Разлика между версии на „Принцип на обратното действие“
(Нова страница: '''Принцип на обратното действие - при него изхождаме от търсеното (резултата) и приемаме, че ...) |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | Открит е от гръцкия математик Папос Александрийски през 5 век от н.е. От резултата извеждаме следствия (от 1-ви порядък) и следствия от следствията (от 2-ри порядък) и т.н., докато стигнем до онзи пункт, който можем да използваме като | + | Открит е от гръцкия математик Папос Александрийски през 5 век от н.е. От резултата извеждаме следствия (от 1-ви порядък) и следствия от следствията (от 2-ри порядък) и т.н., докато стигнем до онзи пункт, който можем да използваме като [[изход]]ен при синтеза. Проучваме кое действие би могло да произхожда от желания резултат. По-нататък проверяваме какво би могло да предхожда предхождащото. Правим тези стъпки докато открием началото, от което може да бъде решен [[проблем]]а (опорната точка). |
| − | Методът може да бъде приложен с резерви или става изобщо неприложим, когато не разполагаме с всички параметри на резултата. Друго ограничение на метода е целенасоченото ограничаване на мисленето само върху наличните стойности - така отпадат други възможни варианти за постигане на | + | Методът може да бъде приложен с резерви или става изобщо неприложим, когато не разполагаме с всички параметри на резултата. Друго ограничение на метода е целенасоченото ограничаване на мисленето само върху наличните стойности - така отпадат други възможни варианти за постигане на [[цел]]та. |
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Текуща версия към 10:18, 27 февруари 2014
Принцип на обратното действие - при него изхождаме от търсеното (резултата) и приемаме, че той вече е налице.
Същност
Открит е от гръцкия математик Папос Александрийски през 5 век от н.е. От резултата извеждаме следствия (от 1-ви порядък) и следствия от следствията (от 2-ри порядък) и т.н., докато стигнем до онзи пункт, който можем да използваме като изходен при синтеза. Проучваме кое действие би могло да произхожда от желания резултат. По-нататък проверяваме какво би могло да предхожда предхождащото. Правим тези стъпки докато открием началото, от което може да бъде решен проблема (опорната точка).
Методът може да бъде приложен с резерви или става изобщо неприложим, когато не разполагаме с всички параметри на резултата. Друго ограничение на метода е целенасоченото ограничаване на мисленето само върху наличните стойности - така отпадат други възможни варианти за постигане на целта.
Вижте още
- Теория на вероятностите
- Интегрираност
- Джон фон Нойман
- Изследване на операциите
- Оптимизация
- Евристика
- Евристични методи в управлението
- Причинно-следствена връзка
- Играта като човешка дейност
Източници
- Доралийски, А.„Евристични методи в управлението „
- Как да развием творческото мислене?
- “Иноватор” ли сте и как се справяте с креативното мислене?
- Основни евристични методи