримент
• Видове експеримент
• Статистически модели на експеримент
• Провеждане на експеримент
• Метод Делфи
• Метод Монте Карло
• Хипноза
• Франсис Галтон
• Теория на информацията
• Теория на вероятностите
• Хипотеза
• Бейсова вероятност
• Странен атрактор
• Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания

Източници

• Василева, Б., Узунова, Ю.; "Приложни маркетингови изследвания"; "Ромина", 2003 (75 – 88 стр)
• Желев, С.; "Маркетингови изследвания"; университетсо издателство "Стопанство", 2008 (170, 171,174 стр.)
• Тодорков, К.; „Експериментална психология”; „Faber”, 2005

Външни препратки

• Анализ на връзки и зависмости между явленията
• Примери за корелационен и регресионен анализ
• Корелационен и регресионен анализ - модели и примери
• Изследване на зависимости
• Изчисляване на претегления коефициент на фенотипна корелация между количествени признаци в малки нееднородни извадки
• Коефициент на корелация