Разлика между версии на „Принцип на обратното действие“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: '''Принцип на обратното действие - при него изхождаме от търсеното (резултата) и приемаме, че ...)
 
 
Ред 2: Ред 2:
  
 
==Същност==
 
==Същност==
Открит е от гръцкия математик Папос Александрийски през 5 век от н.е. От резултата извеждаме следствия (от 1-ви порядък) и следствия от следствията (от 2-ри порядък) и т.н., докато стигнем до онзи пункт, който можем да използваме като изходен при синтеза. Проучваме кое действие би могло да произхожда от желания резултат. По-нататък проверяваме какво би могло да предхожда предхождащото. Правим тези стъпки докато открием началото, от което може да бъде решен проблема (опорната точка).  
+
Открит е от гръцкия математик Папос Александрийски през 5 век от н.е. От резултата извеждаме следствия (от 1-ви порядък) и следствия от следствията (от 2-ри порядък) и т.н., докато стигнем до онзи пункт, който можем да използваме като [[изход]]ен при синтеза. Проучваме кое действие би могло да произхожда от желания резултат. По-нататък проверяваме какво би могло да предхожда предхождащото. Правим тези стъпки докато открием началото, от което може да бъде решен [[проблем]]а (опорната точка).  
  
Методът може да бъде приложен с резерви или става изобщо неприложим, когато не разполагаме с всички параметри на резултата. Друго ограничение на метода е целенасоченото ограничаване на мисленето само върху наличните стойности - така отпадат други възможни варианти за постигане на целта.
+
Методът може да бъде приложен с резерви или става изобщо неприложим, когато не разполагаме с всички параметри на резултата. Друго ограничение на метода е целенасоченото ограничаване на мисленето само върху наличните стойности - така отпадат други възможни варианти за постигане на [[цел]]та.
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==

Текуща версия към 10:18, 27 февруари 2014

Принцип на обратното действие - при него изхождаме от търсеното (резултата) и приемаме, че той вече е налице.

Същност

Открит е от гръцкия математик Папос Александрийски през 5 век от н.е. От резултата извеждаме следствия (от 1-ви порядък) и следствия от следствията (от 2-ри порядък) и т.н., докато стигнем до онзи пункт, който можем да използваме като изходен при синтеза. Проучваме кое действие би могло да произхожда от желания резултат. По-нататък проверяваме какво би могло да предхожда предхождащото. Правим тези стъпки докато открием началото, от което може да бъде решен проблема (опорната точка).

Методът може да бъде приложен с резерви или става изобщо неприложим, когато не разполагаме с всички параметри на резултата. Друго ограничение на метода е целенасоченото ограничаване на мисленето само върху наличните стойности - така отпадат други възможни варианти за постигане на целта.

Вижте още

Източници

Външни препратки